Решение № 288 от 18.10.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Плевен, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Евгения М. Русева като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20214400500453 по описа за 2021 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 250/13.04.2021г. по гр.д. № 685/2021г. на ПлРС, съдът е отхвърлил предявения от В. Д. Л. с ЕГН ********** и Т. АС. Л. с ЕГН **********, двамата от гр.Плевен, ***, представлявани от адв.М.Б. иск против О. Ф. България, с ЕИК ***, гр.София, район Оборище, *** с правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците В. Д. Л. с ЕГН ********** и Т. АС.

Л. с ЕГН ********** не дължат на ответника О. Ф. Б., с ЕИК *** следните суми: предсрочно изискуема главница в размер на 1 148,39лв., лихва за забава в размер на 115,11лв., дължима за периода 07.11.2011г. до 09.07.2012г., санкционираща лихва по Общите условия към Договора за кредит за периода 03.02.2012г. до 09.07.2012г. в размер на 50,24лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2012г. до окончателното й изплащане и сумата от 26,27лв. - разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., които вземания 1 произтичат от извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК ЕАД по договор за Банков кредит, сключен между страните и за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3653/09.10.2012г. по ч.гр.дело № 4037/2012г. по описа на РС Плевен и е образувано по изп. дело № 2020***0400537 по описа на ЧСИ-П.П., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие района на ПлОС, поради настъпила погасителна давност след издаване на изпълнителния лист, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Осъдил В. Д. Л. с ЕГН ********** и Т. АС. Л. с ЕГН **********, двамата от гр.Плевен, ***, представлявани от адв.М.Б. ДА ЗАПЛАТЯТ на О. Ф. България, с ЕИК ***, гр.София, район Оборище, *** разноски по делото в размер на 100 лева.

Недоволни от така постановеното решение са останали В. Д. Л. с ЕГН ********** и Т. АС. Л. с ЕГН **********, двамата от гр. Плевен, ***, които чрез адв.М. Б. от ПлАК го обжалват в законния срок. В жалбата навеждат доводи, че вземанията на ответното Дружество към тях по Договор за банков кредит, сключен на 01.08.2008г. и за които е бил издаден изпълнителния лист от 12.10.2012г. са погасени по давност. Давността е започнала да тече от 12.10.2012г. и е изтекла на 12.10.2017г. и считано от тази дата се е погасила възможността сумите да се събират принудително, като за ответното Дружество не съществува вземане, което да се реализира по принудителен ред и сумите, за които е издаден изпълнителен лист не са били дължими от тях по принудителен път.

Твърдят, че не е довело до прекъсване на давността и връчването с ПДИ на Заповед № 3653/09.10.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, тъй като същата им е връчена почти три години след като вече е била изтекла давността по чл.110 от ЗЗД.

Излагат съображения, че от издаване на изпълнителния лист до момента на образуване на изпълнителното производство и връчване на заповедта за изпълнение е изтекъл период от 8 години, че съдът неправилно счита, че давността не е изтекла, тъй като на 29.08.2019 год. между ищците и ответника било сключено споразумение по силата на което страните се съгласили крайната падежна дата да е 28.03.2016год., като това не е така - видно от приложеното споразумение от 2019 год. като крайна падежна дата е посочена 10.03.2021год., а не 28.03.2016год.

Неправилно и в противоречие със съдържанието на приложеното споразумение от 2019г. е прието от страна на съда, че с подписването му длъжниците признават старо задължение, което е възникнало от сключения 2 на 11.08.2008г. договор за заем.

Според тях със споразумението от 29.08.2019год. ответникът е придобил от Банка ДСК вземания произтичащи от договор за кредит от 28.03.2011 год. и договор за поръчителство, а не от договор за кредит от 2008 год. Отделно от това твърдят, че в споразумението фигурират и са посочени суми, различни от тези за които е издаден изпълнителния лист послужил, като основание за образуване на изпълнителното дело.

Молят съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло, да им се присъдят сторените разноски за двете инстанции и в случай на прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, молят то да бъде намалено.

Въззиваемата страна О. Ф. България ЕАД, с ЕИК ***, гр.София, район Оборище, *** чрез юрк.С. З. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Твърдят, че неправилно жалбоподателите считат, че изводите с които първоинстанционният съд е мотивирал съдебния акт са противоречиви и не кореспондират с представени доказателства, напротив при анализиране на главния въпрос, а именно изтекла ли е погасителната давност на вземането съдът е взел предвид всички факти и ги е съобразил със съдебната практика и законовите разпоредби.

Твърдят, че при подробния анализ на фактите съдът изрично аргументирал, че длъжниците са уведомени за образуваното изпълнително дело с Покана за доброволно изпълнение на 22.10.2020г., като след получаване на поканата за доброволно изпълнение В. Д. Л. и Т.А. Д. не са възразили. Наред с това в молбата за образуване на изпълнителното дело са отчетени доброволните плащания на длъжниците, като предвид правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД са посочили актуалния размер на задължението към датата на молбата.

Считат, че правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че в случая ищците са се отказали от правото да се позоват на давността с признанието на задължението с подписването на Споразумението от 29.08.2019г., сключено между „О. Ф. България"ЕАД и ищците В.

Д. Л. и Т.А. Д.. Навеждат доводи, че съгласно чл.118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността той няма право да иска обратно платеното, а със сключване на споразумението страните са се съгласили с параметрите на дълга, признали са дълга, с което се е прекъснала и давността на вземането.

Съгласно договореното в чл.9 ал.1 от Споразумението, длъжниците са се съгласили, че споразумението следва да се счита като отказ от давност по смисъла на чл.113 от ЗЗД, ако към датата на сключване на Споразумението давностният срок е изтекъл по отношение на някои от длъжниците за целия дълг или за част от него.

Излагат съображения, че това признание представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност, а щом по аргумент на чл.113 ЗЗД е валиден отказът от вече изтекла давност, то няма пречка признанието на 3 вземането да бъде направено след изтичане на давностния срок.

След като срокът на погасителната давност за процесното вземане спрямо длъжниците – ищци не е изтекъл към настоящия момент, то съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което да се потвърди и да им бъдат присъдени разноските в настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева (триста лева) на основание чл.78, ал.8 от ГПК съгласно чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил иска като неоснователен, ПлРС намерил че се установява от представения Договор – л.52 от делото, че на 11.08.2008г. между Банка ДСК ЕАД в качеството на кредитодател и ищцата В.Д. Б. като кредитополучател бил сключен Договор за заем за срок до 11.08.2009г., обезпечен със запор върху вземания от трудово правоотношение.

Приел също така, че на 28.03.2011г. към Договора за кредит от 11.08.2008г. е сключено Допълнително споразумение, по силата на което страните са се съгласили, че поради неизпълнение на задълженията за погасяване на задълженията, кредитът бил превърнат в изискуем като остатъкът по дълга станал в размер на 1 240,24 лева, от който главница в размер на 1 140 лева, договорна лихва в размер на 87,47 лева, наказателна лихва в размер на 12,77 лева. Със същото споразумение, кредитополучател внесъл сумата от 18,41 лева и кредитодателят се отказал от наказателна лихва в размер на 6,83 лева за периода 21.02.2011г. – 28.03.2011г. Страните договорили крайната падежна дата на договора да е 28.03.2016г.

На същата дата – 28.03.3011г. бил сключен и Договор за поръчителство, по силата на който вторият ищец – Т. АС. Л. се съгласил да стане поръчител по допълнителното споразумение като крайното задължение е в размер на 4

1215 лева със срок от 60 месеца.

Съгласно Общите условия, приложени по делото счел, че в т.19.2 е уговорено при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. На това основание, на 10.07.2012г. кредитодателят подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано ч.гр.дело №4037/2012г. По делото била издадена Заповед за изпълнение №3653/09.10.2012г. за сума в размер на 1313,74лв., от която предсрочно изискуема главница в размер на 1148,39лв., лихва за забава в размер на 115,11лв. дължима за периода 07.11.2011г. до 09.07.2012г., санкционираща лихва по Общите условия към Договора за кредит за периода 03.02.2012г. до 09.07.2012г. в размер на 50,24лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2012г. до окончателното и изплащане и сумата от 26,27лв. - разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

След издаване на заповедта и изпълнителния лист, на 01.07.2013г. между Банка ДСК ЕАД и ответника О. Ф. България ЕАД бил сключен Договор за цесия, по силата на който и видно от приложения към него Приемо предавателен протокол, кредитодателят Банка ДСК ЕАД прехвърлил на О. Ф. България ЕАД вземането си от двамата ищци в размер на 1691,15 лева, от които главница в размер на 1148,39 лева, договорна лихва в размер на 165,35 лева, обезщетение за забава в размер на 126,14 лева и разноски в размер на 251,27 лева. За цесията двамата длъжника са уведомени на 29.08.2013г, което приел че се установява от приложените по делото разписки. Установява се от приложеното споразумение на лист 78 от делото, че на 29.08.2019г. между страните по делото било сключено споразумение, по силата на което В.Т. Л. и Т. АС. Л. в качеството на длъжници и О. Ф. България, в качеството на кредитор се споразумели, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 01.07.2013г. О. Ф. България ЕАД придобил от Банка ДСК ЕАД вземанията и срещу В.Л. като кредитополучател и Т.Л. като поръчител, произтичащи от Договор за кредит от 28.03.2011г. и Договор за поръчителство от същата дата. Съгласили са се също, че за задълженията от тези два Договора е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5

4037/2012г., по силата на която ищците са осъдени да заплатят солидарно сумата от 1313,74 лева, главница в размер на 1148,39лв., лихва за забава в размер на 115,11лв. дължима за периода 07.11.2011г. до 09.07.2012г., санкционираща лихва по Общите условия към Договора за кредит за периода 03.02.2012г. до 09.07.2012г. в размер на 50,24лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2012г. до окончателното и изплащане и сумата от 26,27лв. - разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. С изпълнителния лист, на 06.08.2020г. цесионерът – ответник по настоящето дело – подал молба за образуване на изпълнително дело и било образувано изп.дело № 2020***0400537 на ЧСИ П.П..

С молба от 10.09.2020г. взискателят поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на двамата длъжници. Двамата длъжника били уведомени за образуваното изпълнително дело с покана за доброволно изпълнение на 22.10.2020г. - главница в размер на 1 148,39лв., законна лихва за периода 07.08.2020г. .- 26.10.2020г. в размер на 25,52 лв, неолихвяеми вземания в размер на 139,28 лева, присъдени разноски в размер на 100 лева, разноски по изп.дело в размер на 100 лева такси към Тарифа към ЗЧСИ в размер на 488,34 лева, дължими към 26.10.2020г.