Решение № 801 от 15.11.2021, Районен съд - Бургас

Мотиви към Решение № 801/15.11.2021 г. по НАХД № 4672/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас

Производството е по реда на глава XXVIII о т НПК и е образувано по внесено от Районна прокуратура - Бургас постановление, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на В.И.В., ЕГН: **********, като се предлага налагане на административно наказание, за това, че на 18.09.2020 г. , в гр. Созопол, на ул.

„**", без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно: Обект № 1 - коноп/марихуана с общо нетно тегло 0,923 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 9,30 %, на обща стойност от 5,54 лв.; Обект № 2 - амфетамин с общо нетно тегло 1,219 гр., със съдържание на активно действащо вещество 0,20 %, на обща стойност 36,57 лв., съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на БРП поддържа предложението и моли за налагане на наказание в минимален размер.

Защитникът на обвиняемия моли за налагане на минимално наказание.

Обвиняемият редовно призован се явява лично. Изразява съжаление за случилото се и също моли за налагане на минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.

От фактическа страна:

Обвиняемия В.И.В. е роден на ***, в гр. Велико Търново, с настоящ адрес: гр. ***, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, с ЕГН:

**********.

На 17.09.2020 г., около 23.50 часа, свидетелите К.Т.Ф. и П.П.И. – служители на РУ Созопол, извършвали обход в новата част на гр. Созопол, в района на ул. „**". След известно време забелязали няколко лица и решили да им извършат проверка. При установяване самоличността на обвиняемия В.В., св. К.Ф. го попитал дали държи забранени от закона вещества. Обвиняемият В. първоначално се притеснил и не отговорил на въпроса, но след това си признал, че държи в себе си марихуана и амфетамин. Обвиняемият В. бил отведен в РУ – Созопол, където на 18.09.2020 г., с протокол за доброволно предаване, предал на св. П.И. държаните наркотични вещества.

Съгласно изготвената на ДП химическа експертиза, предадените от обвиняемия В. наркотични вещества представлявали - коноп/марихуана с общо нетно тегло от 0,923 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 9,30 %, и амфетамин с общо нетно тегло от 1,219 гр., със съдържание на активно действащо вещество 0,20 %. Съгласно заключението на експертизата веществата – амфетамин и коноп /канабис, марихуана/, както и активният му компонент тетрахидроканабинол, имат силно наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство, и са поставени под контрол съгласно ЗКНВП и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

1

Паричната стойност на наркотичните вещества е както следва: коноп - на обща стойност от 5,54 лв., и амфетамин - на обща стойност 36,57 лв., определени съгласно Постановление № 23 от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на ДП доказателствен материал, преценен на основание на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от обясненията на обвиняемия (л. 77 – 78 от ДП), протоколите за разпит на свидетелите (л. 9-11 от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него (л. 14-16 от ДП), протокола за доброволно предаване (л. 17 от ДП), справката за съдимост (л. 11 от делото), трудов договор (л. 9-10 от делото) и заключението по химическата експертиза (л.

19-21 от ДП).

Съдът кредитира показанията на свидетелите К.Ф., П.И. и Д.И., тъй като същите са последователни, логични и безпротиворечиви, а и се подкрепят от писмените и веществените доказателства. Налице е и признание от страна на обвиняемия.

Съдът кредитира експертното заключение на химическата експертиза, като обосновано, компетентно и неоспорено от страните по делото.

Съдът кредитира писмените доказателства, тъй като не беше оборена тяхната доказателствена стойност.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина на обвиняемия, се изразява в "държане" на наркотични вещества. Държането представлява фактическо действие и за съставомерността на същото от обективна и субективна страна е достатъчно деецът просто да упражнява фактическа власт върху наркотичните вещества, като е достатъчно единствено деецът да съзнава, че държи именно наркотични вещества, а в настоящия случай безспорно се установи, че обвиняемият е съзнавал последното обстоятелство. От показанията на разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката обвиняемият е държал наркотичните вещества. Това води до закономерния извод, че наркотиците са се намирал във владение на обвиняемия и той е упражнявал фактическата власт над тях, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си обвиняемият е "държал" наркотичните вещества, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние.

Видно от приобщената химична експертиза, веществата които са били държани от обвиняемия са: Обект № 1 - коноп/марихуана с общо нетно тегло 0,923 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 9,30 %, на обща стойност от 5,54 лв.; Обект № 2 - амфетамин с общо нетно тегло 1,219 гр., със съдържание на активно действащо вещество 0,20 %, на обща стойност 36,57 лв. Посочените наркотични вещества подлежат на контрол съгласно ЗКНВП.

2

Включени са в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явяват високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Обвиняемият не е имал разрешително за държането на въпросните вещества, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП.

Настоящата инстанция намира, че деянието правилно е квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В настоящия случай, квалификацията на деянието на обвиняемия по чл. 354а, ал. 5, вр. чл. 93, т. 9 от НК, е обусловена от ниските общо нетно тегло, процентно съдържание на активно вещество и обща стойност на наркотичните вещества. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Обвиняемият не е осъждан, трудово ангажиран, като същият е изразил съжаление за стореното и е съдействал на органите на разследването още от самото начало, като сам е признал за това, че държи съответните вещества. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, сочат на извод за достатъчна степен на обществена опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да обосновава приложението на "маловажния случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че държи наркотични вещества в себе си, без надлежно разрешение, за които е налице забранителен режим, и е целял с деянието си за него да съществува възможност да осъществява фактическа власт върху тези вещества.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обв. В.И.В. беше признат за виновен, законът предвижда наказание глоба до хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия са налице 3 законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.

78а от НК, а именно: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание; 2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3. към процесната дата е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; не е бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични вещества или техните аналози. В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба от хиляда до пет хиляди лева.

С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно - глоба в размер на 1000 лева, тъй като предвиденото наказание в чл. 354а, ал. 5 от НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а от НК не може да надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното престъпление. Наказанието глоба в размер на 1000 лева в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.