Решение № 11 от 04.01.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Сс, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сс в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101741 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на “Сиана Милк” ЕООД срещу заповед № РД 04-308-1 от 28.07.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Сс, чрез която е наредено изземването на ПИ с идентификатор *** в землището на с. П., общ. С., причислен към ДПФ поради неправомерното му ползване от дружеството – жалбоподател.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, като възразява срещу възприетата от административния орган фактическа обстановка и твърди, че дружеството не е ползвало иззетия имот, нито е заявявало същия за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Директорът на ОД „Земеделие” – Сс изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен.

Твърди, че чрез заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ наредил да се извърши проверка на земите от ДПФ, в изпълнение на която назначената комисия съставила констативен протокол № 3 от 22.05.2023 г., в който установила неправомерното ползване на имота. Жалбоподателят бил уведомен за резултатите от проверката и му била предоставена възможност за подаване на възражение, от която той се възползвал; при разглеждането на възражението комисията извършила повторна проверка на терен, при която установила, че имотът се ползва от жалбоподателя и достигнала до извод, че възражението му е неоснователно. Ответникът също така посочва, че констатациите за ползването на имота се базират на обстоятелството, че жалбоподателят го е обработвал по силата на договор за наем пред стопанската 2021/2022 г., спечелил е търг за отдаването му под наем за стопанската 2022/2023 г., който обаче бил анулиран, и участвал на търг и за 1 следващата стопанска година, за която отново сключил договор за наем. Твърди също така, че жалбоподателят е собственик на две сгради в съседство с ПИ с идентификатор ***, находящи се на територията на бившия стопански двор, където дружеството развивало стопанската си дейност.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Чрез заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – Сс наредил да се извърши проверка за съС.ието и ползването на земите от ДПФ, като определил състава на комисиите, които следва да извършат проверката в отделните землища и срок за осъществяването ; на 22.05.2023 г. комисията, оправомощена да проверява имотите в землището на с. П., общ. С., съставила констативен протокол № 3, в който отразила, че част от ПИ с идентификатор *** в землището на с. П., общ. С. с площ от 5,710 дка (целия с площ от 8,448 дка е засята с едногодишни полски култури и се ползва неправомерно от жалбоподателя. Чрез писмо до “Сиана Милк” ЕООД от 03.07.2023 г., връчено му на 06.07.2023 г. дружеството било уведомено за резултатите от проверката и за съставянето на констативния протокол, като му била предоставена възможност за представяне на писмени искания или възражения. На 06.07.2023 г. жалбоподателят в писмен вид възразил срещу констатациите на комисията; междувременно със заповед № РД 07-25 от 03.07.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – Сс назначил комисия, която да разгледа и да се произнесе по основателността на постъпилите възражения; в изпълнение на функцията си комисията провела заседание на 17.07.2023 г., на което възражението било прието за неоснователно, тъй като при извършена теренна проверка било установено, че имотът е засят с царевица. В завършек на така проведената процедура била издадена атакуваната в настоящото производство заповед чрез която било наредено изземването на част от посочения по – горе имот с площ от 5,710 дка, като на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта била предоставена възможност да спре изпълнението , ако в тридневен срок от получаването внесе по сметка на МЗХ сумата от 1079,19 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане (63 лв./дка) за землището на с. П., общ. С.. Заповедта за изземване на имота е мотивирана с обстоятелството, че същият или част от него се обработва без правно основание от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата 2 по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие" /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава се явява и разглежданата хипотеза, поради което следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните имоти, принадлежащи към ДПФ.

Чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ гласи, че общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за съС.ието и ползването им. В конкретния случай проверката на имотите от ДПФ в землището на общ. С. е извършена по силата на посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ въз основа на издадена заповед на директора на областна дирекция "Земеделие" – Сс, като след извършването на констатациите на назначената комисия жалбоподателят е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал. 1 АПК, като му е осигурена възможност да вземе становище и да направи искания и възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Преди издаването на заповедта възраженията на засегнатите лица са били разгледани по реда на чл.

35 АПК, поради което съдът приема, че административният орган е спазил регламентираната в закона процедура по издаването на атакувания административен акт.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително следва да бъде включен в неговото съдържание. В конкретния случай мотивите за издаването на заповедта се заключават в констатацията за неправомерното ползване на имота от страна на нейния адресат, като съдът приема, че същите по ясен и изчерпателен начин разкриват причините за решението на административния орган, макар да не съдържат уточнения за начина, по който той е достигнал до фактическия извод кой е действителният ползвател на този имот В този смисъл съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК.

Чл. 170, ал. 1 АПК гласи, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства - обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В конкретния случай административният орган не ангажира доказателства в подкрепа на възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка, нито такива се съдържат в административната преписка по нейното издаване, поради което следва да се приеме, че 3 посочените в заповедта фактически основания не са се осъществили и същата е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Сам по себе си констативен протокол № 3 от 22.05.2023 г. не доказва ползването, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 22.05.2023 г. установява единствено обработването на имота (засяването му с едногодишни полски култури), но не и лицето, което е осъществило обработките. Ответникът също така заявява, че изводите му се базират на сключени предходни и последващи договори за наем за имота и спечелването му на търг за стопанската 2022/2023 г., впоследствие анулиран, но съдът счита, че наличието на договори за наем за предходната и последващата стопанска година може да служи единствено като основа за предположения за ползването на имота през стопанската 2022/2023 г., но не представлява доказателство за неговия действителен ползвател. Не следва да се коментира твърдението за спечелването от жалбоподателя на търг за отдаването на имота под наем за стопанската 2022/2023 г., който впоследствие бил анулиран, тъй като при липса на доказателства за това събитие хипотетичните разсъждения за неговото доказателствено значение за факта на ползването, предмет на атакуваната заповед, биха били безполезни. Притежаването от жалбоподателя на сгради в съседство с имота също не е доказателство за ползването и на самия имот, тъй като собствеността на сградите не ограничава достъпа на трети лица до земеделската площ, така че да се изключат всички останали хипотези и възможности за нейното обработване от други ползватели.

В тази ситуация съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед се явява незаконосъобразен административен акт, който поради тази причина следва да бъде отменен. Поради уважаването на жалбата на основание143, ал. 1 АПК ОД

„Земеделие“ – Сс следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса. Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № РД 04-308-1 от 28.07.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Сс, чрез която е наредил да се изземе неправомерно ползван от “Сиана Милк” ЕООД с ЕИК ........................... и адрес на управление: с. П., общ.

С., обл. Сс, ул. „Ч.“ № ....., представлявано от И. Я. И., ПИ с идентификатор *** в землището на с. П., общ. С., включен в ДПФ.

ОСЪЖДА областна дирекция „Земеделие“ – Сс да заплати на “Сиана Милк” ЕООД с ЕИК ............................ и адрес на управление: с. П., общ. С., обл. Сс, ул. „Ч.“ № ....., 4 представлявано от И. Я. И., направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет лв.) за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Административен съдСс, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Сс: _______________________

5