Решение № 527 от 10.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Пловдив, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20215300502259 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. И. К.,ЕГН********** от гр.П. против решение № 261744/15.06.21г.,постановено по гр.

№ 16494/20г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.,с което е задължен А. И. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. З. Н.,ЕГН********** и Й. . К.,ЕГН-**********; забранява се на същият да приближава В. З. Н. и Й. А. К.,жилището им,находящо се на адрес гр.********** местоработата на В. З. Н.,както и местата за социални контакти и отдих за срок от шест месеца,считано от постановяването на решението; задължен е същият да посещава специализирана програма по чл.5,ал.1,т.5 от ЗЗДН и е осъден да заплати глоба в размер на 400лв.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения.Поддържа,че не е осъществил домашно насилие спрямо малолетното дете Й.Иска отмяна на решението,като се остави без уважение молбата за защита.Претендира разноски.

Въззиваемата В. З. Н., ЕГН-**********,лично и като законен представител на малолетната Й. А. К.,ЕГН-**********,чрез пълномощника 1 си адв.Д.Е. изразява становище за неоснователност на същата по изложени в съдебно заседание съображения.Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от страна,която има право да обжалва решението,поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред ПдРС се е развило производство на осн.чл.4 и 5 от ЗЗДН по подадена молба от В. З. Н. в лично качество и като майка и законен представител на малолетната Й. А. К. против А. И. К..

По делото е безспорно,че молителката и ответникът са съпрузи,сключили граждански брак на *******г.,че от брака си имат дъщеря Й. А. К.,в момента на 6 години,както и че към момента двамата са разделени,като ответникът е напуснал семейното жилище през есента на 2020г.

В молбата се твърди извършено домашно насилие от страна на ответника на 04.12.20г.,осъществено в дома на майката на ответника в гр.**********,където молителката и

Й. били поканени на вечеря,по отношение и на двете молителки.По време на вечерята А.К. се афектирал от това,че Й. отказвала да яде предложената й пържола и я замерил с парче месо.В.Н. му направила забележка за това унизително отношение към детето,при което ответникът освирепял и заплашил да я залее с вино.Молителката станала с намерение да си тръгне,за да не последват физически ексцесии,но ответникът станал след нея,крещейки и обиждайки я.На входната врата ответникът я бутнал и й нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око.Единствено бързата намеса на съпругът на сестрата на А.К. предотвратила нанасянето и на други удари от страна на ответника.Детето останало да пренощува в дома на баба си по бащина линия.На другия ден Н. се обадила на съпруга си с молба да върне дъщеря им,като по съвет на брат си поискала да се видят извън дома й,на близкото кръстовище и в присъствието на неин стар приятел К. Б.,който да я защити при евентуална агресия от страна на ответника.Ответникът пуснал детето да се качи само по стълбите до апартамента.На връщане,като видял молителката 2 и придружаващия я Б.,побързал да си тръгне,а после й изпратил SMS,съдържащ завоалирана заплаха.На детето дал да носи в къщи църковна свещ и поменник за мъртвите.

Ответникът поддържа,че е жертва на насилие той самият.Признава,че е използвал обидни думи за съпругата си,както и я бил хващал за врата и разтърсвал,но само за да не я удари.Обвинява я в избухливост.За случилото се на 04.12.20г.твърди,че подавал храна на дъщеря си и майка му неволно бутнала вилицата.Н. с обиден тон му казала да не хвърля храна по детето,което го ядосало.Признава,че е скочил от масата и й крещял обидни неща-че е луда,боклук и др.,както и я заплашил с юмрук.Ударил я два-три пъти с длан и с опакото на ръката си,но отрича да я е удрял с юмрук.Твърди,че детето не е било свидетел на домашно насилие.

По делото са представени декларация по чл.9 от ЗЗДН,удостоверения за сключен гр.брак и за раждане на детето Й.,както и съдебномедицинско удостоверение от 07.12.20г.,от което е видно,че е констатирано кръвонасядане по горния и долния клепач на лявото око на В.Н. със синьочервен цвят с размери 8/5 см,медицинско направление на молителката с диагноза депресивен епизод от 07.12.20г.

Разпитани са и двама свидетели.Свидетелката на молителката-В.

