Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 14 от 29.01.2026, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Наказателно дело от общ характер 508/2025
Вид
Присъда № 14
Подписан
29.01.2026
В сила
14.02.2026
Състав
РОСЕН КИРИЛОВ ЖЕЛЯЗКОВ

Цитирани разпоредби

Мотиви на присъда № 14/29.01.2026 год. по НОХД № 20252220200508 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2025 г.

От Районна прокуратура Сливен, ТО Нова Загора е внесен в Районен съд - Нова Загора обвинителен акт срещу подсъдимия ***, начално образование, неженен, безработен /не учи и не работи/, с адрес за призоваване в страната: ***, осъждан, ЕГН **********.

В диспозитивната част на обвинителния акт е повдигнато обвинения за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова, че на 10.05.2025 г., в *** от хранителен магазин, находящ се в *** срещу блок ***, макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на повторност, е отнел чужди движими вещи парична сума в размер на 900,00 лв., собственост на „Дарси 09“ ЕООД с ЕИК 200543756, от владението на управителя Д.Н.С. от *** без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

В съдебно заседание подсъдимият изяви желание да се възползва от диференцирани процедури по НПК, поради което съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК.

На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.

Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 29.01.2026 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползват самопризнанието на подсъдимия, без да събират повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда с оглед констатирани смекчаващи отговорността обстоятелства да наложи на подсъдимия Я. наказание „лишаване от свобода“ при приложение разпоредбата на чл.58а от НК, а именно - за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК - наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание от една година и четири месеца „лишаване от свобода“ да бъде отложено за ТРИ ГОДИНИ ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Я. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посочените в обвинителния акт деяния, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

Изказва съжаление и разкаяние за стореното.

Защитникът на подсъдимия изцяло се присъединява към изложеното и поисканото от прокуратурата относно деянието, но моли относно исканото наказание по отношение на подзащитния му, да бъде наложено по-малко, а именно шест месеца лишаване от свобода, което след редуцирането му с 1/3 /една трета/ да бъде определено на четири месеца, изтърпяването на което да бъде отложено за една година изпитателен срок.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъд.Й.М. Я., известен още с прякора си „Сиси“, е непълнолетен. Той е роден на 25.06.2009 г. от майка М.Я.С., която го отглежда сама, тъй като биологичният му баща В.Р.М. не го е припознал и освен това е починал в Затвора Бургас на 11.06.2017 г.

1

Подсъдимият Я. ходил на училище до шести клас, след което майка му го взела с нея в Германия, където отишла да живее и работи известно време. През месец септември 2024 г. те се върнали отново в България, като свидетелката С. започнала да работи в птицеферма в гр.Стара Загора, за да изкарва прехраната на семейството. Оттогава подсъдимият Я. започнал да дружи с други пълнолетни и непълнолетни лица от кв.„Шести“ в гр.Нова Загора и да извършва кражби и грабежи, за част от които вече е бил осъден с влезли в сила присъди. Подсъдимият Я. се води на отчет в ДПС при РУ Нова Загора и в МКБППМН при Община Нова Загора. Същият пуши цигари, по данни на неговата майка свидетелката С..

Видно от приложената характеристична справка на лицето, подсъдимият Я. е характеризиран като хитър, комбинативен и с нагло поведение и придобито чувство за безнаказаност, като умело прикрива истината и след всяко извършено от него престъпно деяние се укрива.

Постр.Д.Н.С. от гр.Нова Загора била Управител и собственик на фирма „ДАРСИ 09“ ЕООД с ЕИК 200543756 и със седалище и адрес на управление: *** ***. Предметът на дейност на фирмата бил свързан с търговия със стоки. Дружеството стопанисвало магазин за хранителни стоки, находящ се в *** *** срещу блок ***. Магазинът имал един вход откъм улицата, като обектът отварял в 07,00 часа сутринта. В търговския обект имало изградено видеонаблюдение, като камерите записвали в реално време с отразен един час назад. На 09.05.2025 г. вечерта подсъдимият Й.М. Я. влязъл във въпросния магазин, като се навъртал подозрително без да пазарува нищо. Поради тази причина свидетелката *** го изгонила.

На следващия ден - 10.05.2025 г. около 07:00 часа сутринта свидетелката ***, продавач-консултант в „Дарси 09“ ЕООД, отворила магазина и след малко започнала да приема стока от доставчик. Обектът разполагал с две каси, като обикновено за едната отговаряла свидетелката М., а за другата - свидетелката ***. Около 07:40 ч. в магазина влязъл подсъдимият Я.. По това време свидетелката *** все още не била дошла на работа.

