Акт № 950 от 04.03.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

25.8.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

01.19

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Иванка Бикова София Икономова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Иванка Бикова дело номер

20091200500506 по описа за

2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на пар.2 ал.1 ГПК, във вр. с чл.196 и сл. ГПК/ отм./ и е образувано по въззивна жалба на Е. Д. Ш., И. Д. К. , И. Д. К., А. Д. К. , З. Д. В. , Л. П. М., С. П. Д., А. Д. Г. и П. Д. П., срещу Решение № 619 от 10.01. 2006 г. по гр.дело № 478/ 2003 г. на районен съд гр.Г. Д. , с което е отхвърлен иска за собственост по чл.108 ЗС на жалбоподателите ,против ответниците Л. Л. Т. , Л. Л. Т. и М. А. Т. и за предаване владението на имот пл.№ 301 в кв.16 по плана на Курортен комплекс " П. л." в землището на с. Д. С решението е отхвърлен и обективно съединен иск на ищците по чл.109, с който се претендира ответниците да премахнат незаконно изградените в имота постройки- едноетажна сграда със складово помещение, частта от бунгалото намиращо се в имота , беседка- шатра , външна тоалетна, ,дървена ограда ограждаща имота от три страни и да възстановят имота в първоначалния им вид , като е отхвърлен и третия обективно съединен и иска по чл.55 ЗЗД ответниците да заплащат на ищците по 100 лева месечно , като обезщетение за това че са лишени от ползването на имота , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане ведно с разноските по делото.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за необоснованост на изводите на съда , материална незаконосъобразност на решението постановено П. допуснати съществени нарушения на съдпроизводствени правила . Изложени са подробни съображения главно относно извода на съда ,че постановеното от ПК гр.Г. Д. Решение № 3013 от 07.06. 1999г. с което на наследниците на Д. Н. К. е възстановена собствеността върху нива от 1. 367 дка. -имот № 010055 по картата на землището на с. Д., находяща се в м. "П. ч." , въз основа на което ищците претендират собственост , е недопустим акт ,тъй като с него се пререшава въпроса за собствеността върху процесния имот ,вече решен с Решение № 3013 / 15.04. 1994 г. на ПК гр.Г. Д. . Районният съдът необосновано бил приел за недоказано направеното от страна на жалбоподателите оспорване автентичността на подписа положен от ищцата З. Д. В. на разписката от 21.06. 1994 г. , с която се установява получаването на това решение от наследниците на Д. Н. К.. Освен това в касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е имал право да преценява законосъобразността ,съответно да обявява за нищожно решение № 3013 / 07.06. 1999г. на ПК -Г. Д., тъй като такава преценка е допустима в специално производство , а не по реда на косвения съдебен контрол . Направено е възражение за неправилност на обжалвания акт, тъй като районният съд разглеждал правото на собственост върху процесния имот преди образуване на ТКЗС въпреки характера на иска по чл.108 ЗС. Изложени са съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решението и в частта с която са отхвърлени съединените искове по чл.109 ЗС и по чл.-55 ЗЗД. С жалбата са поискани нови гласни доказателства и назначаване на нова техническа експертиза.

П. първоначалното разглеждане на жалбата пред въззивната инстанция , с Решение № 608 от 31.07. 2007 г. по в. гр.дело № 191 / 2006 г. въззивният съд е оставил в сила обжалваното решение на районен съд гр.Г. Д..

По касационна жалба на въззивниците, с решение № 376 от 27.05. 2009 г. постановено от ВКС - ІІІ то г.о. по гр.дело № 210/ 2008 г. решението на Окръжен съд Б. е отменено като нищожно ,поради обстоятелството,че към момента на произнасянето му един от членовете на състава - съдия Р. М.- вече не е била съдия в Благоевградския окръжен съд .

П. повторното разглеждане на делото пред въззивния съд, жалбопадателите ,чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата . По тяхно искане е допуснат за разпит свидетеля С. Х. .По искане на жалбоподателите въззивния съд е преразпитал вещите лица по назначените оценителна и съдебно- техническа експертизи.

Ответниците ,чрез пълномощника си, оспорват жалбата като неоснователна и искат същата да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд като , взе предвид изложените в жалбата и в писмено становище основания за обжалване на решението , доводите на ответниците направени в съдебно заседание и в писмени бележки и като обсъди данните по делото, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима ,като подадена от легитимирани страни , преди изтичане на преклузивния срок по чл.197 ГПК/ отм., / срещу подлежащ на въззивно обжалване ,валиден и допустим съдебен акт . Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран от ищците , П. условията на обективно и субективно съединяване , с искове срещу ответниците Л. Л. Т., Л. Л. Т. и М. А. Т. по чл.108 ЗС , иск по чл.109 ЗС и по чл.55 ЗЗД .

