Решение № 1463 от 28.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20221110216626 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от С. Л. Л., ЕГН ********** чрез адв. Д. срещу електронен фиш серия К № 4660772 от 28.03.2021 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 2 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания електронен фиш като се твърди, че в него не е посочено дали е била отчетена допустимата грешка при измерване. Застъпва се, че посочената правна квалификация е неправилна, тъй като разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП посочва, че за повторно нарушение се налага глоба в двоен размер. Твърди се, че в електронния фиш не е посочено кой акт обуславя претендираната 1 повторност. Оспорва се изправността на техническото средство, с което е измерена скоростта на движение на заснетия автомобил. Твърди се, че в изготвения протокол за използване на техническото средство е допусната грешка /без да се посочва каква/, което води до незаконосъобразност на електронния фиш. Според жалбоподателя, нарушението следва да е установено със стационарно техническо средство, аргумент за което черпи от ТР № 1/2014 г. Бланкетно се твърди, че не е спазено изискването на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Акцентира се върху разпоредбата на чл.

91, ал.3 от ЗМВР. Претендират се разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпили писмени бележки се оспорва спазването на законовите изисквания при поставяне на пътния знак В-26.

Въззиваемата страна – СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се аргументира законосъобразност на обжалвания фиш и се моли за потвърждаването му. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до 24.02.2020г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на устройството 653 преминала последваща периодична проверка за техническа изправност на 23.10.2020 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 9-38-20/23.10.2020 г.

На 28.03.2021 г. около 13:15 часа по главен път Е-80 - автомагистрала „Тракия” с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК № *******, собственост на жалбоподателя С. Л. Л.. При номер 1 2 на главен път Е-80, до бензиностанция „Петрол” горепосочената мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M с фабричен номер 653 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 97 км./час извън населено място, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – С. Л. Л., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 4660772, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя С. Л. Л. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 80 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 94 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 14 км/ч. Електронният фиш бил връчен на 24.11.2022 г.

Жалбоподателят С. Л. Л. не депозирал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на 08.12.2022 г. чрез адв. Д. депозирал жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 9-38-20/23.10.2020 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 28.03.2021 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, справка от 3

ОПП- СДВР относно датата на връчване на процесния фиш, справка „Картон на водача” за жалбоподателя Л., писмо от директора на дирекция „Управление и анализ на трафика” при СО, ведно с проект на организацията на движението на АМ „Тракия” в района от 0+000 км. до 6+000 км.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 9-38-20/23.10.2020 г. на средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 653 е преминало е последваща проверка за техническа изправност на 23.10.2020 г.

В протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км./час при измерена скорост до100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК № ******* е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 28.03.2021 г., а именно на главен път Е-80 – автомагистрала „Тракия”, км. 1 до бензиностанция „Петрол” с посока на движение на контролираните автомобили от гр. Пловдив към гр. София. В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили. Отново в същия протокол е отразено, че с пътен знак В- 26 е въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение на автомобилите от 80 км./час, валидно извън населено място, като е посочено, че разстоянието от пътния знак до мястото, на което е било поставено техническото средство е 250 метра. Посочено е, че номера на първото статично изображение е 21644, а последното е 21696, като видно от 4 представената по делото фотоснимка /л. 9 от делото/ е с № 21683 и попада в горепосочените рамки. При тези данни и доколкото твърдението на жалбоподателя относно допусната грешка при попълване на протокола е лишено от каквато и да било конкретика съдът намира, че цитираният протокол е годно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства и няма пречка съдът да го цени при установяване на фактите по делото. Изложеното в него относно съществуващото ограничение на скоростта и начина на въвеждането му кореспондира напълно с изложеното в писмото на директора на дирекция „Управление и анализ на трафика” към СО и представената схема.

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателя С. Л. Л..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на 24.11.2022 г., а жалбата е подадена на 08.12.2022 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН , в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и 5 заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.