Подсъдимият Я. използвал момента, че свидетелката М. била заета с доставчика и не го наблюдавала, огледал се и се пресегнал с ръка, като отворил касата на свидетелката *** и взел оттам парична сума от оборота в размер на 900 лева в банкноти с номинал от по 10, 20 и 50 лева. След като скрил парите в дрехите си, подсъдимият Я. взел безалкохолна напитка и отишъл на другата каса, на която работила свидетелката М.. Той платил напитката и излязъл от магазина. Около 10:30 ч. свидетелката *** пристигнала на работа и след като отворила касата си, тя установила липсата на парична сума, която първоначално не пресметнала правилно и заявила, че била в размер на 700 лева. Свидетелката *** прегледала записите от охранителните камери и установила, че по-рано сутринта - около 07:40 часа, лице, отговарящо на описанието на подсъдимият Я., се пресегнало през щанда и от касата взело пари от оборота. По този повод свидетелката *** подала сигнал на телефон „ЕЕН 112“.

В хода на извършената полицейска проверка, свидетелят Д.Г.Г. - разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при РУ Нова Загора, прегледал предоставените му от свидетелката *** видео записи и разпознал извършителя на деянието, като криминално проявения подсъдим Й.М. Я.. По-късно подсъдимият Я. бил установен от полицейските служители, но в себе си вече не държал никакви пари, тъй като ги бил похарчил.

В хода на образуваното досъдебно производство свидетелката Дарина *** заявила, че след като прегледала оборота от предходния ден, констатирала, че липсващата сума била не 700 лева, а 900 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Й.М. Я., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по 2 съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.

За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на досъдебното производство е изготвени съдебна видеотехническа експертиза на приобщените видеозаписи от охранителните камери в магазина.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горните деяния подсъдимият Й.М. Я. ЕГН **********, е осъществил от правна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК - като на 10.05.2025 г., в *** от хранителен магазин, находящ се в *** срещу блок ***, макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на повторност, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 900,00 лв., собственост на „Дарси 09“ ЕООД с ЕИК 200543756, от владението на управителя Д.Н.С. от *** без нейно съгласие, като случаят не е маловажен.

От обективна страна е налице квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.7 от НК, тъй като деянието е извършено в условията на повторност - подсъдимия Й.М. Я. е извършил престъплението след като е бил осъден със Споразумение № 48/14.04.2025 г. по НОХД № 122/2025 г. по описа на Районен съд Нова Загора, влязло в сила на 04.04.2025 г., за престъпление по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, като му е наложено наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, а към към датата на инкриминираното по делото деяние не е изтекъл петгодишният срок, предвиден в чл.30, ал.1 от НК, поради което са налице условията на чл.28, ал.1 от НК. А настоящият случай не е маловажен, тъй като предметът на престъплението е почти колкото размера на една минимална работна заплата, установена за страната към датата на деянието, като извършителят на престъплението е криминално проявен и осъждан, макар и да е непълнолетен. Към датата на инкриминираното деяние 10.05.2025 г. подсъдимия Я. е бил непълнолетен (почти на 16 години), но липсват данни, от които да може да се направи извод, че същият не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Касае се за обикновена кражба на чужди движими вещи, като това престъпление не изисква специални познания или ниво на развитие на интелекта, за да осъзнава едно лице на 16 години, че подобно поведение е противоправно и наказуемо. Още повече че само месец порано подсъдимия вече е бил осъден за друга извършена от него кражба.

От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не му принадлежат, от владението и без съгласието на техния собственик.

Подсъдимият е имал съзнанието за обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им - действал е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Освен това подсъдимият е действал и със специфично намерение противозаконно да присвои отнетите вещи, като се разпоредил с тях - парите похарчил за лични нужди.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.

При определяне на наказанието на подсъдимия Я. за извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която 3 преценява като сравнително висока - въпреки, възрастта на подсъдимия. Степента на обществената опасност на подсъдимия, която съдът преценява като висока с оглед данните за личността на дееца, наличието на множество предишни осъждания.

Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително ниската младежка възраст на подсъдимия, средата в която живее и влошеното семейно и материално състояние на същия. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено изказаното от подсъдимия съжаление и разкаяние за постъпката му, както и оказаното от подсъдимия съдействие в хода на досъдебното производство, което е допринесло за разкриване на деянието.