Решение № 795 от 06.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330202098 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 398 от 26.03.2024 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност „ в Община Пловдив ,упълномощен със Заповед на Кмета на Община Пловдив № 230А3278/18.12.2023 г,. с което на Г. И. С. ЕГН ********** е било наложено административно наказание, , глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 94, ал. 4 ЗДвП .

Жалбоподателят С. обжалва процесното наказателно постановление.

Намира същото за неправилно и незакосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно ,не изпраща представител , като в писмено становище . оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.Претендира разноски.

Настоящият състав на Пловдинския районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е 1 основателна, макар не и на посочените в нея мотиви.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:В конкретния случай жалбоподател ят С. е бил санкциониран за това, че при извършена проверка на 02.02.2024гг. в гр. П., на ул., “Тракия“ до №7 около 11: 05 часа било установено, че горепосоченото лице е паркирало МПС „Тойота“ с рег.№ *** ,собсвеност на ОТП Лизинг-Клон Пловдив ЕИК *** ,с ползвател „С. консулт“ ЕООД ,в ляво по посоката на движение ,на улица с еднопосочно движение“ .За което първоначално бил съставен фиш №0002551880 , с който й е била наложена глоба в размер от 20 лева. Фишът бил обжалван пред началника на сектор. Нарушителят е попълнил и подписал декларация по чл. 188 ЗДвП , като е посочил себе си за водач на автомобила на посочената дата и място.Като след това е издаден АУАН ,спрямо който е било депозирано писмено възражение , а след това е изготвено и процесното НП.

В хода на делото беше разпитан актосъставителят Й. С. , който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая, на процесния ден установил лекия автомобил, , Тойота ‘, който на улица с еднопосочно движение бил паркиран в ляво по посоката на движение, като не бил установен водачът. На мястото имало и други спрени авнтомобили,които били също санкционирани.Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва извършването на нарушението, а поскоро излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото му на защита.

Съдът кредитира така събраните писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка се достигна до извод, че има извършено нарушение от процесния лек автомобил, като същото неправилно е подведено под нормата на чл. 94, ал. 4 ЗДвП , респективно на жалбоподателката неправилно е било наложено наказание глоба на основание чл. 185 ЗДвП.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото проверката е извършена в отсъствието на водача, тоест не е установено действителното лице, което е паркирало процесното МПС, изцяло законосъобразно за извършеното нарушение на основание чл. 188 ЗДвП е наказан собственика на МПС. В случая предвид установената фактическа обстановка безспорно е било налице паркиране, поради което чл. 94, ал. 4 ЗДвП се явява изцяло неотносима, като дори и в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че изпълнителното деяние се изразява в паркиране.

Същевременно именно чл. 94, ал. 3 ЗДвП урежда предпоставките за законосъобразно паркиране, а именно възможно най-вдясно на платното за 2 движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, независимо дали пътя е еднопосочен или двупосочен. Респективно с вмененото паркиране в ляво на пътното платно по еднопосочна улица, жалбоподателят е нарушил именно чл. 94, ал. 3 ЗДвП .

Също така в случая деецът е наказан на основание чл. 185 ЗДВП .

Видно от текста на тази норма тя е субсидиарна и намира приложение само при отсъствие на специална санкционна норма.

В случая такава специална санкционна норма е налице и поконкретно сочената в жалбата чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП , според която се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

В действителност в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 районният съд разполага с правомощия да преквалифицира извършеното като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение щом в санкционния акт са надлежно изложени фактите, по които деецът е осъществил защитата си.

Настоящият съдебен състав намира, че не би могло да се стигне до преквалифициране на деянието, доколкото става въпрос за друга материална норма, друга санкционна норма въз основа на която жалбоподателката е била наказана и на най-силно основание, че нарушителката не се е защитавал по фактите по които би могъл да носи административно-наказателна отговорност, доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва коректно описание на нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП . Липсва посочване, ч е не е спрял превозното средство възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

Поначало жалбоподател ят би могъл да носи административнонаказателна отговорност, ако в описанието на нарушението бяха посочено коректните факти срещу, които той да се защитава и по този начин би се достигнало до преквалифициране на деянието.

Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените и води до самостоятелна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В случай, че се приеме, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, то административно-наказателната отговорност е подведена под коректна правна норма, като и размерът на наложеното наказание съответства на границите предвидени в нормативния акт.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на делото ,разноски се дължат на жалбоподателя,но тъй като такива не се претендират,съдът не дължи произнасяне.

3

По изложените съображения, Пловдивският районен съд,ХVІІ н.с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №398 от 26.03.2024 г., издадено от Заместник кмет„Обществен ред и сигурност „ в Община Пловдив ,упълномощен със Заповед на Кмета на Община Пловдив № 230А3278/18.12.2023 г,. с което на Г. И. С. ЕГН ********** е било наложено административно наказание, , глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 94, ал. 4 ЗДвП .

Решението подлежи на обжалване пред АС -Пловдив по реда на гл.

XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4