Определение № 3099 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3099 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20258002103737 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. М. и Д. С. С. – М. срещу въззивно решение № 318 от 19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1024/2024 г. на Софийския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касаторът С. Х. М. е починал на 17.03.2026 г. и е оставил за свой наследник по закон съпругата си Д. С. С. – М..

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 113 от 29.07.2024 г. по гр. д.

№ 572/2021 г. на Свогенския районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Х. М. и Д. С. С. – М. против М. Н. Х. искове по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на част от УПИ *-* от кв. 22 по ПУП на в.з. „сп.

Р.“, [населено място], с площ от 65 кв. м, разположена успоредно на УПИ *-*, с посочени точни очертания на протокола за трасиране, означаване и координиране от 30.06.2020 г., находящ се на л. 18 от делото, както и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху процесната част; по чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне за нейна сметка масивния гараж (с две гаражни клетки), в частта му, която попада в УПИ *-* от кв. 22 по ПУП на в.з. сп. Р., [населено място], както и да премахне съществуващите в нейното дворно място три дървета – две череши и един дрян, и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за това, че ответницата е лишила ищците от възможността да ползват спорните по делото 65 кв. м в последните пет години (20 лв. месечно за срок от 60 месеца).

1

По делото е установено, че страните притежават два съседни поземлени урегулирани имота - *-* /на ищците/ и *-* /на ответницата/ от кв. 22 по ПУП на в.з. сп. Р., [населено място]. И двата имота са бивши ниви, като между страните или техните праводатели не е имало спорове, свързани с местоположението на границата между имотите до лятото на 2020 г. В заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. инж.

М., е посочено, че изградената на място ограда е по дворищнорегулационната линия, като максималните отклонения са в рамките до 8-10 см, т.е. в рамките на допустимите норми съгласно чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно комбинираната скица /приложение № 1/ изградената плътна ограда е по дворищнорегулационната линия и е ситуирана съгласно скица и виза № 112/21.03.2012 г. на гл. арх. В. Д.. Началната точка на оградата е показана на скица № 1004/16.07.1999 г. на ЧКЗСП, одобрен със заповед № 409/16.11.1994 г., както и на други по-стари скици. Гърбът на стопанските постройки е с дължина около 12 м, считано от уличната регулация, и служи за плътна ограда, след което започва ограда от панели 200/50/5. През 1968 г. е приет кадастрален план на в.з. „Спирка Р.“, [населено място], общ. С., със заповед № 268/08.11.1968 г., а през 1976 г. е одобрен регулационен план със заповед № 0-1299/15.09.1976 г. на ОНС. От тогава до настоящия момент този план е действащ и изпълнява ролята на действащия ЗРП, като са правени множество изменения, някои от които са нанесени в плана, други са нанесени частично, а трети не са нанесени. Има и такива, които са нанесени и след това изтрити. В настоящия случай трасето на плътната ограда е дадено по имотната граница, която съвпада с регулационната линия между двата имота. Това е отразено в конструктивно становище за оградата, предоставено от ответника. С нот. акт № 53/1984 г. Х. М. С. /баща на ищеца/ е признат за собственик по давностно владение на имот с пл. № *, за който е отреден парцел *, в кв. 22 по плана на спирка „Р.”, [населено място], с площ от 525 кв. м, като въз основа на делба от 11.05.1988 г. ищецът е признат за собственик на същия имот. С нот. акт № 49/16.07.1999 г. ищецът е признат за собственик на основание давностно владение и регулация на имот с пл. № *, за който е отреден парцел *, в кв. 22 по плана на сп. „Р.”, с посочена площ от 793 кв. м. На 25.06.1999 г. ответницата е декларирала, че са уредени регулационни сметки за 6 кв. м, придадени от имота й към имота на ищеца, като в декларацията не е посочено по силата на коя заповед са възникнали регулационните сметки.

Съгласно скица от 16.07.1999 г. на л. 9 от делото към УПИ *-* се придават 52 кв. м, но в скицата са посочени двете заповеди - от 1976 г. и от 1991 г., а в скица от 10.02.1988 г. е посочено, че към УПИ *-* се придават 15 кв. м. По нотариалния акт на бащата на ищеца от 29.04.1984 г. няма неуредени сметки по регулация, а според протокола за делба от 14.04.1988 г. и нотариалния акт на ищеца от 11.05.1988 г. има неуредени регулационни сметки за 37 кв. м, но те се отнасят за имот № *. Както в заключението на в.л. инж. М., така и в заключението на в. л. инж. П. е посочено, че в действащия план са налице зачертавания, унищожаване на граници и изменение на дворищнорегулационни линии, без да е ясно какво се унищожава и в какво се касае изменението на линиите – старите линии са изтрити, вместо да се унищожат и да се покаже изменението. Налице е частично изменение на плана от 1991 г., одобрено със 2 заповед № 155/04.06.1991 г., но не е налице нито заповедта, нито графично отразяване на одобреното изменение. Изградената ограда е по визата за плътна ограда, вероятно по основния план от 1976 г., съобразно приложеното разрешение за строеж, и представлява границата между двата имота.