Р.,съседка на Н.,не е била пряк очевидец на случилото се на 04.12.20г.Посочва и за други случки,при които е чувала викове и шум от апартамента на молителката и ответника,(съседен на нейния).Възпроизвежда казаното й от молителката както за минали инциденти,така и за случилото се на 04.12.20г.Свидетелката на ответника,негова майка-В. К., е присъствала на инцидента на 04.12.20г.Описва какви са отношенията между страните,както и че във въпросната вечер в дома й били също дъщеря й,нейният съпруг и детето им,братовчедка на Й.,като двете деца си играели и през цялото време тичали из апартамента.Заявява,че тя е бутнала парчето месо,което К. в този момент подавал на дъщеря си,а В. се разкрещяла защо той замеря детето с месо.К. е станала пряк свидетел на случилото се на масата,но не и на последвалите събития в коридора,след като молителката е тръгнала да си отива.Според свидетелката децата не отразили случката,не им направило впечатление,като мислели,че възрастните разговарят и не осъзнали ситуацията.Видяла подутината на веждата на В.,както и че зет й я 3 успокоявал.Децата обаче си играели и нищо не разбрали.Й. останала да спи с баща си и на другия ден въобще не било разстроена.

При така събраните доказателства районният съд е приел,че ответникът е извършил на 04.12.20г.акт на домашно насилие спрямо молителката,който е осъществен в присъствие на детето и действията на К. съставляват емоционално насилие спрямо двете молителки,а по отношение на Н. насилието е и физическо.За да стигне до този извод първостепенният съд е кредитирал показанията на двете свидетелки,с изключение на показанията на св.К. в частта им,с която същата посочва,че именно тя е бутнала ръката на сина си,докато подавал месо на детето и в частта,в която се заявява,че Й. не разбрала какво се случва.Приел е,че родителите на детето са се карали на висок тон,К. е бил афектиран,обиждал е съпругата си,ударил я е.

Действително и настоящата инстанция намира за житейски нелогично детето,което към онзи момент е било на пет години,да не осъзнае случващото се пред него,промяната в поведението на възрастните,обидните думи,изречени от ответника,повишеният тон и въобще промяната в цялата атмосфера в стаята.Дори и да не е станало пряк свидетел на това как баща й удря майка й,Й. е могла да види подутината и зачервяването на лицето на В.Н..Поради горното настоящата инстанция споделя изводите на районния съд,че актът на домашно насилие-и емоционално,и физическо,е извършен от ответника спрямо молителката в присъствието на детето,което е възприело случващото се.Самият факт,че момичето е станало свидетел на този акт сам по себе си представлява упражнено и над него емоционално насилие,а от представеното пред настоящата инстанция психологическо становище,изготвено от специалист-детски психолог се установява,че инцидента,на който е станала свидетел Й. е имал травмиращ ефект върху нейната детска психика и устойчивост.Вербалната и физическа агресия на бащата по отношение на майката,не само от конкретния случай,но и от предходни такива,са формирали страх и тревожност в детето.

В тази връзка въззивният съд не възприема доводите,изложени в жалбата,че свидетелката К. била единственият разпитан очевидец и нейните показания изцяло оборвали декларацията на молителката,както и че декларацията по чл.9 от ЗЗДН се ползва с доказателствена сила само ако няма очевидци на инцидента.Няма пречка да се ползва с доказателствена сила 4 декларацията по чл.9 от ЗЗДН дори и при наличието на очевидци,ако съдът не е кредитирал показанията им.Такъв е и настоящият случай.Не следва да се пренебрегва фактът,че свидетелката К. е заинтересована от изхода на делото като майка на ответника,поради което показанията й следва да се разглеждат при условията на чл.172 от ГПК,т.е.следва да се преценяват от съда с оглед всички други данни по делото.А данните по делото опровергават показанията на тази свидетелка в некредитираната им част.Самият ответник признава,че е повишил тон на молителката,обиждал я е,посегнал й е.В подкрепа на твърденията на молителката,че е била ударена с юмрук в лицето,а не както твърди К. два-три пъти с ръка,е представеното съдебномедицинско удостоверение,от което е видно,че Н. е имала кръвонасядане в областта на лявото око,което може да се получи именно по описания начин-с удар с юмрук.В същата насока са показанията и на свидетелите.

Въззивната инстанция намира,че декларацията по чл.9 от ЗЗДН е подкрепена от посочените по-горе доказателства,поради което изцяло неоснователни са възраженията на въззивника относно оборването на декларацията.

Без значение за извършеният акт на домашно насилие е дали бащата се е грижил за детето,че то стои с месеци при него и неговата баба по бащина линия.Този факт е релевантен само по отношение определянето на вида и продължителността на наложените от съда мерки,като в случая първоинстанционният съд е съобразил това обстоятелство при постановяването им.

Приложените от първостепенния съд мерки са мотивирани и съответстват на констатираните от съда изострени отношения между страните и извършеното от ответника дом.насилие по см.на чл.2 от ЗЗДН.Предвид на което жалбата се явява неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските-с оглед изхода на делото жалбоподателят А. И. К. дължи на въззиваемата направените от нея разноски в настоящото производство,но тъй като такива не са претендирани от Н.,не следва да й бъдат присъждани.

Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261744/15.06.21г.,постановено по гр.№ 16494/20г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6