Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7668 от 23.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17827/2025
Вид
Определение № 7668
Подписан
23.02.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7668 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110117827 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 7535/12.01.2026 г. на К. П. М., чрез адв. Т. Ч., с която се прави искане за изменение на постановеното по делото решение № 23493/22.12.2025 г. в частта за присъдените в полза на ответника разноски, като същите бъдат редуцирани до една от посочените в списъка по чл. 80 ГПК на ответника суми – 2400 лева с ДДС или 2880 лева с ДДС. Излагат се съображения, че присъдените разноски са завишени и не съответстват на действителната правна и фактическа сложност на спора. Поддържа се, че предявените искове са съединени в условията на алтернативност, както и че процесуалният представител на ответника не е положил труд отделно по всеки от исковете.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „.........“ ЕООД, чрез адв. А.

М., съдържащ становище за неоснователност на молбата.

Като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес. Доколкото ищецът иска изменение на разноските на ответника, то не се изисква списък по чл. 80 ГПК.

С постановеното по настоящото дело решение № 23493/22.12.2025 г. са отхвърлени исковете на К. П. М. срещу „.........“ ЕООД с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М., извършено със заповед № ТС-0115/21.02.2025 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Координатор дейности, Deal Desk с английски език, проект Linkedln“, както и за осъждане на „.........“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 20 865,72 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 01.03.2025 г. до 01.09.2025 г.

С решението в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени разноски в размер на 4800 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за частично основателна по следните 1 съображения:

Ответникът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 5280 лв. с ДДС, от които 2400 лв. с ДДС за защита по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и 2880 лв. с ДДС по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на адвокатското възнаграждение е конкретиката на правния спор и проведеното съдебно производство. Предвид разрешенията, дадени в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и действително извършената работа. Следва да се отчита обстоятелството, че независимо от материалния интерес, адвокатът, използвайки специалните си знания, полага професионални усилия, свързани с проучването на правния спор, като защитата не се изразява единствено в подготовка на книжа по делото.

Макар и да не са обвързващи за съда, посочените в Наредбата размери могат да служат за ориентир при преценката дали претендираното възнаграждение е прекомерно. Минималното възнаграждение съгласно цитираната наредба при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа се определя сумарно, както следва: на основание чл. 7, ал.

1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. - общо една минималната месечна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ за съединените искове по чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ (в случая 1077,00 лева) и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно материалния интерес (2277,91 лева).

В случая процесуалният представител на ответното дружество, при осъществяване на защитата на клиента си, е изготвил писмен отговор на исковата молба, в който е изложил подробни съображения за неоснователност на предявените искове, като е релевирал и възражение за прихващане на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатените от работодателя обезщетения по чл. 220 КТ и чл.

222, ал. 1 КТ. По делото са проведени три съдебни заседания с участието на процесуалните представители на страните. Пълномощникът на ответника е ангажирал доказателства, депозирал е становище по доказателствените искания на насрещната страна, както и писмена защита.

Съдът намира, че процесният спор не е лишен от фактическа сложност, с оглед необходимостта от съпоставяне на функциите на различни длъжности в структурата на проектите на „ЛинкдИн“ при ответника, в която връзка е бил извършен обстоен разпит на свидетели. В същото време обаче, при произнасянето си по своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не е съобразил в пълна степен обстоятелството, че по делото са проведени три съдебни заседания, единствено поради невъзможност за съвместен разпит на допуснатите свидетели в рамките на първите две насрочени съдебни заседания, като отлагането на делото не е било свързано с ангажиране на допълнителен процесуален ресурс от страна на пълномощника на ответника. Също така, наличието на трайно установена съдебна практика по основните спорни въпроси определя сложност на делото в пониска степен.

2

Като отчита изложените обстоятелства, съдът намира, че възнаграждението от 4800,00 лева с ДДС следва да бъде редуцирано до размера от 3800,00 лева с ДДС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 23493/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 17827/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта на разноските, като НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските, които К. П. М., ЕГН **********, е осъден да заплати на „.........“ ЕООД, ЕИК ******, от сумата 4800,00 лв. (2454,20 евро) с ДДС до сумата от 3800,00 лв. (1942,91 евро) с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част искането на К. П. М. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 23493/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 17827/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3