Ответниците с насрещна искова молба са предявили П. условията на евентуалност насрещен иск срещу ищците ,с правно основание по чл.55 ЗЗД ,за заплащане на сумата 5000 лв., представляваща стойността на направените от тях подобрения в процесния имот, която претендират ищците да им заплятат в случай, че бъдат уважени предявените искове. Представени са гласни и посмени доказателства и по тяхно искане е назначена оценителна експертиза.

От представеното пред първоинстанционния съд / л. 4 от делото/ удостоверение за наследници на Д. Н. К. , б.ж. на с. Д., починал на 09.12. 1978 г. се установява, че ищците са негови наследници . С исковата молба е представено решение № 3013 от 07.06. 1999г. на Поземлена комисия О. Г. Д. / л. 8/ с което на наследниците на Д. Н. К. е възстановена собствеността в съществуващи стари реални граници на НИВА с площ 1.367 дка. находяща се в Пирин планина , в местността "П Ч." -имот № 010055 по картата на землището на с. Д. П. граници: полски път № 010015 на Кметство с. Д. и ливада № 010008 - на Кметство с. Д.Към решението е приложена скица на имота № 000119/ 19.07. 1999г. заверена от ПК Г. Д.. Със същото решение на ищците е възстановена собствеността и на нива с площ 2. 633 дка. в м. " П. Ч.", имот № 010056 по картата на землището на с. Д. П. съседи: Полски път- 0100145, Ливада на Кмество с. Д.- № 010058, Ливада на Кметство с.Д. № 010012 , полски път на Кметство с. Д. № 010016 и Пасище № 010057 на Кметство с. Д.. Втората нива е съседна на процесния имот и двете ниви ги дели полски път. Към делото е представен протокол от 28.08. 2001 г. за трасиране на границите на процесния имот № 010055, изготвен от " В. Г." , С. , извършващ поддръжката на кадастралните планове на земеделските земи в района на гр.Г. Д. и представител на Поземлена комисия гр.Г. Д. / л. 10/ от който се установява, че в границите на имота попада сграда- ресторант, поради което възникнал спор между възстановените собственици на земята и собственика на ресторанта- Л. Л. Т. действащ като " Л. Т. " , гр.Г. Д.. Последният се легитимира като собственик на едноетажна монолитна сграда с търговско предназначение/ ресторант/ ведно с едно бунгало с обща застроена площ 46 кв.м. находящи се в м. "Попови ливади" / старо наименование "П. чаир" / П. съседи: път и от три страни ливади , с договор за покупко- продажба на недвижим имот сключен на 13.09. 1995 г. между О. гр.Г. Д. ,представлявана от Кмета и едноличния търговец " Л. Т." приложен на л. 118 от делото на районен съд. Ответниците са представили като доказателства по делото , Протокол от 31.07.1995 г. за проведен търг с явно наддаване за продажба на магазин за хранителни стоки и бунгало находящи се в м. " Попови ливади" от комисия на О. гр.Г. Д. спечелен от Л. Л. Т./ л.119/ ,приемо предавателен протокол за предаване от комисията на Л. Т. на магазин- едноетажна монолитна сграда и бунгало в м. " П. л." , Анализ за правното състояние на някои обекти включени в уставния фонд на общинска фирма " Ореляк" ЕАД гр.Г. Д. ,обявени за приватизация / л.121 -л. 122 / От представения правен анализ е видно ,че процесния магазин и бунгало са въведи в експлоатация през 1972 г., а са построени от Държавно предприятие " Т. на д." .Че сградата е построена одавна се установява и от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция свидели. Сградата е била включена в баланса на общинска фирма "О." ЕАД гр.Г. Д., обстоятелство което ищците не оспорват. С протоколно решение № 191 от 22.12. 1992 г. Общинският съвет гр.Г. Д. е взел решение за приватизация на редица обособени части от Общинска фирма "О." ЕАД , между които и на хранителен магазин , находящ се в. м."П. л." / л. 123/ Ответниците са оспорили валидността на решение № 3013 от 07.06. 1999г. на ПК гр.Г. Д. на две основания. Твърдят, че същото е нищожно, тъй като с решение № 3013 от 15.04. 1994 г. / л.149/ Поземлена комисия е отказала на наследниците на Д. Н. К. да възстанови правото на собственост на Нива с площ 4 дка. в м. " П.л." , което решение не е обжалвано и е влязло в сила ,поради което поддържат тезата ,че второто решение на ПК № 3013 от 07.06. 1999г. с което на ищците е възстановена собствеността върху процесния имот е нищожно.

