Решение № 9065 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9065 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110140390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу В. Г. К., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3554,22 лв. (1817,24 евро), представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 354,50 лв. (181,25 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 30.04.2025 г., сумата от 41,23 лв. (21,08 евро), представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,68 лв. (4,95 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 30.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27840/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот с адрес: *******, е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи условия. Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „**** ЕООД. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за 1 заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендира разноски.

С възражението по чл. 414 ГПК ответникът В. Г. К. оспорва претенциите с доводи за липса на облигационно правоотношение между страните, както и за погасяване на задълженията по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Г. К. оспорва исковете при доводи за неоснователност на претенциите. Не оспорва исковете по размер, поради което моли да не се назначават експертизи. Оспорва да е налице облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, като в тази връзка оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва ищецът да е активно материалноправно легитимиран относно претенцията за услугата дялово разпределение, доколкото същата се извършвала от друго дружество. Поддържа се, че ищецът се полза от клаузи в общите си условия, които са нищожни поради неравноправния си характер. Счита за неоснователни и акцесорните претенции, доколкото от страна на ищеца не били ангажирани доказателства за поставяне на ответника в забава. Излага, че с решение №7276/03.07.2023 г. по адм. д. №746/2021 г. на ВАС, II отд., потвърдено с решение №1037/10.02.2025 г. по адм. д. №85/2024 г. на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, която е уреждала формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието било, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредбата незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ били въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Ето защо, предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената ТЕ, отдадена от сградна инсталация, счита исковата претенция за изцяло неоснователна. При изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 2

17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че ответникът В. Г. К. е придобил правото на собственост върху апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к.

„Люлин“, бл. 906-П, вх. А, ет. 3, въз основа извършено от неговия баща Г. Ив. К. дарение, обектвирано в нотариален акт № 146/22.06.2012 г. том II, рег № 6804, дело № 260/2012 г. на нотариус ****** на КЧСИ. С цитирания договор дарителят си е запазил пожизнено право на ползване върху имота. От представеното от ищеца удостоверение за наследници се установява, че Г. Ив. К. е починал на 19.04.2014 г., към който момент се е погасило учреденото по отношение на процесния имот право на ползване.

По делото не се твърди и не се установява правото на собственост впоследствие да е било прехвърлено през процесния период или да е било учредено право на ползване на трето за спора лице.

По изложение съображения следва да се приеме, че през процесния период между ищеца, от една страна, и ответника, от друга, е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

При специалната уредба на Закона за енергетиката не е необходимо подписване на писмен договор с ответника. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ, най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.

150, ал. 2 ЗЕ). Предвид това, налице е специален закон, който изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорните клаузи и общите условия. Разпоредбите на ЗЕ (чл. 153 ЗЕ, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ) са специални по отношение тези на ЗЗП. Нещо повече, с ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК, изрично се разяснява, че съгласието за доставка и нежеланието за преустановяването и по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП.

3

От страна на ответника не се спори, че през периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. е доставяна до процесния имот топлинна енергия. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства – протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение, както и от представените от третото лице – помагач документи.

Видно от представените от третото лице-помагач индивидуални справки за използвана топлинна енергия е потребявана топлинна енергия за отопление, за топла вода и сградна инсталация, като за периода 24.05.2023 г. – 30.04.2024 г. е служебно начислена топлинна енергия поради неосигурен достъп.

Ответникът не оспорва, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца в исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССЕ.

Настоящият съдебен състав приема, че от документите, представени от ищеца и от фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период за имота на ответника е доставена топлинна енергия, в т.ч. и такава, отдадена от сградната инсталация.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“.

Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.

Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.