Решение № 800 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100510077 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение 12298/21.06.2024 г., постановено по гр. д. № 25115/2022 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗД „Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца на сумата от 2880.86 лева, представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № **** вследствие на ПТП от 09.08.2021г., настъпило на път II- 73 , Ришки проход при км 75, по вина на водача на ППС (селскостопанска техника) с рег. № ****, чиято деликтна отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със ЗД „Евроинс“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 13.05.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, в която се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че по делото са доказани всички обстоятелства за ангажиране отговорността на насрещната страна. Намира, че от свидетелските показания се установява, че към момента на ПТП на пътя не е имало маркировка, забраняваща изпреварването в съответния участък. Заявява се, че СРС неправилно е приел, че водачът на л.а. „Шкода“ е допринесъл също за ПТП, като се поддържа, че разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП не е приложима към поведението на водача на л.а. „Шкода“, доколкото не е налице произшествие с насрещно движещ се автомобил. Евентуално се поддържа, че дори и да се установява съпричиняване на процесното ПТП, то приносът на водача на застрахования от въззивника лек автомобил е не повече от 10 %. Поддържа се и че от доказателствата по делото се установява, че л.а. „Шкода“ е бил в гаранция към деня на процесното ПТП, във 1 връзка с което същият е бил ремонтиран в официален сервиз на марката. В този смисъл въззивникът поддържа, че размерът на дължимото обезщетение от страна на въззиваемия е следвало да се определи от СРС в съответствие с представената по делото фактура за извършен ремонт. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което да се уважи предявеният от жалбоподателя осъдителен иск. Евентуално се иска от СГС, ако установи наличие на съпричиняване по делото, да определи минимален принос за водача на застрахования от въззивника автомобил.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗД „Евроинс“ АД. Излага, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Твърди се, че т.нар. „удължена гаранция“ е ирелевантна за процесния спор, доколкото тя касае само договорните отношения между въззивника и застрахованото лице по договора за застраховка „Каско“.

Предвид изложеното въззиваемият отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба - оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбите са подадени в срок от легитимирани да обжалват първоинстанционния съдебен акт страни. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД о т „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗД „Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца на сумата от 2880.86 лева, представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № **** вследствие на ПТП от 09.08.2021г., настъпило на път II- 73 , Ришки проход при км 75, по вина на водача на ППС (селскостопанска техника) с рег. № ****, чиято деликтна отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със ЗД „Евроинс“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 13.05.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът – какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП и в частност – чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите, както и по какъв начин следва да се изчисли застрахователното обезщетение.

По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи:

2

1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил;

2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор;

3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства. В тази връзка по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение наличието на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440121031010294, с период на застрахователно покритие 09.03.2021 г. -08.03.2022 г., сключен между ищеца като застраховател и собственика на увреденото в резултат на ПТП МПС лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****.

На следващо място е безспорно и се установява от представените доказателства, че към момента на ПТП при ответника е имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за челен товарач (фадрома) „Клаас Скорпион“ с рег. № ****.

На 09.08.2021 г., управлявайки лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****, на път II- 73, Ришки проход, на км 75, водачът Р.Б.Р. е предприел маневра по изпреварване на движеща се пред него едрогабаритна селскостопанска машина, при което в лентата за насрещно движение спрямо посоката му на движение е настъпил удар в друга, движеща се пред голямата селскостопанска машина, по-малка такава, представляваща челен товарач (фадрома) „Клаас Скорпион“ с рег. № ****, чийто водач към този момент е извършвал маневра завой наляво за навлизане в крайпътна територия влявло от пътното платно спрямо посоката на движение на процесните превозни средства. За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 09.08.2021 г.

Във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка № 440103212106114, като на сервиза, който бил извършил ремонта била изплатена сумата от 5171,68 лева, а освен това били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. На УС на СБА са заплатени суми в размер на 575,04 лв. за използвани услуги за пътна помощ.

За удовлетворяване на регресната претенция на ищеца ответникът е извършил плащане, съгласно прието по делото платежно нареждане, на сума в размер на 2880,86 лева.

Предвид липсата на съответни доводи за оспорване на изложените обстоятелства съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на участниците в ПТП – Р.Б.Р., водач на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № **** и Д.Й.Д., водач на челен товарач (фадрома) „Клаас Скорпион“ с рег. № ****.

От показанията на свидетеля Р.Б.Р. се установява, че към датата на ПТП през 2021 г., при отлична видимост и движение с ниска скорост (около 40 км/ч.), същият е управлявал лекия автомобил „Шкода Октавия“ и, след като дълго време се е движил зад селскостопанска извънгабаритна машина, е предприел маневра изпреварване в прав и 3 прегледен участък. В този момент машината внезапно е завила наляво без подаден светлинен сигнал и без съпровождане, поради което е настъпил удар в предната дясна част на автомобила. Свидетелят сочи, че машината е била без регистрационни номера, водачът не е представил документи на място, а при надлежна сигнализация ПТП е могло да бъде избегнато.

Свидетелят Д.Й.Д. заявява, че през август 2021 г., в следобедните часове и при сухо, слънчево време и нормална видимост, същият е управлявал селскостопанска техника – фадрома, с която е предприел маневра завой наляво за навлизане в нива в района преди с.

Лозарево. Свидетелят сочи, че е подал ляв светлинен сигнал и след проверка в огледалата е започнал завоя, при което лек автомобил „Шкода Октавия“, движещ се в лентата за насрещно движение и изпреварващ колона от автомобили, се е ударил в предната лява гума на фадромата. Д. заявява, че е ускорил с цел да предотврати по-тежък удар в металните елементи на машината, като след произшествието е оказал съдействие и му е бил съставен и заплатен административен акт.

При съпоставянето на свидетелските им показания с единствените други преки доказателства – двустранният протокол и уведомлението за щета, съдът намира, че изложеното от водача на на челен товарач (фадрома) „Клаас Скорпион“ Д.Й.Д. отговаря в по-пълна степен на удостовереното в писмените доказателства, логически свързани са, непротиворечиви и детайлни, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Изложеното от свидетелите и написаното в протокола за ПТП съответстват на заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ, която не е оспорена от страните и е изяснила обосновано изводите си, поради което съдът я кредитира изцяло. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че всички увреждания по лекия автомобил „Шкода Октавия“ са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Пътният участък е с по една лента за движение във всяка посока, без ефективна маркировка, като не е имало насрещно движение, препятстващо изпреварването.