Решение № 113 от 17.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Велико Търново , 17.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500306 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, ал. 2, във връзка с 274, ал. 1, точка 2 и чл.

278 от ГПК.

С Решение № 53/18.05.2021 година по в. гр. д. № 186/2021 година на Окръжен съд Ловеч е оставена без уважение Жалба с вх. № 12412/29.03.2021 година, депозирана от ПЛ. Д. С. – юрисконсулт при ТД на НАП, гр. Велико Търново, ИРМ Ловеч, упълномощен от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите с Пълномощно № 625/19.06.2017 година, против Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 07216/26.03.2021 година по изпълнително дело № 2021879040083 по описа на частен съдебен изпълнител В. П., рег. № 879.

В законния срок е постъпила жалба от Националната агенция за приходите, Териториална дирекция Велико Търново, ИРМ Ловеч против Решение № 53/18.05.2021 година по в. гр. д. № 186/2021 година на Окръжен съд Ловеч. В жалбата се излага, че решението е неправилно. Погрешно е становището на първостепенния съд, че поради погасяване по давност на задълженията по ревизионни актове с №№ 298/2004 година, 299/2004 година, 828/2004 година и 101/2006 година постановлението за налагане на обезпечителни мерки не действа по отношение на другите взискатели. Погасителната 1 давност не променя правата и задълженията на кредитора и длъжника. С изтичане на давността публичното вземане остава дължимо – може да се плати доброволно, да се прихване. Съобразно чл. 174 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс доброволно платените публични задължения не се възстановяват, включително и тези, отписани по реда на чл. 173 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С Постановление № 8259/4.08.2006 година, вписано в Агенция по вписванията под № 5982/7.08.2006 година, е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на „Велур“ АД, за публични задължения на дружеството. Със Съобщение с изх. № 2895/2003/258127/29.11.2006 година по описа на Агенцията за държавни вземания, на която Националната агенция за приходите е правоприемник, е започнато производство по изпълнително дело № 11030002895/2003 година срещу „Велур“ АД с взискатели Районен съд Ловеч, Районен съд Велико Търново и РИОСВ. Цитирани са разпоредбите на чл. 221, ал. 3; чл. 217, ал. 2; 225, ал. 1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Вземанията, визирани в Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 8259/4.08.2006 година, са присъединени към изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване с изх. № 2895/2003/258275/1.11.2013 година, връчено на задълженото лице на 6.11.2013 година. През периода 2013 година – 2020 година по изпълнителното дело са присъединени и други публични взискатели на основание чл.

217, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая е приложима нормата на чл. 217, ал. 3 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. Съобразно ясната разпоредба на чл. 217, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс присъединилият се взискател има същите права, каквито има и първоначалният. Наложената възбрана за обезпечаване на някои от публичните вземания с взискател Националната агенция за приходите ползва и присъединилите се кредитори, другите вземания в изпълнителното производство. Наложената възбрана върху недвижимите имоти, собственост на дружеството, обезпечава събирането на задълженията по цитираните в Постановление № 8259/4.08.2006 година ревизионни актове. Те са присъединени към изпълнителното дело през 2013 година. По искане на длъжника задълженията по ревизионните актове са разсрочени за срок до 2010 година. При издаване на разрешението за разсрочване длъжникът гарантира събирането на вземането чрез предложени от него недвижими имоти, предмет на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Наред с погасените задължения по тези ревизионни актове към изпълнителното дело са присъединени и други кредитори, които се ползват от наложените обезпечителни мерки при наличие на публични вземания, които са предмет на изпълнителното производство. С договор, удостоверен с нотариален акт № 198, том I, рег. № 1645, нотариално дело № 67/2021 година, „Велур“ АД прехвърлило на „Металком инвест“ ЕООД правото на собственост върху четири недвижими имота, като е отразено, че същите се прехвърлят със съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор ***. В Раздел IV от нотариалния акт изрично е записано, че „Металком инвест“ ЕООД е запознато с вписаната по персоналната партида на „Велур“ АД възбрана с акт № 125, том I от 7.08.2006 година – наложената с Постановление № 8259/4.08.2006 година възбрана върху целия поземлен имот с идентификатор ***.