Въззивният съд е приел, че от събраните доказателства следва категоричният извод, че сметки по регулация е имало за уреждане по плана от 1976 г. и по този от 1991 г., но местоположението на тези придаваеми места не се установява категорично и пряко. Поради липсата на яснота по въпроса къде точно се намират тези придаваеми части и дали са заплатени, от значение в случая е в какви граници страните са упражнявали правото си на собственост и дали това е продължило повече от 10 години. Според свидетеля Н. С. между двата имота през 1999 г. е изградена масивна ограда и свидетелят не е чувал някой да оспорва тази граница. Преди построяването на оградата, границата е била друга. Ищецът направил нова ограда и я изместил по начин, при който неговият имот бил намелен по площ, а на съседите се увеличил. Свидетелят В. Т., участвал в изграждането на оградата през 1999 г., е посочил, че границата между имотите е определена от ответницата. Свидетелят не е чувал между ищците и ответницата да е имало към тази дата спорове относно изместването на границата. Ищецът е присъствал при изграждането на оградата и не се е противопоставял на определеното местоположение. Според показанията на свидетеля Л. С. оградата между двата имота била построена преди 10-12 години и съвпадала със старата по местоположение.

С оглед на тези свидетелски показания съдът е достигнал до извода, че оградата между двата имота е масивна, строена от ищеца С. М. преди 15-20 години и страните са нямали никакви спорове по отношение на местоположението, което заема. В заключение съдът е посочил, че сегашното фактическо положение отговаря и на действителните имотни граници между УПИ *-* и УПИ *-* и дори да е имало придаваеми части по регулация, е изпълнено второто условие – от страните е упражнявана фактическа власт повече от 10 години върху тези части. Оградата, построена през 1999 г., през 2012 г. е изградена като масивна и не е променяна. До лятото на 2020 г. противоречия между страните относно местоположението на границата не е имало, а изградената ограда и гараж са били законно построени. С оглед на това, със завземането на придаденото място по съответния ред е приключил процесът по прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. В този случай планът се счита за приложен и създадените с него граници се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план. Границите на собствеността следва да бъдат отразени като имотни такива, поради което поставената на място ограда отразява верните граници на спорните имоти, тъй като страните са нямали никакви спорове преди. Това обосновава извода, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен, което от своя страна води до неоснователност и на исковете по чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

По отношение на иска за премахне от ответницата за нейна сметка на масивния гараж (с две гаражни клетки), в частта му, която попада в УПИ *-*, съдът е посочил, че съгласно заключението на в.л. инж. П. гаражът в УПИ *-* от кв. 22, е навътре от изградената ограда, поради което пречки за упражняване правото на собственост на ищците не съществуват.

Същото се потвърждава и от заключението на в.л. инж. М., според което изградената 3 постройка- гараж не попада в реална част на имота на ищеца, както и не заема никаква част от уличното платно. Гаражът е на разстояние – 10 см от стопанските сгради в частта към ул.

„*“ и на 60 см в противоположната посока. С оглед на това съдът е приел, че същият не създава за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост, които да са поголеми от обикновените.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са посочили, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Възможно ли е да се установи местоположение на имотна граница поради липса на спорове на страните при поставянето на ограда между имотите, или пространствените предели на правото на собственост се определят от местоположението на границата по приложен регулационен план, със специални знания и умения на в. л. чрез СТЕ; 2. При наличие на противоречиви доказателства длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това кои приема и кои не; 3. Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот, само защото страните са се съгласили местоположението на оградата между УПИ да е различно от регулационното отреждане; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод; 5. Необходимо ли е да се установява от самия регулационен план или неговите изменения какви са площите на придаваемите места към дворищнорегулационен парцел, ако за това е налице скица, издадена от компетентния административен орган, подписана е молба-декларация от собствениците на поземлените имоти и е издаден нотариален акт за собственост на парцела. Поддържа се, че първите четири въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответната страна по жалбата М. Н. Х. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.