Определение № 212 от 14.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. Варна, 14.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Николина П. Дамянова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000338 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 248 ал. 1 пр.1 ГПК.

Образувано е по молба на Сдружение „Тракийско дружество Капитан Петко Войвода“, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Р., инкорпорирана в касационна жалба с вх. № 1498/28,02,2024г. по вх.рег. на ВнАпС, в качеството му на въззивна страна, с която се претендира изменение на постановеното по делото решение № 23/22.01.2024г. в частта за разноските, като се остави без уважение искането на въззиваемата страна за присъждането им с доводи за тяхната недължимост.

Ответникът по молбата адв. Г., в качеството си процесуален представител на ищцата на М. Н. Д., счита молбата за допустима, но по същество неоснователна. Поддържа, че присъдените с решението разноски в негова полза в размер на 1 000 лв. са дължими на основание чл. 38 ЗА предвид осъществената от него делото правна помощ и съдействие и съобразно направеното в тази насока искане още с отговора на въззивната жалба, както и в хода на въззивното производство. Моли молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото намери следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения :

С постановеното по настоящото дело решение № 23/22.01.2024г. въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение, с което са отменени решенията на ОС на Сдружение „Тракийско дружество Капитан Петко Войвода“, проведено на 20.05.2021г. по иска, предявен от Г. Х. Г., Б. П. К., Д. Т. И., В. В. Х., Р. Й. Л., В. М. Ч., П. И.

И., Цветана Г. П., П. Д. Ц., М. Н. Д., Е. И. А., М. Я. Д., В. М. С., Д. Н. Т., К. А. А., С. П. К. и 1

К. Г. Г.а - Д., П. Г. Я., и А. К. К., на осн. чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ. С оглед изхода от спора въззивната инстанция е присъдила в полза на адв. Ю. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ за процесуално представителство на ищцата М. Н. Д..

Съгласно чл. 81 и чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът дължи произнасяне по искането за разноски. В случая претенцията е за адвокатско възнаграждение, което в процесната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. – на безплатно оказана правна помощ на колега, се определя от съда в размер, посочен от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Видно, че ответницата по въззивната жалба М. Д., заедно с останалите ищци по делото, е представила отговор на жалбата, изготвен от пълномощника й адв. Ю. Г., като в него е поискано присъждане на разноски съгласно чл. 38 ЗАдв. В този см. е и представения списък по чл. 80 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. на л. 46 от делото, от който става видно, че оказаната безплатна правна помощ и съдействие е на колега адвокат. Представени са и доказателства за упълномощаването по делото на адв.Г. от М. Д. след конституирането й като ответник. Минималният размер, определим съгласно Наредбата, се гарантира винаги, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд дори при липса на договор, в който смисъл е трайната практика на ВКС обективирана в определение № 213 от 31.05.2021 г. по ч. т. д № 997/2021 г., I т. о., определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., определение 50246/20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1991/2022 г., ІІ г. о., определение № 48 от 21.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 47/2021 г., II т. о., ТК и мн. др. В хипотезите на чл.

38, ал. 1 ЗА предпоставка за плащането на минималния размер е единствено постановяване на позитивно за представляваната от адвокат страна решение – чл. 38, ал. 1 ЗА, вр. чл. 78, ал.

1 ГПК. Съдебният състав не обсъжда размера, защото в сезиращата молба изложените оплаквания не са във връзка с размера, а относно дължимостта.

Предвид изложеното по-горе искането за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователно, поради което молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Сдружение „Тракийско дружество Капитан Петко Войвода“, представлявано от процесуален представител адв. Р., съдържаща се в касационна жалба с вх. № 1498/28,02,2024г. по вх.рег. на ВнАпС, в качеството му на въззивна страна, за изменение на постановеното по делото решение № 23/22.01.2024г. в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните по реда на чл.274 ал.2 ГПК вр.чл.248 ал.3 ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3