Решение № 454 от 18.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Благоевград, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова

Членове:

Диана К. Ангелова

Вили Дацов при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200500316 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 24062/24.10.2024 година, подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК 0*, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано заедно от П.Д. и Д.Ш., чрез пълномощника адв. С. З. против Решение № 684/26.09.2024 година по гр.дело №853/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

С Решение № 684/26.09.2024 година по гр.дело №853/2023 година по описа на Районен съд – Благоевград съдът е отхвърлил изцяло предявените искове от „Ю.Б.“ АД за установяване на суми, дължими от ответника О. Ю. Х. по договор за Потребителски кредит № * от 05.01.2015 година, възлизащи общо на 11 450,72 лева, от които 9 129,58 лева главница за периода от 06.09.2015 година до 04.01.2023 година, ведно със законната лихва в размер на 2 201,14 лева за периода от 06.06.2016 година до 27.11.2022 година, мораторна лихва в размер на 120 лева за периода от 06.06.2016 година до 26.07.2018 година.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че уведомлението за предсрочна изискуемост на процесния кредит не било връчено с изискванията на чл. 47 ГПК. По делото били представени доказателства, от които по категоричен начин се доказвало, че процедурата по чл. 47 ГПК е спазена. Уведомлението било връчено на длъжника чрез ЧСИ, който е съставил официални удостоверителни документи за осъщественото връчване. Направена била справка от НБД „население“ за постоянния и настоящ адрес на О. Х., който съвпада и е в гр. Б..

1

Адресът съвпадал и с адреса отбелязан в договора за банков кредит.

Навежда се, първоинстанционният съд не е взел предвид клаузата на чл. 7.5 от процесния договор, с която страните са договорили начина на извършване и изпращане на уведомления по процесния договор за банков кредит, като е прието, че те ще бъдат извършвани в писмен вид и ще се изпращат на адреса на страните, посочен в договора за кредит. Предвидено било също задължение на всяка една от страните да уведоми насрещната при промяна на своя адрес, и била приета договорна фикция, с която страните са се споразумели, че всяко уведомление ще се счита за редовно връчено, ако е достигнало до адреса на насрещната страна, заявен по договора.

Сочи се, че дори и да се приемело, че предсрочната изискуемост на процесния договор за банков кредит не е била обявена надлежно, то първоинстанционния съд е следвало да присъди в полза на от „Ю.Б.“ АД всички просрочени вноски по процесния договор, които са били дължими до деня на приключване на съдебното дирене пред производството пред първата инстанция, съгласно задължителните указания в т. 9 на ТР № 4 от 18.06.2014 година по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС, според които съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия О. Ю. Х., чрез процесуалния представител, в който същият оспорва наведените от жалбоподателя твърдения, като сочи, че решението е правилно и законосъобразно, съобразено изцяло със събраните доказателства по делото. Правилно било прието от първоинстанционния съд, че процедурата по чл. 47 ГПК е била опорочена.

Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна и обосновава следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е 2 валидно и допустимо.

От приложеното ч.гр.дело № 63/ 2023 година по описа на Районен съд – Благоевград се установява, че ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено длъжникът О. Х. и Ц.К., да заплатят солидарно на кредитора Ю.Б. АД, с ЕИК: 0*, претендираните суми в настоящето производство, а именно сумата в общ размер на 11 450,72 лева, от които – сумата от 9129.58 лв. главница, дължима за периода от 06.09.2015 г. до 04.01.2023 година, ведно със законната лихва от 13.01.2023 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 2201,14 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 27.11.2022 г., мораторна лихва в размер на 120,00 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 26.07.2018 година

Съдът е изпратил съобщение до длъжниците за изпълнение на издадената заповед, като е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът е депозирал искова молба само срещу длъжника О. Х., доколкото само от него е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски кредит № */2014 от 05.01.2015 година, сключен между „А.Б.“ АД, дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р.Г., гр. А., чрез българския си клон „А.Б.К.Б.”, регистриран в Търговския регистър на Р.Б. с ЕИК * в качеството му на кредитодател, от една страна, и О. Ю. Х., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и Ц.В.К., ЕГН ********** в качеството й на солидарен длъжник, се установява, че между страните по договора е налице облигационно правоотношение, въз основа на което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 9500,00 лв. за срок от 120 месеца.

В чл. 3 от горепосочения договор за банков кредит, озаглавен „РАЗНОСКИ ПО КРЕДИТА, ЛИХВИ“ страните установили какъв ще е размерът на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва във връзка с предоставения му кредит. Съгласно чл. 3.3. от процесния договор за кредит при просрочие на дължими погасителни вноски кредитополучателят ще дължи на банката – кредитодател, обезщетение за забава съгласно приложимите към договора Общи условия и по конкретно съгласно Раздел III, т. 9 от същите, които кредитополучателят и солидарният длъжник са приели със сключване на процесния договор. Общите условия са подписани на всяка страница от кредитополучателите.

