Решение № 60 от 01.02.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Русе, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520201323 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на жалба на ЗП С. Ш. М. против Наказателно постановление № 18-002002/20.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за осъществено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като постановено при нарушение на процесуалните правила и при неточно приложение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. В тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат С. Ц., в качеството на упълномощен защитник, която която поддържа изложените в жалбата фактически и правни доводи, доразвивайки ги в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от подзащитния ѝ разноски за процесуално представителство.

Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от юрисконсулт С. Т., която заема становище за неоснователност на депозираната жалба и 1 моли наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. В подкрепа на тезата си, излага доводи за доказаност на приетите за осъществили се факти, изложени в наказателното постановление, а именно, че лицето е полагало труд, без да има сключен трудов договор. Сочи, че при съставянето на АУАН-а и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материлания закон. Моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от упълномощен представител на жалбоподателя на 26.07.2022 г., а жалбата е подадена на 08.08.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят ЗП С. Ш. М. упражнявал земеделска дейност, като в тази връзка стопанисвал черешова градина, находяща се в село Ряхово. В тази връзка жалбоподателят бил закупил предварително от Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе осемдесет еднодневни трудови договори.

На 07.06.2022 г. жалбоподателят извикал единадесет лица да работят на горепосочения обект, между които бил М. К. А. и свидетелката В. С. Х..

На същата дата, около 10:20 часа, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, придружавани от полицейски служители при ОД на МВР-Русе, извършили проверка в горепосочения обект за спазване на трудовото законодателство.

По време на проверката било констатирано, че намиращите се там лица, които упражнявали дейност по бране на череши, между които бил и М. А., полагат труд без да имат сключен писмен договор с работодателя ЗП С. М.. В тази връзка им били предоставени за попълване декларации по чл. 399 от КТ. Тъй като А. бил неграмотен, неговата декларация била попълнена от друг работник, а той само се подписал. В декларацията било отбелязано, че последният е работил за жалбоподателя на 07.06.2022 г. като берач на череши за времето от 10:00 часа до 14:00 часа срещу възнаграждение от 20 лева, както и че на 06.07.2022 г. не е работил.

2

По време на проверката жалбоподателят попълнил декларация, в която посочил, че установените при проверката лица били повикани да берат череши срещу възнаграждение от 20 лева, като със същите следвало да се сключат еднодневни договори в края на работния ден.

Отчитайки гореизложеното, както и предоставените му декларации от М. А. и земеделския производител, свидетелят И. Д. – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“, приел, че е налице трудово правоотношение между М. А., в качеството му на работник, и жалбоподателя, в качеството му на работодател, поради което на място съставил Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение.

На основание чл. 405а, ал. 4 от КТ на жалбоподателя било издадено и предписание, по силата на което му било указано да сключи трудов договор със М. А. в срок до 10.06.2022 г.

Постановлението и предписанието не били обжалвани, поради което същите влезли в сила.

Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2218594 от 24.06.2022 г.

След призоваване с връчена призовка по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК, жалбоподателят представил договор с правно основание чл. 114а от КТ, сключен между него и М. А., в който били посочени длъжност – берач на череши, място на работа, начало и край на работния ден – от 08:00 часа до 12:30 часа, срок на договора – един ден, дневно трудово възнаграждение и срок на изплащането му. Договорът бил с дата – деня на проверката, 07.06.2022 г.

Съобразявайки установеното при проверката, свидетелят И. Д. съставил АУАН № 18-002002/24.06.202 г. за осъществено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, като актът бил връчен на упълномощен представител, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение, в което се сочело, че констатациите в акта са неправилни, тъй като към момента на проверката жалбоподателя е имал сключени трудови договори с работниците. Към възражението са приложени – платежни нареждания от 01.06.2022 г. относно авансови вноски за осигуровки за 80 бр. договори; предложение до работника за сключване на трудов договор и отговор на работника.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 415в, ал.

3

2 от Кодекса на труда била наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 18-002002/24.06.202 г., Наказателно постановление № 18-002002/20.07.2022 г., Протокол за извършена проверка № ПР2218594 от 24.06.2022 г., декларация от М. А., декларация от С. М., Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ, трудов договор № 18-1538051/07.06.2022 г., възражение, четири броя вносни бележки за внасяне на авансови вноски за 80 броя договори, счетоводна справка за закупени, изразходвани и неизползвани еднодневни трудови договори, декларация от В. С., трудов договор № 18-1538053/07.06.2022 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите С. Т., И. Д. и В. С.

/частично/.

Отчитайки наличието на противоречия в така събраната доказателствена съвкупност, съдът съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК подложи последната на задълбочен анализ, като стигна до следните изводи:

По отношение на писмените доказателства и доказателствени средства:

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като особено цени представената по делото декларация от жалбоподателя, доколкото същата е подписана от последния и съдържа неизгодни за него обстоятелства, а именно, че към момента на проверката не е и имал сключени трудови договори с работниците, между които бил М. А..

При кредитиране на декларацията на М. А., съдът отчете, че от разпита на свидетелите Д. и С. се установи, че с оглед неграмотността на А., декларацията е била попълнена от трето неустановено по делото лице, като А. е поставила само подписа си под нея. Сам по себе си този факт не може да обоснове извод, че съдържащото се в нея изявление не отговаря на обективната истина, а преценката следва да се направи при съпоставяне с останалата доказателствена съвкупност. В тази насока съдът счита, че фактическите констатации, съдържащи се в тази декларация, намират потвърждение в приобщените по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и Т. и писмени доказателства и доказателствени средства – декларация на жалбоподателя, протокол за извършена проверка и постановление по чл. 405, ал. 1 от НК. Съдът акцентира на обстоятелството, че като съдържание декларацията на А. касателно обстоятелствата, попадащи в обхвата на предмета на доказване съобразно чл. 102 от НПК, е идентична с декларацията на свидетелката С., която видно от показанията е грамотна и собственоръчно е попълнила декларацията си.

При кредитиране на представения трудов договор, съдът отчете, че същият има 4 характер на частен документ, поради което посочената в него дата няма обвързваща съда сила.

По отношение кредитиране на гласните доказателства:

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и Т., доколкото изложеното от тях почива на преките им впечатления - същите са присъствали при извършване на проверката, и намира потвърждение в останалата доказателствена съвкупност. По делото липсват каквито и да е данни за наличието на възможна заинтересованост в показанията на тези свидетели, доколкото последните са били при извършване на проверката в служебно качество.

При кредитиране на показанията на свидетелката В. С., съдът прие, че е налице заинтересованост от изхода на делото, доколкото последната е работила при жалбоподателя и с оглед на социалното положение едно евентуално даване на показания в противовес на застъпваната от защитата теза би могло да я лиши от доходи за в бъдеще. Същевременно съдът отчете и образователния ценз, което обяснява и ограничената възможност за възприемане и пресъздаване на факти и събития, но не и наличието на явни противоречия с останалата доказателствена съвкупност.

Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че показанията на свидетелката С. не следва да се кредитират касателно обстоятелството, че към момента на проверката намиращите се там работници са имали сключени еднодневни трудови договори с жалбоподателя, които са били останали в офиса на последния, както и че причината за непредставянето им били дадените указания от проверяващите.

От така събраната доказателствена съвкупност се установява както авторството на нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, така и механизма на осъществяването му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ – служител на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ – директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе.