Решение № 16 от 18.01.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Смолян, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500445 по описа за 2021 година

И за да се произнесе,взе в предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от СТ. М., британски гражданин, роден на **.**.**** год., притежаващ паспорт № ********, издаден на 29-04-2015год. от Паспортна Агенция на Великобритания, с адрес: 23 D.’ R., F., L., K., AB30 1YB, Gr. Br. и С. У. Х., британски гражданин, роден на **-**-**** год., притежаващ паспорт № ********** издаден на 11-082017 от Паспортна Агенция на Великобритания, с адрес: D. R. F., L., K., AB30 1YB, Gr. B., депозирана чрез пълномощниците им адв. Н. А. и адв. Й. В. от САК със служебен адрес: гр.

С., ул. „Св. С.“ *, офис ***, тел. **********/**********, срещу Постановление за разноски на ЧСИ П. М., per. № ***, по изп.д.№ 504 /2020година с взискател Етажна собственост сграда с идентификатор ****.**.***.* (апартаментен комплекс „П. П.“), находища се в с Ст., общ. С., обективирано в Разпореждане за образуване на изпълнително производство.

С въззивната жалба жалбоподателите -солидарни длъжници обжалват разноските по изпълнението, обективирани в Разпореждане за образуване на изпълнително производство на ЧСИ П. М., касаещи разноски за адвокатски хонорар от 672 лева, такси и разноски по ТЗЧСИ в размер на 188.04лв. , дължима пропорционална такса по т. 26 от ТЗЧСИ от 843.47 лева (обективирана в поканата за доброволно изпълнение с посочена сума от 893.93лв.).

Твърди се,че атакуваното разпореждане на ЧСИ,ведно

1 с всички книжа по изпълнителното дело е връчено на пълномощниците по електронната поща valawfirm(q)abv.bg на 02-11-2021г. (за което се прилага извлечение от електронната поща), като твърди, че жалбата е допустима като подадена в срок, тъй като до този момент упълномощителите не са знаели и не са били уведомени надлежно за образуваното изпълнително дело. Развиват оплакване,че действията на ЧСИ по определяне на разноските са неправилни поради тяхната незаконосъобразност и се иска да бъдаг отменени, а сумите за разноски, посочени в атакуваното постановление, следва да бъдат редуцирани.Оспорват всички фактури (на ЧСИ и на процесуалния представител на взискателя) относно начислените разноски, както и договора за правна помощ досежно размера на възнаграждението, надвишаващо многократно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направено е и оплакване, че разпореждането за образуване на изпълнителното производство, с което са присъединени разноските по изпълнителното дело е издадено от орган, който не е бил компетентен изобщо да образува изпълнително дело срещу длъжници, които нямат постоянен адрес на територията на България, съгласно чл. 26 от КМЧП, за което съдът следва да следи и служебно. Поддържа се също така, че ЧСИ изобщо не е имал право да начислява разноски и да образува изпълнително дело, респективно да налага възбрана върху имота на жалбоподателите, тъй като в случая длъжници по изпълнителното дело са чужди граждани, които нямат адрес/обичайно местопребиваване в България, които не са били уведомени редовно за образуваното изпълнително дело и за наложената тежест върху имота от ЧСИ. Твърди се още, че фактът, че те имат закупен имот в България, не означава, че адресът на този имот следва да се третира за личен адрес на длъжниците в България или съдебен такъв, след като те не пребивават в страната, както и на него да бъдат изпращани всякакви изявления от официални длъжностни лица, които пряко засягат техните права и интереси, без те да имат възможност да се защитят или поне да узнаят за подобни правно засягащи ги актове.Твърди се още,че самото образуване на изпълнителното дело срещу двамата длъжници-британски граждани, независимо че има издаден изпълнителен лист ог български съд срещу тях е незаконосъобразно, нарушаващо императивната разпоредба на чл. 26 от КМЧП, забраняваща на съдебните изпълнители да провеждат принудително изпълнение срещу лица без адрес в страната,като се твърди, че издаденият изпълнителен лист може да се реализира само по постоянен адрес на длъжниците във Великобритания от местните органи на принудително изпълнение, но не и от български съдебен изпълнител.

Твърди се още,че е налице нередовно уведомяване на длъжниците за разноските по изпълнението. ЧСИ не е имал право да залепва уведомлението и поканата за доброволно изпълнение и разпореждането за образуването на изпълниително производство, с което са присъединени разноските по изпълнението, на входната врата на имота, находящ се в затворения комплекс в България, в който не пребивават длъжниците, нито са посещавали имота, а е следвало да се спази разпоредбата на чл. 33 от КМЧП, че страна с известен адрес с чужбина се призовава. Жалбоподателите поддържат, че не дължат разноски по изпълнението в полза на взискателя и възражението му в този смисъл, както и евентуалното му възражение по чл.78, ал.5 от ГПК неоснователно не са били уважени. Сочи се, че ЧСИ 2 неправилно е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като реално не са извършени такива действия. Изтъква се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и поисканите и извършените действия се състоят единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Счита, че неправилно е определен и размера на пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ, който съобразно размера на задължението следва да бъде намален. Претендират се разноски в производство по обжалване на акта на съдебния изпълнител.

На следващо място се твърди, че в случай, че след служебна проверка за компетентността на ЧСИ съдът установи , че изпълнителното дело е редовно образувано, молят да разгледа настоящата жалба като допустима и основателна, защото жалбоподателите с образуване на изпълнителното дело са добили качеството длъжници и на основание чл. 435, ал.2 от ГПК имат право да обжалват разноските по изпълнението, обективирани в разпореждането за образуване на изпълнително производство и впоследствие посочени и в поканата за доброволно изпълнение, но считаме, че същите са многократно завишени, начислени по няколко пъти и излизащи много извън минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно наредбата, както следва:

Относно разноските за адвокатски хонорар от 672лв. оспорват сумата от 672 лева с ДДС за образуване на изпълнително дело, като молят да се има предвид, че сьгласно чл. 10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатски хонорар в размер на 200 лева. Съдебният изпълнител, както и съдът, следва да определи такъв размер на възнаграждението, който да отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „справедлив и обоснован“, т.е. да е съразмерен на действително осъществената правна защита и съдействие, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В случая обаче, с оглед извършените действия по изпълнението, както и обема на оказаната правна помощ, изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, които да обосновават заплащане на адвокатски хонорар в такъв размер, и няма данни процесуалният представител на взискателя да е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания.

Осъщественото до настоящия момент процесуално представителство се изчерпва единствено с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което се твърди, че заплащането на адвокатски хонорар в размер на 672 лв. се явява прекомерно и необосновано и като молят хонорарът да бъде редуциран до законово установения минимум от 200 лева.

Относно разноските на ЧСИ от 188.04лв се твърди,че макар в разпореждането за образуване на изпълнителното дело са посочени всички такси, дължими на ЧСИ по т. 1, т. 5, т. 10, т. 31 от ТТРЗЧСИ, но по изпълнителното дело е налична само изготвена сметка № ********** от 15.10.2020г. за общо дължима сума за такси от 84 лева с ДДС, включваща такси по образуване на изпълнителното дело (т. 1 от ТТРЗЧСИ), искане за вписване на възбрана (т. 10 от ТТРЗЧСИ), допълнителни разноски (т. 31 от ТТРЗЧСИ) и изпращане на покани, призовки, преписи и др. (т. 5 от ТТРЗЧСИ). Поддържа се, че 84 лева е реалната такса на ЧС и оспорват сумата от 188.04лв..с искане същата да бъде редуцирана до реалните 84 лева, които са платени авансово от взискателя и за които е издадена сметка от ЧСИ.

Относно пропорционалната такса от 843.27лв./893.93лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ се поддържа, че съгласно чл.78, ал.1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. Таксите са прости и пропорционални, като същите се дължат авансово от взискателя с изключение на 3 таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ - чл.29, б. "б" от Тарифата. Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата се следва само върху събраната сума, поради което няма как да бъде изчислена и възложена на длъжника към датата на атакуваното постановление, доколкото по делото липсват данни събрана сума да е налице. По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения от ЧСИ труд, в който смисъл са разясненията, дадени в ТР № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид това пропорционалната такса от 843.27лв. по т.26 от Тарифата към момента на изготвяне на разпореждането не се следва и постановлението за разноски следва да бъде отменено в тази част. Няма пречка впоследствие, при събиране частично или изцяло на паричното вземане, съдебният изпълнител да определи размера на дължимата такса по т. 26 от Тарифата, но не и на този етап. Предвид изложеното, оспорват изцяло начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и предлагат същата да бъде отменена.

Направено е искане съдът да отмени и наложената възбрана по отношение имота на длъжници, нямащи обичайно пребиваване в страната и да отмени като нищожен акт разпореждането/постановлението на ЧСИ за образуване изпълнително дело липса на материална компетентност на съдебния изпълнител, на основание чл. 26 от КМЧП. Твърди се още, че за един такъв имот, за който е платена продажна цена, многократно надвишаваща настоящата цена на имота, и за който се присъждат разноски от компаниите за поддръжка на комплекса, в който реално длъжниците не живеят, но имотът им се отдава под наем, без те да получават суми за това, увеличаването на задължението с всевъзможни разходи, които им се следват от всякакви възможни органи, на практика довежда до парадокса, разноските, които те дължат за този имот / маломерно жилище/ да надвишават цената на самия имот, което не само е лоша реклама както за страната ни, но и лишава от логика заплащането на суми за разходи по поддръжка, надвишаващи многократно продажната цена за един такъв имот.Иска се окръжният съд да отмени Постановлението за разноски по изп.д. № 20208810400504 на ЧСИ П. М., per. № ***, обективирано в Разпореждане на образуване на изпълнително производство, в частта, в която са определени разноски за адвокатски хонорар от 672 лева, като редуцира същия до минимално установения размер от 200 лв, както и в частта, в която са определени такси и разноски по ТЗЧСИ в размер на 188,04, като редуцира същите до 84 лева, и в частта за начислена пропорционална такса по т. 26 от ТЗЧСИ от 893.93 лева, която не е дължима (има несъответствие между размера на сумата в разпореждането и в поканата за доброволно изпълнение). Алтернативно, ако съдът приемете, че постановлението за разноски, е издадено от некомпетентен орган, който неправомерно е образувал дело срещу лица, нямащи адрес в страната се иска съдът да постанови прекратяване на изпълнителното дело и отмяна на наложената възбрана.