Определение № 1068 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. Варна, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900742 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Депозирана е молба с вх. No 18869 / 10.06.2026г., уточняваща искането по реда на чл. 248 от ГПК, обективирано в подадената въззивна жалба с вх. No 18136 / 04.06.2026г. от „Финстарт“ ЕООД с искане за изменение в частта за разноските на Решение No 231 / 19.05.2026г., постановено по т.д. № 742 /2025г. на ВОС, като бъде отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение или в условията на евентуалност бъде намалено присъденото по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за Адвокатурата адвокатско възнаграждение.

В искането се излага, че ищцата не е материално затруднена, тъй като не са представени доказателства за това обстоятелство, поради което и липсват основания за присъждане на адвокатското възнаграждение, а в условията на евентуалност делото не е с фактическа и правна сложност и отправя възражение за прекомерност.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК от адв. Д., в качеството му на процесуален представител на ищцата М. Л., е постъпило становище, с което счита искането за неоснователно.

Молбата с искане за изменението на решението в частта за разноските е депозирана в предвидения преклузивен срок. Искането е било обективирано неясно във въззивната жалба, подадена в срок и доуточнено с молба с вх. No 18869 / 10.06.2026г. Съдът намира молбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

В рамките на първоинстанционното производство адв. К. Д. представлява ищцата М. Л., като на л. 329 от делото в срока по чл. 80 от ГПК от ищцата, действаща именно чрез адв. Д., е представен списък с разноски, като е отправено в осз искане да се присъдят тези разноски, вкл. тези за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв. Към списъка е 1 приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв. заради наличие на основания по чл. 38 ал.1 т.2 от същия закон или в хипотезата на материално затруднено лице. Настоящият съдия- докладчик споделя практиката на ВКС, според която достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв. са съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, т.е. необходимо е единствено да е налице договор за правна помощ, в който изрично да е вписано, че се осъществява безплатна правна помощ на една от трите посочени в закона хипотези, като не е необходимо доказване на отношенията между адвокат и клиент. / в този смисъл Определение No 50041 / 27.04.2023г. по гр.д. 2701 / 2022г. на ВКС, I ГО/. Основата за изчисленията, които съдът е направил са съобразно материалния интерес, за който е уважена претенцията и предвиденото по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Възражението за прекомерност, на което като довод се позовава ответникът в настоящата молба е несвоевременно. Страната е имала възможност да направи възражение за прекомерност и да заяви искането си по чл.78,ал.5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция.Съгласно трайната съдебна практика (напр. Определение № 207 от 25.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1360/2016 г., IV г. о., ГК), "срокът по чл. 80 ГПК не се прилага само когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него". В конкретния случай няма основание за прилагане на това изключение, тъй като ответното дружество е участвало в производството. Не е било наведено възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение своевременно. Ето защо, като са пропуснали възможността да упражнят своевременно своите процесуални права като релевират възражение за прекомерност до приключване на устните състезания, ответникът е изгубил правото да се позова на това възражение в по- късен момент. Следователно, възражението за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, релевирано за пръв път с молбата по чл. 248, ал. 3 от ГПК, е процесуално недопустимо поради настъпила за страната преклузия, а неговата недопустимост обуславя неоснователност на искането за изменение на решението. В този смисъл е изричната и постоянна съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 603 от 24.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4703/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 50046 от 6.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2021 г., II г. о., ГК, Определение № 484 от 14.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 57 от 4.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 564/2020 г., II г. о., ГК.

При това положение, както е предвидено и изрично в чл. 78, ал.

5 от ГПК, съдът не разполага с правомощия, служебно да редуцира размера на претендирания хонорар при отсъствие на надлежно наведено възражение за 2 неговата прекомерност, а е длъжен да уважи искането за присъждането му в пълния претендиран размер.

С оглед на всичко гореизложено, към настоящия момент не са налице основания, които да доведат до ревизиране на постановеното решение в частта за разноските за адв. възнаграждение, поради което и молбата по чл.

248 от ГПК се явява неоснователна.

Мотивиран от горното и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. No 18869 / 10.06.2026г., уточняваща искането по реда на чл. 248 от ГПК, обективирано в подадената въззивна жалба с вх. No 18136 / 04.06.2026г. от „Финстарт“ ЕООД с искане за изменение в частта за разноските на Решение No 231 / 19.05.2026г., постановено по т.д. № 742 /2025г. на ВОС, като бъде отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение или в условията на евентуалност бъде намалено присъденото по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за Адвокатурата адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.