Към делото е приложено копие от разписен лист / л. 151 / ,с който са връчвани съобщенията за решенията на ПК на заявителите. От същото се установява ,че под № 3013 от 21.06. 1994 г. е положен подписа на З. Д. В. - дъщеря на наследодателя Д. К. за полученото решение от 15.04. 1994 г., тъй като към момента на постановяване на това решение на ПК заявителката по пр. вх. № 3720 / 16.04. 1992 г. С. И. К- съпруга на наследодателя е починала . Ищците са оспорили представения списък относно автентичността на подписа положен от З. В. и по искане на ответниците съдът е открил производство по чл. 154 ал.2 ГПК/ отм./ за проверка истинността на документа ,тъй като ответниците са заявили че ще се ползват от него . Тъй като се касае за частен документ- разписка за получаване на решение на ПК подписан от ищцата З. В. , който не носи подписа на страната която го оспорва ,съгласно чл.154 ал.3 ГПК/ отм./ тежестта за доказване истинността на документа пада върху страната която го е подписала. Ищците не са искали графологична експертиза която да установи, че подписа не е положен от З. Д. В. ,поради което районният съд е направил извод че решението с което ПК е отказала възстановяване на собствеността е съобщено на заявителите. П. положение че ПК гр.Г. Д. е издала решение № 3013 от 21.06. 1994 г. с което е отказала на ищците да възстанови собствеността върху процесната нива ,то издаденото второ решение № 3013 от 07.06. 1999г. ,с което е възстановила собствеността на две ниви в м. " П. Ч." / Попови ливади" / е нищожно. Решенията на поземлените комисии по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ са стабилни административни актове , поради което те не могат сами да ги отменят. Издаденото второ решение с обратен резултат е нищожно . От това въззивният съд прави извод ,че ищците не се легитимират в настоящия процес като собственици по земеделска реституция на процесния имот.

Освен това ,като административен акт решение № 3013 от 07.06.1999г. на ПК -Г. Д. подлежи на косвен съдебен контрол в настоящото гражданско производство , както относно неговата валидност , така и относно неговата материална законосъобразност / в този смисъл е и Търкувателно решение № 6 / 2005 г. на ОСГК на ВКС/. Осъществявайки косвен съдебен констрол за действителността на това решение на ПК -Г. Д. ,след анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства ,в съвкупност със заключенията на назначените технически експертизи , съдът намира, че второто решение на ПК от 07.06. 1999г. е материално незаконосъобразно. По делото е представено заявление до ПК -Г. Д. от Стойна Коршумова- съпруга на общия наследодател Д. К. / л. 144/ за възстановяване собствеността на 14 земеделски имота, между които не е описана нива от 4 дка. в.м." П. Ч." . Не са представени доказателства, че наследниците в преклузивния срок по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ с допълнително заявление пред ПК са поискали възстановяване собствеността на процесната нива. Не са представили доказателства , че са предявили иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото им да възстановят собствеността върху процесната земеделска земя . На второ място ищците не са представили доказателства ,че наследодателят им Д. К. е бил собственик на процесната нива преди обобществяването на земята през 1957 г. По делото е представена данъчна декларация от 1950 г. / л.142/ на наследодателя Д. К. за непокрити земеделски имоти , в която същият не е декларирал че притежава нива в м. " Папаз чаир".Представен е опис - декларация за влизане в ТКЗС / л. 145/ от Д. К. в която също не е описана процесната нива. Към преписката на Поземлена Комисия -Г. Д. е приложена Клетвена декларация по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ/ отм. Д.в. бр.13/ 2007 / на наследниците на Д. К. ,в която са посочили , че наследодателят им е бил собственик на Нива от 4 дка. в м. " П. л." П. съседи: Д. С. , Г. Н. и В. К. , както и че / цит./ " притежавал тази нива повече от 15 години от внасянето в ТКЗС от 1957 г. "./ л. 147/ Представената декларация по чл.12 ал.3 ЗСПЗЗ/ отм./ не отговаря на изискванията на посочената разпоредба на ЗСПЗЗ, тъй като положените в нея подписи не са заверени нотариално, но установява, че ищците и наследодателят им не са имали писмени доказателства за собственост на имота. Твърдят ,че наследодателят е имал имота по наследство и давност но в декларацията е посочено начало на давностно владение момента на внасянето на земята в ТКЗС ,време през което не тече срока за придобивна давност.