Наложената възбрана е първа по ред, след вписването се поражда нейното оповестително 2 действие. Същата предхожда изповяданата сделка. Към момента е налице влязло в сила постановление за налагане на обезпечителни мерки; вписана е първа по ред възбрана в Агенция по вписванията; имотите са предмет на извършената от публичния изпълнител продажба.

Направено е искане да се отмени Решение № 53/18.05.2021 година по в. гр. д. № 186/2021 година на Окръжен съд Ловеч и да се задължи съдебният изпълнител да извърши ново разпределение, с което съгласно чл. 136 от Закона за задълженията и договорите да разпредели в полза на Националната агенция за приходите сума, съотносима на земя и шест сгради, предмет на възбраната, която е първа по ред.

Депозирано е допълнение към жалбата, в което се сочи, че преценката дали възбраната обезпечава погасени по давност задължения не е от компетентност на съдебния изпълнител. Цитират се нормите на чл. 208, ал. 1; чл. 208, ал. 3; чл. 225, ал. 1, точка 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Акцентира се на наличието на ликвидни и изискуеми публични вземания.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на жалбата от „Металком инвест“ ЕООД, в който са развити доводи за нейната неоснователност.

Постъпил е отговор на жалбата от „Велур“ АД, с който я оспорва –вписаната възбрана не е наложена в рамките на изпълнително дело и не обезпечава всички задължения, които са присъединени или ще бъдат присъединени по това дело.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителите на страните и данните по делото, провери обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по изпълнително дело № 20218790400183 по описа на частен съдебен изпълнител В. П., с район на действие – Окръжен съд Ловеч, е образувано по молба на „Металком инвест“ ЕООД против „Велур“ АД.

С Постановление от 26.03.2021 година по изпълнителното дело е извършено разпределение на сумата 480 170 лева, предложена от обявеното за купувач с Протокол от 15.03.2021 година „Металком инвест“ ЕООД – взискател и заложен кредитор, за поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Ловеч, ********, с площ 12 751 кв. м и постройки в него, подробно 3 описани в постановлението. В постановлението е посочено, че взискатели по изпълнителното дело са: „Металком инвест“ ЕООД – заложен кредитор – вземане в размер на 3 902 169.60 лева; община Ловеч – 714 лева – данък върху недвижимите имоти; 9 424.67 лева – такса за битови отпадъци; Национална агенция за приходите – присъединени с Удостоверение с вх. № 06620/18.02.2021 година публични задължения в размер на 563 967.76 лева. Сумата 480 170 лева е разпределена по следния начин:

На основание чл. 460 от ГПК, във връзка с чл. 136, ал. 1, точка 1 от Закона за задълженията и договорите – 12 036.20 лева – 36 лева такса по точка 13 от ТТРЗЧСИ, 11 999 лева – частично погасяване на такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, 1.20 лева на основание точка 31, буква „б“ от ТТРЗЧСИ в полза на частен съдебен изпълнител В. П..

На основание чл. 460 от ГПК, във връзка с чл. 136, ал. 1, точка 2 от Закона за задълженията и договорите – 714 лева в полза на община Ловеч за дължим данък върху недвижимите имоти.

Не са разпределени суми в полза на Национална агенция за приходите:

Постъпили са Молба с вх. № 10426/16.03.2021 година от длъжника „Велур“ АД и Становище с вх. № 10427/16.03.2021 година от взискателя „Металком инвест“ ЕООД, допълнено с вх. № 11924/25.03.2021 година. С Постановление с изх. № 8259/4.08.2006 година е вписана възбрана с дв. вх. № 5982/7.08.2006 година в полза на ТД на НАП върху следния недвижим имот: „дворно място с площ от 12 751 кв. м, заедно с построените в него „Парова централа за течно гориво“, „Котелно помещение“, „Сграда мазутно стопанство“, „Гараж за колите“, „Омекотително“ и „Сграда“… Имотът попада в кв. 250, парцел IV, от 1988 г. е в кв. 5, парцел VIII, съгласно Акт № 178 от 28.02.1963 г. за държавна собственост на недвижим имот.“. Не е възможно с категоричност да се установи дали възбраната обхваща недвижимия имот, предмет на публичната продан и разпределение – имот с идентификатор ***. До 2016 година имотът, описан в Акт за държавна собственост № 178/28.02.1963 година е бил заснет като един поземлен имот с идентификатор *** с площ 24 144 кв. м по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч. Към момента съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри имотът, предмет на посочения акт за държавна собственост, визиран в постановлението за налагане на възбрана на ТД на НАП, е заснет като: имот № ***, имот № *** и имот №

***, като същите са идентични с 12751/24144 идеални части, 10274/24144 идеални части и 1080/21144 идеални части от недвижимия имот, описан в акта за държавна собственост. Неоснователно е твърдението на Националната агенция за приходите за наложена възбрана върху имот *** – при налагане на възбраната такъв имот не е съществувал, не съществува и в момента – вещноправният му статут е на идеална част, е не на реална такава с площ 12 751 кв. м. В Постановление с изх. № 8259/4.08.2006 година са конкретизирани вземанията, които обезпечава възбраната: 390 621.18 лева, установено с ревизионни актове с №№ 298/2004 година, 299/2004 година, 828/2004 година, 101/2006 година. Съобразно приложената справка от длъжника „Велур“ АД от електронния регистър 4 на Националната агенция за приходите задълженията по горепосочените ревизионни актове, обезпечени с възбраната, са погасени по давност.

На основание чл. 495 от ГПК е указано на взискателя-купувач „Металком инвест“ ЕООД в двуседмичен срок да внесе сумата 12 750.20 лева.

Въз основа на депозирана жалба от Национална агенция за приходите, Териториална дирекция Велико Търново, ИРМ Ловеч против разпределението е образувано в. гр. д. № 186/2021 година на Окръжен съд Ловеч.

С Решение № 53/18.05.2021 година по в. гр. д. № 186/2021 година на Окръжен съд Ловеч е оставена без уважение Жалба с вх. № 12412/29.03.2021 година, депозирана от ПЛ. Д. С. – юрисконсулт при ТД на НАП, гр. Велико Търново, ИРМ Ловеч, упълномощен от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите с Пълномощно № 625/19.06.2017 година, против Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 07216/26.03.2021 година по изпълнително дело № 2021879040083 по описа на частен съдебен изпълнител В. П., с рег. № 879. Първостепенният съд е приел, че от Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх. № 14-00-460-1/15.07.2020 година на община Ловеч е видно, че поземлен имот с идентификатор *** е идентичен с недвижимия имот „дворно място“, описан в Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 8259/4.08.2006 година; възбраната е вписана с вх. № 5982, том I, № 125/7.08.2006 година в Служба по вписванията, постановлението не е обжалвано и е влязло в сила; имот с идентификатор *** е идентичен с 12721/24144 идеални части от недвижимия имот, визиран в Акт за държавна собственост № 178/28.02.1963 година – неправилно частният съдебен изпълнител е направил извод за невъзможност категорично да се установи дали възбраната обхваща недвижимия имот, предмет на публичната продан и разпределението. В Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 8259/4.08.2006 година на Началник отдел „Събиране“ са конкретизирани вземанията, които обезпечава възбраната: вземане в размер на 390 621.18 лева, установено с ревизионни актове с №№ 298/2004 година, 299/2004 година, 828/2004 година, 101/2006 година; от приложената справка от длъжника „Велур“ АД от електронния регистър на Националната агенция за приходите е видно, че задълженията по посочените ревизионни актове, обезпечени с възбраната, са погасени по давност. В Жалба с вх. № 12412/29.03.2021 година е посочено, че наложената възбрана обезпечава събирането на задълженията по цитираните в постановлението за налагане на обезпечителна мярка актове, а същите са присъединени към изпълнително дело през 2013 година – от налагането на обезпечението през 2006 година до 2013 година възбраната не е обезпечавала вземания по нито едно изпълнително дело.