Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5401 от 16.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10245/2024
Вид
Решение № 5401
Подписан
16.12.2024
В сила
07.04.2025
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.647 · Кодекс за застраховането
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5401 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110210245 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. М. М. против наказателно постановление (НП) № 24-4332-013642/18.06.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ му е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

В жалбата се излагат подробни доводи за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението е допуснато поради несвоевременното изпълнение на задължението на „Гаранционен фонд“ да уведомят собственика, че застрахователния договор не е подновен.

Посочва, че НП не съдържа отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, съответно не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като посочва, че автомобилът е бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за срок от 24 часа, в рамките на които е управляван само един час. Твърди, че ако 1

Гаранционният фонд беше изпълнил задължението си, то не би си позволил да управлява процесния автомобил. Алтернативно счита, че наложената санкция е в завишен размер. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Моли НП да отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В писмени бележки, депозирани чрез процесуалния й представител юрк. П., се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.05.2024 г., около 00.20 часа, жалбоподателят К. М. М. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ****, собственост на Б.К.М., в гр. София, по бул.

„Евлоги и Христо Георгиеви“, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Гурко“. Срещу стадион „Васил Левски” водачът М. бил спрян за проверка от полицейски служители, в хода на която била направена справка в информационната система на ОПП-СДВР и контролните органи установили, че относно автомобила няма валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Същата била изтекла на 11.05.2024 г. в 23.59 ч. С оглед на това свидетелят Р. И. С. – заемащ длъжността мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР, съставил срещу К. М. М. акт за установяване на административно нарушение

(АУАН)

№

1294621/13.05.2024 г. за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. АУАН бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. В законоустановения срок обаче М. подал писмено възражение срещу акта с доводи за маловажност на извършеното нарушение.

2

На 13.05.2024 г. била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно горепосоченото МПС при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, обективирана в полица № BG/22/124001501460, с начална дата на покритие 13.05.2024 г. от 10.30 часа.

Въз основа съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 244332-013642/18.06.2024 г. от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ на М. била наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. НП било връчено на 20.06.2024 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Р. И. С., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК - справки от Гаранционен фонд, застрахователна полица № BG/22/124001501460, възражение с вх. № УРИ 433200-53836/20.05.2024 г., ЗППАМ № 1436/13.05.2024 г., копие на СУМПС, пълномощно, справка картон на водача М., справка за собственост на МПС, справка от АИС КАТ, заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 4332з-143/15.02.2016 г. и заповед № 513з-9166/02.12.2016 г. на директора на СДВР, ЗППАМ № 24-4332-002549/13.05.2024 г., уведомление по чл.574, ал. 10 от КЗ от Гаранционен фонд.

Свидетелят С. в съдебно заседание потвърждава в цялост констатациите по АУАН и съдът цени показанията, доколкото същите са последователни и логични и кореспондират с писмените доказателства по делото.

От представената справка от Гаранционен фонд се установява, че към 13.05.2024 г., 00.20 ч. относно процесния лек автомобил с рег. № **** не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката е управлявал автомобила, собственост на Б.М., за който не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна 3 до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди и изричната норма на чл.647 КЗ.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Непосочването в НП на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото предвиденото в чл.638, ал.3 от КЗ наказание е в абсолютно определен размер и не подлежи на допълнителна индивидуализация от страна на административнонаказващия орган.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ санкционира управлението на моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, от лице, което не е негов собственик. В настоящия случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ****, собственост на Б.К.М., без за същия да има 4 сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. От приложената по делото справка от Гаранционен фонд е видно, че на 11.05.2024 г. в 23.59 ч. е изтекло покритието на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и нов договор не е бил сключен към момента на извършване на нарушението – 13.05.2024 г., около 00.20 ч. Същият е бил подновен едва след проверката с начална дата на покритие 13.05.2024 г., от 10.30 часа.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината небрежност – жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. М. не е бил във фактическа грешка относно обстоятелството, че за автомобила има валидна застраховка и не се освобождава от отговорност по смисъла на чл. 14, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като самото незнание е резултат от непредпазливост /небрежност/, тъй като водач на МПС, преди да предприеме управление е длъжен да се увери, че автомобилът отговаря на всички законови изисквания, включително и че притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност“ (да се запознае с отбелязаната върху стикера дата на валидност, както и да изисква от собственика да му предостави талон за сключена застраховка „Гражданска отговорност“), което очевидно в случая не е сторено.

С оглед на това неоснователни са доводите на жалбоподателя, че нарушението е допуснато поради несвоевременното изпълнение на задължението на „Гаранционен фонд“ да уведомят собственика, че застрахователният договор не е подновен. Същото от една страна е предпоставено от вече прекратен/с изтекъл срок и неподновен договор, а от друга – с оглед разпоредбата на чл.574, ал.11 от КЗ е предвидено във връзка със служебното прекратяване на регистрацията на ППС, поради което не освобождава собственика, както и всеки водач, да следи дали предприема управление на МПС с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С оглед на това административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ и е наложил наказание глоба в размер на 400 лева, което се явява справедливо и съответно на извършеното нарушение. Законодателят е предвидил абсолютно определен размер на административното наказание и съдът няма възможност да измени същото.

Неоснователни са доводите за несъразмерност предвид възможните последици при настъпване на ПТП с участието на автомобил без валидно 5 сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Настоящият съдебен състав намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от този вид. Следва да се отчете изключителната важност на закриляните обществените отношения, като нарушителят е съставлявал риск за останалите участници в движението в случай на настъпване на ПТП. Още повече, че самият жалбоподателя посочва в жалбата, че е щял да предприеме пътуване извън населено място в тъмната част на денонощието, което завишава опасността от настъпване на пътно-транспортно произшествие. В този смисъл фактът на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ след извършване на процесното деяние и след намесата на контролните органи не би могло да обуслови само по себе си приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи също така, че видно от справката картон на водача, М. е бил санкциониран за управление на собствено МПС без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите през 2020 г., което макар и да не може да обуслови наличието на повторност, следва да се отчете при преценката за наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на производството право на разноски на основание чл.