Решение № 12992 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12992 гр. С, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20251110150289 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. И. К. срещу „С В“ АД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи: сумата от 2478,48 лева, представляваща сума за потребена вода за периода 22.01.2008 г. до 19.09.2014 г.; сумата от 2981,77 лева, представляваща законна лихва за периода от 14.11.2014 г. до 28.10.2025 г.; сумата от 943 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2008 г. до 19.08.2014 г., и сумата от 118,43 лева за разноски по делото, от които - 68,43 лева – държавна такса, и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист на 01.04.2015 г. по гр. д. № 62499/2014 г. на СРС, 118-и състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ С Х, с рег. № ... с район на действие – СГС.

В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.11.2014 г., издадена по гр. д. № 62499/2014 г. по описа на СРС, 118-и състав, бил издаден изпълнителен лист от 01.04.2015 г. по същото дело, с който ищецът бил осъден да заплати на ответника процесните суми. Сочи се, че въз основа на изпълнителния лист и молба от 19.12.2016 г. било образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ С Х, рег. № ... при КЧСИ. Твърди се, че по посоченото изпълнително производство ищецът получил покана за доброволно изпълнение на 18.03.2017 г. Изложени са твърдения, че: на 21.03.2017 г. Националната агенция за приходите била конституирана като присъединен взискател; на 31.03.2017 г. било издадено постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот; на 28.06.2017 г. било изпратено съобщение за налагане на запор върху трудово 1 възнаграждение на длъжника; на 02.11.2018 г. взискателят „С В“ АД направил искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; на 22.01.2019 г. било изпратено съобщение за нагалане на запор върху дружествени дялове на длъжника; на 25.07.2019 г. било издадено постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот, като възбраната била вписана на 02.08.2019 г.

Сочи се, че след това не били извършени други изпълнителни действия по делото. С оглед това ищецът поддържа, че вземанията на ответника са погасени по давност и моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е направено признание на предявените искове. Иска се да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, а в условията на евентуалност – да бъде намалено поради прекомерност претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предмет на производството по чл. 439 от ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявените искове се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

В случая страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, които съставляват предмет на доказване по делото, тъй като ответникът признава, че вземанията, предмет на изпълнение, са погасени по давност.

Съдът намира, че са налице са предвидените в чл. 237 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Ответното дружество е признало изцяло основателността на исковите претенции по основание и размер, изявлението е направено от изрично упълномощено с това право лице, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него. Наред с това в проведеното на 10.02.2026 г. открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска.

С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Тъй 2 като ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца за процесните вземания, което е било висящо към датата на предявяване на исковете, съдът намира, че ответникът е станал повод за образуване на делото и следва да понесе сторените от ищеца разноски. Разноските на ищеца се състоят от внесена държавна такса в размер на 260,88 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 980 лева, за което е представен договор за правна защита и съдействие от 27.10.2025 г., съгласно който уговореното възнаграждение е платено при подписване на договора.

По направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира същото за неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с материалния интерес на исковите претенции, като същият отговаря на минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), който съдът взе предвид като ориентир при извършване на преценката си. С оглед това съдът намира, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение не е прекомерен.

Следователно в полза на ищеца се дължат разноски в общ размер на 634,45 евро (1240,88 лева).

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124, ал.

1 ГПК, че Р. И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. О К, бл. 4..., не дължи на „С В“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц Б III“ ..., Бизнес център „И Ц Б“, ет. 2 и 3 , поради изтекла погасителна давност: сумата от 1267,23 евро (2478,48 лева), представляваща сума за потребена вода за периода 22.01.2008 г. до 19.09.2014 г.; сумата от 1524,55 евро (2981,77 лева), представляваща законна лихва за периода от 14.11.2014 г. до 28.10.2025 г.; сумата от 482,15 евро (943 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2008 г. до 19.08.2014 г., и сумата от 60,55 евро (118,43 лева) за разноски по делото, от които – 34,99 евро (68,43 лева) – държавна такса, и 25,56 евро (50 лева) – възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист на 01.04.2015 г. по гр. д. № 62499/2014 г. на СРС, 118-и състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ С Х, с рег. № ... с район на действие – СГС.

ОСЪЖДА „С В“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.

С, бул. „Ц Б III“ ..., Бизнес център „И Ц Б“, ет. 2 и 3, да заплати на Р. И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. О К, бл. 4..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 634,45 евро (1240,88 лева), представляваща разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред 3

Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4