Определение № 398 от 13.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Б., 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500376 по описа за 2023 година Делото е инициирано с частна жалба с вх. № 3222/15.02.2023г., подадена от „Г.м.“ ООД, с фирмен номер 2720244, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Г.Д.“, ***, представлявано от управителя М. Д. Д., против Разпореждане № 122 от 18.01.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 2669/2022 г. по описа на РС Б.. В нея се поддържа, че нищо от написаното в съдебния акт не отговаря на истината, както и че постановен в нарушение на ГПК. Прави възражение, че не му е връчено разпореждането с указанията на съда за нередовности на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо е редовна и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображения :

С разпореждане №122/18.01.2023г. по ч.гр.д.№ 2669/2022г. по описа на РС Б. е отхвърлено заявлението на „Г.м.“ ООД, с фирмен номер 2720244, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Г.Д.“, 1

***, представлявано от М. Д. Д. – управител, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу физическото лице – Г. Г. В., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. С. ***, за следните суми и на следните основания: - сумата от 20 000 лв. главница, представляваща равностойността на 11 918 щатски долара – частичен иск и частична сума, сумата от 7987,00 лева, представляваща лихва, дължима за периода 28.05.2018г. до 07.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащането.

Заповедният съд е извършил проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в контекста чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и е констатирал, че заявлението е нередовно. Ето защо с Разпореждане № 3116/28.11.2022г. е оставил същото без движение, като е дал на заявителя тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на нередовностите, подробно посочени в разпореждането, и му е указал, че ако не стори това заявлението ще му бъде върнато.

Съобщението за оставяне на заявлението без движение, ведно с постановеното от съда разпореждане е редовно връчено на 12.12.2022г., на управителя на дружеството – М. Д..

В срока за отстраняване на нередовностите същият, като представител на заявителя е депозирана молба-уточнение с вх. № 21354, с която са изложени обстоятелства относно основанието от които произтича вземането, като е поискано удължаване на срока за отстраняване на нередовностите, а именно за заплащане на дължимата държавна такса. С Разпореждане от 20.12.2022 година съдиятадокладчик, с оглед наличие на уважителни причини и на основание чл.63 от ГПК, е уважил депозираната молба, като е продължил срока за отстраняване на нередовностите на заявлението с три седмици, считано от 20.12.2022 година.

2

Първоинстанционният съд е констатирал, че по правилата на чл.

60 от ГПК, срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 10.01.2023г. /присъствен и работен ден - вторник/, но както до изтичането му, така и към момента на постановяване на атакуваното разпореждане не е била представена квитанция за внесена държавна такса. Ето защо съдът е заключил, че заявителят не е проявил процесуална активност за отстраняване в пълнота на констатираните нередовности.

Предвид изложените факти, заповедният съд е направил единствено възможния и обоснован извод, че на основание чл. 411, ал.

2, т. 1, пр. 2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено.

Разпоредбата на чл. 411, ал.2 от ГПК императивно урежда, че съдът издава заповед за изпълнение, освен ако са налице изрично посочените в нея хипотези. В правната конструкция на тази по т.1, пр.2 се вместват фактите в настоящото заповедно производство, а именно заявителят не е отстранил допуснатите нередовности в дадения му от съда срок. С оглед на изложените мотиви, въззивният състав приема, че правилно съдът в заповедното производство е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК.

Изложеното обосновава потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 122 от 18.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 2669/2022г. по описа на РС Б..

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4