Решение № 260367 от 23.10.2020, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е № 260367 / 23.10.2020г. гр.

M=, 23.10.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД M=,

Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО КОЛЕВ

При секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4142 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал.

2 ГПК, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК.

Предявени са от В.П.И. срещу „Факелман България“ ЕООД /след уточнение от ищцата по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК с молба от 09.08.2019 г., довело до промяна в ответната страна/ кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, вр. чл. 51 и чл. 53 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие от телесни увреждания от 13.02.2018 г., в резултат от употреба на дефектна стока – тенджера под налягане „***“ модел ***, законната лихва за забава върху главницата, от депозиране на исковата молба – 12.04.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 1166 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.02.2018 г. до 11.04.2019 г. /след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение размера на исковите претенции в о.с.з. на 12.12.2019 г./.

Ищцата твърди, че на 19.12.2017 г. е закупила чрез своя син, тенджера под налягане „***“, модел *** на стойност от 27,99 лв. в търговски обект – хипермаркет „***“ – гр. П.Посочва, че вносител на стоката е ответното дружество „Факелман България“ ЕООД. Поддържа, че тенджерата е ползвана от И. два пъти при точно спазване на инструкциите за употреба. На 13.02.2018 г. ищцата използвала тенджерата за приготвяне на обяд, като след минути последната избухнала в лицето на сина ѝ, опитвайки се да я премести от котлона поради странен шум. Вследствие от силния удар и налягане на уреда ищцата претърпяла травматични увреждания по главата и лицето, като е диагностицирана с втора и трета степен на изгаряне на кожата. Посочва, че с оглед причинените ѝ увреждания И. приемала болкоуспокояващи лекарствени медикаменти. Преживяла стрес и уплаха. Дългият период на възстановяване изиска постоянен прием на лекарства и ежедневни грижи от страна на близките ѝ. Твърди се, че на 02.03.2018 г. И. изпратила покана до търговеца на стоката „*** България“ с искане за изплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди, но такова не ѝ е изплатено. Поддържа, че в настоящия случай производителят на стоката е лице, намиращо се извън пределите на страната, поради което насочва иска си към нейния вносител – ответното дружество.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Факелман България“ ЕООД оспорва предявените искове по основание и размер при твърдението, че събитието, вследствие на което са настъпили уврежданията на ищцата е резултат единствено от неправилната употреба на процесната стока. Отрича същата да е дефектна. Последната притежава изискуемия по закон сертификат, определящ продукта като безопасен за работа. Намира размера на претендираното обезщетение за завишен с оглед претърпените от И. болки и страдания, тъй като не са налице трайни увреждания, оздравителният период е протекъл за сравнително кратък срок, отсъстват трайни белези. Счита акцесорната претенция за лихва за изцяло неоснователна, доколкото ответното дружество не е поставено в забава и не е уведомено за настъпилото събитие.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд П.е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 133, ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗЗП, вр. чл. 51 и чл. 53 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В настоящия случай се твърди, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на телесни увреждания, резултат от употреба на дефектна стока. Отговорността за вреди – смърт или телесна повреда, причинени на физическо лице, поради дефект на стоката е по характера си извъндоговорна, деликтна отговорност, уредена в чл.

131, ал. 1, б. „а“ ЗЗП, като същата се подчинява на специалния режим на Закона за защита на потребителите. Фактическият състав на отговорността на производителите, дистрибуторите и търговците на стоки е уредена в чл. 136 ЗЗП.

В тежест на увреденото лице е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на вредите, наличието на дефект в стоката и причинната връзка между тях – че претърпените вреди са резултат именно от съществуващия дефект.

Между страните не е спорно, а от представения фискален бон, наред със събраните гласни доказателства се установява, че на 19.12.2017 г. синът на ищцата е закупил от хипермаркет „***“ – гр. П.тенджера под налягане, марка ***, като производител на същата е дружество извън територията на ***„***“ ООД – ***, а вносител на стоката в Република България е ответното дружество „Факелман България“ ООД. Същата представлява „стока“ по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 130, ал. 2 ЗЗП, а като вносител на стоката по см. на чл. 130, ал. 3, изр. 2 ЗЗП, вр. чл.

133, ал. 1 ЗЗП ответникът е материално легитимиран по настоящата претенция.

Не се спори, а от представените медицински документи – 2 бр. епикризи, заключение по СМЕ и СТЕ, както и от показанията на свид. И.и свид. М., се установява, че на 13.02.2018 г. при използване на закупената тенджера е настъпил битов инцидент, довел до изгаряне с гореща пара, в резултат на което ищцата е получила травматични увреждания. Конкретният вид на настъпилите неимуществени вреди в следствие на инцидента се установяват от представените епикризи, заключение на СМЕ и свидетелски показания.

Съгласно епикризата от 19.02.2018 г., издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, ищцата е постъпила в отделението по изгаряне и пластична хирургия в лечебното заведение на 13.02.2018 г. с изгаряния с обща площ 3% от телесната повърхност в областта на лицето – основно лявата половина, както и лява ушна мида, като изгарянията са били третирани при условията на обща анестезия, поставена е стерилна превръзка а пациентката е изписана на 19.02.2018 г. с подобрение и дадени насоки за ХДР и домашно лечение. На 22.02.2018 г. ищцата отново е постъпила в УМБАЛСМ „***“ ЕАД за лечение на последствията от термичното изгаряне, осъществено отново в условията на обща анестезия, като на 24.02.2018 г. пациентката е изписана с подобрение и с дадени насоки за ХДР и домашно лечение.

