Определение № 14146 от 01.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14146 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20261100506000 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК във връзка с чл. 121 ГПК.

С определение № 14685 от 17.04.2026 г. по гр. д. № 3760/2026 г.

Софийският районен съд, 84 с-в е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС – Гоце Делчев. За да постанови определението си, съдът е приел, че предмет на исковата защита заявена пред него е предявен иск при квалификацията на чл. 59, ал. 11 СК, който е с предмет въпросите по чл. 127, ал. 2 СК. Според последната разпоредба компетентен да се произнесе по искането е районния съд по настоящия адрес на детето. Изложени са съображения относно това какво следва да се разбира под настоящ адрес на детето – а именно, че става дума за адреса, на който детето пребивава. И по конкретно, че под това понятие следва да се влага смисъла на фактическото местопребиваване на детето, а не адресната му регистрация по настоящ адрес. Мотивирано е, че се касае за определяне на специална местна подсъдност по тези спорове, която изключва общата такава уредена в чл. 105, респективно в чл. 112 ГПК. Прието е, че според твърденията изложени от страните по спора, както и от наличните доказателства детето на страните е с настоящ адрес – село Ново Лески, община – Хаджидимово.

Посочено е, че детето пребивава в това населено място от около 9 месеца, считано преди момента на депозиране на исковата молба, в т.ч. то е интегрирано в тази социална среда, като е записано и посещава учебно заведение в този район.

Определението е обжалвано от ищеца – Г. Ф. Г. с доводи за незаконосъобразност, защото е постановено при формално прилагане на правилата за местна подсъдност, доколкото не е отчетен характера на спора и обстоятелството, че актуалното местоживеене на детето е резултат от едностранно наложена промяна от майката-ответник, която води и до 1 нарушаване на присъдения режим на лични контакти с бащата-ищец.

Промяната в местоживеенето на детето се случила през м. май 2025 г. без да е съгласувана с бащата и същия да е дал съгласие за подобно преместване.

Исковата молба цели именно да се постигне възстановяване на предходната стабилна житейска среда на детето в гр. София, където то е живяло още от раждането си и социалната му среда е именно в това населено място.

Поведението на майката спрямо преместване местоживеенето на детето от гр.

София в село Ново Лески се квалифицира от жалбоподателя-ищец като насилствено откъсване на същото от досегашната му среда, вкл. и отделянето от баща му. Ето защо местната подсъдност не можела да се повлиява от фактическото положение, което се оспорва в пределите на процеса. Допълва се, че регистрираните постоянен и настоящ адрес на детето са все в гр. София, като временното отсъствие на Е. Г.а не може да обуслови промяна в местната подсъдност на делото на друг районен съд. Допълва се, че в случая ответницата е извършила злоупотреба с процесуалните си права, като целта на тази злоупотреба е да постигне избор на конкретен районен съд, където да бъде разгледан спора по чл. 59, ал. 11 СК. Настоява се за отмяна на определението и постановяване делото да се разгледа от Софийски районен съд.

Ответникът по частната жалба – М.В., чрез пълномощника си в производството – адвокат Т. е депозирала отговор и с него е оспорила жалбата определяйки я за неоснователна. Сочи се, че СРС правилно е приложил правилата за местна подсъдност при преценка кой е компетентния да разгледа иска по чл. 59, ал. 11 СК районен съд и определението му в тази насока не страдало от приписваните му с жалбата пороци. Съвсем уместно е била приложена разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК предвиждаща, че повдигнатия с ИМ спор трябва да бъде разгледан от районния съд по настоящия адрес на детето, на което изискване в случая отговарял – РС – Гоце Делчев. Още в началото на м. май 2025 г. детето и ответницата – негова майка променили местоживеенето си, като се преместили от гр. София в село Ново Лески, като след това преместване и до момента на подаване на ИМ от ищеца-Г. е настъпило състояние на трайно фактическо пребиваване на детето в новото населено място, което обуславя и местна компетентност на посочения в обжалваното определение – районен съд. Аргумент за обратното не следва от по-късната промяна в регистрирания настоящ адрес на детето, защото това обстоятелство не е релевантно за определяне на специалната подсъдност възприета от законодателя в нормата на чл. 127, ал. 2 СК.

Софийски градски съд, намира, че частната жалба, с която е сезиран, е допустима, доколкото изхожда от страна, която разполага с процесуално право на обжалване, спазен е установения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен срок за депозиране на жалбата, като атакуваното определение е от категорията на подлежащите на обжалване – чл. 121 ГПК.

Софийски градски съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения :

2

С искова молба от 12.02.2026 г. Г. Ф. Г. е предявил срещу М.Ж.В. иск с правно основание чл. 59, ал. 11 СК за допускане изменение на въпросите по упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и режима на контакт с общото на страните дете – Е. Г.а, което е родено на 10.06.2021 г.

Ответната страна е упражнила своевременно възражение за местна неподсъдност на делото пред сезирания Софийски районен съд, тъй като към момент предшестващ депозирането на исковата молба детето има фактическо местоживеене в населено място намиращо се в съдебния район на друг районен съд, а именно – РС – Гоце Делчев. В този контекст е отправено искане за прекратяване на делото пред СРС и изпращането му за разглеждане по компетентност на РС – Гоце Делчев.

С обжалваното определение това възражение е разгледано и уважено, като разглеждането на делото пред Софийски районен съд е прекратено и същото е изпратено по компетентност на РС – Гоце Делчев.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК спорът относно родителските права се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК . По аргумент от чл. 120 ГПК фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност следва да се преценяват към момента на подаването на исковата молба. В случая това процесуално събитие е настъпило на датата - 12.02.2026 г. Видно от събраните по делото писмени доказателства детето - Е. Г.а е имало регистриран, считано от 01.11.2023 г. настоящ адрес в гр. София, като промяна в същия е сторена, считано от 21.01.2026 г., когато настоящия адрес на детето е бил преместен от гр. София в село Ново Лески, община – Хаджидимово.

Същевременно от ответната страна правеща отвод за местна подсъдност са ангажирани и доказателства, че считано от м.октомври 2025 г. детето - Е. Г.а посещава занимания в ОДЗ в гр. Гоце Делчев. Също така се установява от твърденията и на ищеца и на ответницата, че детето е променило местоживеенето си през м. май 2025 г. Това е станало по искане на майка му и без съгласието на бащата. Следователно, към датата на подаване на исковата молба детето-Е. вече е било с променено фактическо пребиваване и установено ново местоживеене в село Ново Лески, община Хаджидимово, където е променен и настоящия му адрес. Така установената промяна изключва хипотезите на временно отсъствие на детето от обичайното му пребиваване. Дали поведението на ищцата във връзка с промяна фактическото местопребиваване на детето е противоправно, е обстоятелство, което подлежи на изследване и преценка в хода на производството по чл. 59, ал.9 СК, доколкото касае съществото на този спор. То няма отношение към определяне на местно компетентния съд, който да разгледа спора. В този контекст съвсем правилно и мотивирано СРС е разгледал и намерил за основателен направения от ответната страна отвод за местна подсъдност на спора пред Софийски градски съд, като е препратил същия за разглеждането му от РС-Гоце Делчев.

3

Няма съмнение, че по делото са налице данни за това, че фактическото местоживеене на детето е било променено и същото е интегрирано в различна социална и учебна среда, което означава, че настоящия му адрес по смисъла вложен в нормата на чл. 127, ал. 2 СК е в село Ново Леска. Освен това към момента на депозиране на исковата молба в СРС – 12.02.2026 г. и регистрирания настоящ адрес на детето е в същото село. Тоест фактическото местоживеене на детето в гр. София е било трайно преустановено, а с това е отпаднало и основанието спорът по чл. 59, ал. 11 СК да се разглежда от СРС. В случая в най-добър интерес на детето е делото по отношение на изменение на въпросите по упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и режима на контакт с общото на страните дете – Е. Г.а, което е родено на 10.06.2021 г. да се гледа в РС-Гоце Делчев.

В обобщение с обжалваното определение СРС правилно е приложил правилото уреждащо специалната местна подсъдност по чл. 127, ал. 2 СК, частната жалба подадена срещу този съдебен акт, поради своята неоснователност следва да се остави без уважение.

Ответникът по частната жалба е направила искане за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар относно представителството му в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото определението, с което делото се изпраща на друг съд поради местна неподсъдност, не е акт, който приключва делото чрез разрешаване по същество на спора, респективно доколкото отговорността за разноски зависи от крайния изход на спора – уважената или отхвърлена част от иска, съгласно чл. 78 ГПК. Следователно в рамките на настоящото произнасяне, макар жалбата да е немерена за неоснователна, то отговорността между страните за разноски не може да бъде разпределяна според този резултат, а следва да се отложи за момента, когато спорът по чл. 59, ал. 11 СК ще бъде разрешен по същество от приетия за компетентен съд. В този смисъл е и актуалната практика - определение № 2871 от 13.10.2025 г. по к.ч.д. 1922/2025 г. При тези съображения към настоящия етап макар М.В. да доказва плащане на разноски под формата на хонорар, то те не следва да й се присъждат по чл. 78, ал. 3 ГПК в настоящото производство, а да се съобразят едва при благоприятен за нея краен резултат при произнасяне на съда по същество.

Предвид изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с входящ №

138684/30.04.2026 г., която е подадена от Г. Ф. Г., с ЕГН **********, чрез – 4 адвокат Б. срещу определение № 14685 от 17.04.2026 г. по гр. д. № 3760/2026 г. Софийският районен съд, 84 с-в е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС – Гоце Делчев.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок, считано от връчването му на частния жалбоподател – Г., чрез адвокат – Б..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5