Установява се от Договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на 29.02.2016 година, вписан в Търговския регистър на Р.Б. на 09.03.2016 година, че „А.Б.” А.Е., лицензирана банкова институция, надлежно учредена и валидно съществуваща, съгласно законите на Р.Г., вписана в Главния Търговския регистър с pег. № 223701000, със 3 седалище в О.А., чрез клона с в Б. „А.Б.К.Б.”, вписан в Търговския регистър на Р.Б. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., прехвърлила на настоящия ищец „Ю.Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 15 и сл. от Търговския закон собствеността върху цялото търговско предприятие на „А.Б.К.Б.”. По силата на този договор за прехвърляне на търговско предприятие и дейността на А.Б. – КЛОН Б., всички активи, задължения и фактически отношения, свързани и попадащи в дейността на Търговското предприятие на А.Б.К.Б., както и всички права и задължения по сключени договори с клиенти, се прехвърлят на „ Ю.Б.” АД. За извършеното прехвърляне на търговско предприятие длъжниците са уведомени чрез нотариални покани от А.Б. – КЛОН Б. чрез пълномощника си „Ю.Б.” АД, съгласно Нотариално заверено пълномощно peг. № 4682 от 16.11.2016 година на нотариус Здравко Тончев, peг. № 438 в регистъра на НК, /заверено копие/, с което А.Б. А.Е. - Г., ЕИК *, упълномощава „Ю.Б.” АД, ЕИК 0* да уведоми всички длъжници по кредити за извършеното прехвърляне на търговско предприятие. В този смисъл безспорно се установява по делото наличието на частно правоприемство по отношение на кредитора, като „Ю.Б.“ АД по силата на частно правоприемство е встъпила в правата и е заместила кредитора по договора за заем.

Видно от Покана чрез ЧСИ Б.В. с № 890 в регистъра на КЧСИ и район на действие ОС – Благоевград, банката е направила изявление, че поради неизпълнение на договорни задължения за заплащане на дължимите по договора вноски – има неизпълнение на вноска с падеж 06.09.2015 година и 06.10.2015 година, прави задължението по процесния договор и го обявява за предсрочно изискуемо, без да прекратява действието на договора, считано от получаване на поканата, като е предоставен срок от седем дни, в който да се погаси задължението от длъжника.

Видно от констативен протокол от 06.09.2021 г. на ЧСИ Б.В., че служител на кантората е посетил адреса на ответника на 20.07.2021 година, 31.07.2021 година и 20.08.2021 година, като на адреса никой не е отворил, като при разговор със съседи, които заявили, че не познават адресата. Установява се от протокола, че след като на 20.08.2021 година, призовкарят не е намерил лице, което да получи поканата, на основание чл. 47 ГПК призовкарят залепил уведомление, като в указания срок, който изтекъл на 06.09.2021 година, не се е явил ответникът, за да получи книжата.

Видно от разписка от 20.08.2021 година на призовкаря при ЧСИ Б.В., на входната врата на адреса на О. Х. е залепено уведомление, като е отбелязано в същото, че е посетен адреса на 20.07.2021 е залепено уведомление, 31.07.2021 е залепено уведомление и 20.09.2021 е залепено уведомление и няма никой на адреса.

Видно от Покана чрез ЧСИ С.Я. в регистъра на КЧСИ и район на действие СГС, банката е направила изявление, че поради неизпълнение на договорни задължения за заплащане на дължимите по договора вноски – има неизпълнение на вноска с падеж 06.09.2015 и вноска с падеж 06.10.2015, залепено е уведомление, което прави задължението предсрочно изискуемо, без да прекратява действието на договора, считано от получаване на поканата, като е предоставен срок от седем дни, в който да се погаси задължението от 4 длъжника.

Видно от разписка от 05.03.2021 г. на призовкаря при ЧСИ С.Я., че е посетен адреса, но никой не е намерен на адреса.

От приетото по делото заключение на вещото лице по допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза – основно и допълнително, неоспорено от страните, на 06.01.2015 г. по сметката на ответника е постъпила сума в размер на 9 500,00 лева, от която сума е погасена 370.42 лева, като непогасената възнаградителна лихва за периода от 06.06.2016 година до 27.11.2022 година е 3 010,08 лв., а непогасената мораторна лихва за периода от 06.06.2016 година до 27.11.2022 година е 155.52 лева.

При така установеното от фактическа, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже изложените в исковата молба твърдения – да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ищеца и ответника са били налице валидни облигационни отношения по силата на сключен конкретен договор за потребителски кредит; че е налице неизпълнение на задължения от страна на ответника; размера на задължението, както и настъпила предсрочна изискуемост на кредита.