Тези данни се подкрепят от разпита на свид. И.– също пострадал при битовия инцидент, който споделя, че за него и майка му се наложил болничен престой в рамките на около 7 дни, през който период лекарите ежедневно сменяли превръзки и махали изгорялата кожа на пострадалите. Тъй като майка му не понасяла болка, се налагало непрекъснато да пие обезболяващи, включително и след изписването от болницата.

Възстановителният период продължил около два-три месеца след изписването от болницата, като през това време и двамата се мажели с кремове и ограничавали излизанията си навън, заради атмосферните условия. В този смисъл са и показанията на свид. М., която посочва, че след завръщането от болницата ищцата била бинтована, а косата от лявата страна на главата ѝ – обръсната. Когато свалила превръзката, кожата на лицето ѝ била зачервена и на мехури, изпитвала болки, пиела болкоуспокояващи и не желаела да излиза навън. Данните, установени чрез разпита на свид. И.и М., кореспондират с установеното от приложените писмени доказателства – фискални бонове и фактури от 19.02 и 20.02.2018 г., видно от които за шестдневния си престой в болницата ищцата е заплатила потребителска такса общо в размер на 34,80 лв. и е закупила лекарствени медикаменти на обща стойност 53,15 лв.

При условията на чл. 208 ГПК е образувано гр.д. № 21650/2018 г. на СРС, 162 състав за събиране на доказателства – съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза. Съгласно данните от СМЕ, която съдът кредитира като изготвена подробно, обективно и компетентно, на 13.02.2018 г. ищцата е получила травматични увреждания – 3% първа, втора АВ и трета степен изгаряния на кожата на лицето и лявата ушна мида, като резултат от действието на висока влажна температура и същите биха могли да бъдат получени по начина, посочен в ИМ. След извършен на 25.05.2018 г. личен преглед на лицето е установено, че кожата е почти напълно възстановена, на места има бледи пигмеентации, но не се установяват груби ръбци (белези), което е формирало експертния извод, че установените травматични увреждания са причинили на В.И. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След инцидента ищцата е изпитвала болка – изключително висока към момента изгарянето, но постепенно овладяваща се с обезболяващи лекарствени продукти, като са изпълнени медицинските критерии за определението „страдание“, което продължава до епителизирането на раните – в рамките на две до три седмици (около 14-21 дни). В този смисъл свид. И.сочи, че към настоящия момент ищцата имала останали в следствие на изгарянето петна по лицето. Свид. М. подкрепя данните от разпита на свид. И., че понастоящем ищцата не се оплаквала от физическа болка, но изпитвала страх да готви, дори когато използва обикновена тенджера. При преценката на показанията на свидетелите съдът не отчете непоследователност, вътрешно противоречие или преднамерено излагане на факти, поради което същите следва да бъдат кредитирани.

При тези данни основният спорен въпрос се свежда до изясняване на втората и третата материални предпоставки от правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност – от една страна, налице ли е дефект в стоката и какъв е той, а от друга страна – дали дефектът е непосредствената причина за причинените вреди.

Установяването на причината за настъпилия инцидент – дали се дължи на дефект в стоката, или на неправилната ѝ употреба, е от значение за ангажирането, респ. за изключването на гражданската отговорност на ответника.

Съгласно чл. 132, ал. 1 ЗЗП стоката е дефектна, ако не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба. В този случай се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с представянето на стоката по отношение на нейните качество, количество, наименование, вид, състав, произход, трайност, отличителни черти, обичайна и възможна употреба на стоката, рекламата на стоката и предоставената информация за нея, и момента на пускане на стоката в обращение.

В процесния случай към закупената стока е включено ръководство за потребителя, представено с исковата молба, което съдържа описание на уреда и инструкции за неговата употреба. В същите е посочено, че налягането се регулира и поддържа чрез вентил върху капака на тенджерата, който от време на време изпуска пара – когато налягането се увеличи, клапата се отваря и изпуска пара, а когато налягането в съда спадне, клапата се затваря, като този процес се повтаря непрекъснато, докато тенджерата се намира на котлона. Когато вентилът не функционира правилно, а налягането е високо, се включва защитният вентил. В раздел „Основни правила за безопасност“ е указано, че тенджерата не трябва да се отваря, когато в нея все още има налягане, както и че готвенето не трябва да се започва, ако капакът не е затворен добре. Посочено е, че ако излиза пара от защитния вентил или уплътнението се е измъкнало от защитния отвор, котлонът трябва да се изключи незабавно. Посочено е пределното количество продукти за готвене, съобразно това дали се готвят храни които увеличават или не увеличават обема си, както и времето на приготвяне на съответните хранителни продукти. В указанията за употреба е посочено, че времето за готвене започва след увеличаване на налягането в тенджерата и достигане на съответното ниво, като при нарастване на налягането парата се изпуска от клапана със свистящ звук. В тази хипотеза е налице достатъчно налягане за готвене, като е необходимо изпускащият клапан да се затвори, температурата да се намали и да се следи часовото време на приготвяне. Към закупената стока е приложена декларация за съответствие със стандартите за оборудване под налягане, съгласно Директива 97/23/ЕО.