След влизане в сила на определението или при постъпване на частна жалба срещу същото, да се докладва незабавно.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. Варна, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900742 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Депозирана е молба с вх. No 18869 / 10.06.2026г., уточняваща искането по реда на чл. 248 от ГПК, обективирано в подадената въззивна жалба с вх. No 18136 / 04.06.2026г. от „Финстарт“ ЕООД с искане за изменение в частта за разноските на Решение No 231 / 19.05.2026г., постановено по т.д. № 742 /2025г. на ВОС, като бъде отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение или в условията на евентуалност бъде намалено присъденото по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за Адвокатурата адвокатско възнаграждение.

В искането се излага, че ищцата не е материално затруднена, тъй като не са представени доказателства за това обстоятелство, поради което и липсват основания за присъждане на адвокатското възнаграждение, а в условията на евентуалност делото не е с фактическа и правна сложност и отправя възражение за прекомерност.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК от адв. Д., в качеството му на процесуален представител на ищцата М. Л., е постъпило становище, с което счита искането за неоснователно.

Молбата с искане за изменението на решението в частта за разноските е депозирана в предвидения преклузивен срок. Искането е било обективирано неясно във въззивната жалба, подадена в срок и доуточнено с молба с вх. No 18869 / 10.06.2026г. Съдът намира молбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

В рамките на първоинстанционното производство адв. К. Д. представлява ищцата М. Л., като на л. 329 от делото в срока по чл. 80 от ГПК от ищцата, действаща именно чрез адв. Д., е представен списък с разноски, като е отправено в осз искане да се присъдят тези разноски, вкл. тези за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв. Към списъка е 1 приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв. заради наличие на основания по чл. 38 ал.1 т.2 от същия закон или в хипотезата на материално затруднено лице. Настоящият съдия- докладчик споделя практиката на ВКС, според която достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв. са съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, т.е. необходимо е единствено да е налице договор за правна помощ, в който изрично да е вписано, че се осъществява безплатна правна помощ на една от трите посочени в закона хипотези, като не е необходимо доказване на отношенията между адвокат и клиент. / в този смисъл Определение No 50041 / 27.04.2023г. по гр.д. 2701 / 2022г. на ВКС, I ГО/. Основата за изчисленията, които съдът е направил са съобразно материалния интерес, за който е уважена претенцията и предвиденото по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Възражението за прекомерност, на което като довод се позовава ответникът в настоящата молба е несвоевременно. Страната е имала възможност да направи възражение за прекомерност и да заяви искането си по чл.78,ал.5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция.Съгласно трайната съдебна практика (напр. Определение № 207 от 25.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1360/2016 г., IV г. о., ГК), "срокът по чл. 80 ГПК не се прилага само когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него". В конкретния случай няма основание за прилагане на това изключение, тъй като ответното дружество е участвало в производството. Не е било наведено възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение своевременно. Ето защо, като са пропуснали възможността да упражнят своевременно своите процесуални права като релевират възражение за прекомерност до приключване на устните състезания, ответникът е изгубил правото да се позова на това възражение в по- късен момент. Следователно, възражението за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, релевирано за пръв път с молбата по чл. 248, ал. 3 от ГПК, е процесуално недопустимо поради настъпила за страната преклузия, а неговата недопустимост обуславя неоснователност на искането за изменение на решението. В този смисъл е изричната и постоянна съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 603 от 24.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4703/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 50046 от 6.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2021 г., II г. о., ГК, Определение № 484 от 14.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 57 от 4.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 564/2020 г., II г. о., ГК.

При това положение, както е предвидено и изрично в чл. 78, ал.

5 от ГПК, съдът не разполага с правомощия, служебно да редуцира размера на претендирания хонорар при отсъствие на надлежно наведено възражение за 2 неговата прекомерност, а е длъжен да уважи искането за присъждането му в пълния претендиран размер.

С оглед на всичко гореизложено, към настоящия момент не са налице основания, които да доведат до ревизиране на постановеното решение в частта за разноските за адв. възнаграждение, поради което и молбата по чл.

248 от ГПК се явява неоснователна.

Мотивиран от горното и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. No 18869 / 10.06.2026г., уточняваща искането по реда на чл. 248 от ГПК, обективирано в подадената въззивна жалба с вх. No 18136 / 04.06.2026г. от „Финстарт“ ЕООД с искане за изменение в частта за разноските на Решение No 231 / 19.05.2026г., постановено по т.д. № 742 /2025г. на ВОС, като бъде отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение или в условията на евентуалност бъде намалено присъденото по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за Адвокатурата адвокатско възнаграждение, като неоснователна.