Решение № 262808 от 29.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 6682 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 59336 от 04.03.2020 г., постановено по гр.д. № 17682/2019 г. на СРС, II ГО, 52 състав, са отхвърлени предявените от М.Л.А. срещу „Б.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № 2/31.01.2019 г., за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната работа „Ръководител лаборатория „Техническа обработка на биопрепарати-ампули“ и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за изплащане на обезщетение в размер на сумата от 5 150 лв. за периода 01.02.2019 г. – 31.07.2019 г. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 588 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата М.Л.А.. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, касаещи срока по чл.194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, а именно: че неправилно първоинстанционният съд е приел, че управителят на дружеството-работодател е узнал за дисциплинарното нарушение на 14.12.2019 г. В тази връзка излага съображения, че в заповедта за уволнение са описани два случая, за които управителят е разбрал по различно време, единият от които - липсата на 5 ампули от партида 138, за която е посочено, че е установена на 29.11.2018 г. В заповедта за уволнение и двата случая са възприети като дисциплинарно нарушение, мотивирало работодателя да наложи процесното дисциплинарно наказание. Навежда оплакване, че не е било обсъдено възражението й, че обясненията, които е давала, са били във връзка с извършваната вътрешна проверка, а не като обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание по чл.193 КТ, поради което неправилно е прието от първата инстанция, че обясненията са били във връзка с налагането на дисциплинарното наказание.

Навежда оплакване, че от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да се установи по несъмнен начин спазване на нормата на чл.333, ал.1 КТ, която поставя като условие за извършване на уволнението получаването на предварителното разрешение на определен държавен орган, каквото в случая не е поискано. В тази връзка развива доводи, че декларативното изявление на ищцата, че не боледува от болест по чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, е дадено не за случая, при който й е наложено дисциплинарното наказание, а за предхождащ. Позовава се на нормата на чл.1, ал.2 от Наредбата, според която предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. Навежда довод, че от страна на ответника не е представен договор № 16-411/05.10.2018 г. за установяване мандата на Н.Б. във връзка с възможността на управителя да налага дисциплинарни наказания.

Излага съображения, че първоинстанционният съд не е взел пердвид показания на свидетеляБ., от които се установява, че при пълненето на партида № 142 свидетелят в качеството на техник се е намирал в „чистото помещение“ на лабораторията, заедно с още две лаборантки и представител на отдел „Качествен контрол“; че той е извършил клампирането на три от засмукващите маркучи на четирипътника. Извършената техническа промяна е осъществил лично, която няма как да се установи на място от ищцата, тъй като процесът на пълнене е в чиста среда, поради което тя и други служители на лабораторията не присъстват. Узнаването за извършената промяна – клампиране, е станало след стартирането на процеса на пълнене на ампулите от първия контейнер, когато техникът е излязъл от чистата среда. При уведомяването за техническата промяна са присъствали и преките ръководители на ищцата – Е.Н., ръководител направление „Качество“ и Ц.С., ръководител отдел „Производство“, които не са реагирали и не са разпоредили спиране процеса на пълнене на ампулите. По отношение на втората са изложени и съображения, че има непосредственото правомощие и задължение да спре пълненето, с оглед на което показанията й е следвало да бъдат обсъдени като дадени от заинтересовано лице. Счита за несъстоятелни показанията на свидетелката Н., че процесът не е валидиран, тъй като правилата на добрата производствена практика повеляват, че една партида, независимо колко на брой контейнера съдържа, трябва да се разлива с оборудване, гарантиращо едновременното засмукване и хомогенизиране от всички контейнери едновременно. В случая партидата е съдържала четири контейнера, за това използването на четирипътник е съвсем регламентирано. Възникването на технически проблем – поява на въздух в системата, е наложило т.нар. клампиране или защипване на контейнерите и разлИ.ето им един по един, но този факт не се отразява на качеството на продукта, нито на броя служители, участници в процеса, нито на времетраенето на цялостния процес. Поддържа, че в качеството на ръководител на лабораторията, жалбоподателката трябва да организира и контролира подходящо оборудване – в случая четирипътник, защото партидата се е състояла от четири на брой контейнера. Приемането на контейнерите се е осъществило от 3-членна комисия, състояща се от представител на лабораторията-производител, представител на отдел „Клиничен контрол“ и представител лаборатория ТОБ-Ампули, които са положили подписи, че партидата е с посочения обем и може да премине в зоната на пълнене, видно от MF 025 E, където е съставът на тази приемателна комисия. По отношение на показанията на свидетелката Стефанова, която заявява, че е присъствала на процеса на пълнене, излага съображения, че същата е представител не на лабораторията, ръководена от ищцата, а на отдел „Осигуряване на качеството“, пряко подчинен на свидетелката Н.. Според принципите на добра производствена практика всеки служител, който присъства на даден процес, следва да се верифицира (впише) в съответната документация на продукта, в случая – Master Formula 025. Видно от последната, свидетелката не е вписана, с оглед на което присъствието й е било нерегламентирано, поради което според жалбоподателката показанията й не следва да бъдат кредитирани.

Развива доводи, че видно от приетата по делото документация, четирипътникът е част от стерилното оборудване. От показанията на свидетелката Н. се установява, че въпреки начина на пълнене, партида 142 е качествена и годна за реализация. Установено е, че същата е реализирана и ответното дружество не е претърпяло загуби, който въпрос не е обсъден от първоинстанционния съд, както и въпросът дали е пострадало качеството и годността на „Имуновин-интакт“, партида № 142 и дали са нанесени вреди на крайния потребител.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд се е мотивирал с едно отпаднало и заличено наказание на ищцата, за което не са и ангажирани доказателства пред първата инстанция, които да бъдат възприети и изследвани от страна на съда. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „БУЛ БИО – НЦЗПБ“ ЕООД. По отношение на доводите на жалбоподателя във връзка с мандата на управителя на дружеството-работодател да налага дисциплинарни наказания, излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, доколкото дружеството се представлява от своя законен представител, с оглед на което не е необходимо изрично упълномощаване.

Поддържа, че договорът за възлагане на управление, сключен между министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството, и управителя, се намира по партидата на дружеството в Търговския регистър. По отношение на доводите за неспазване нормата на чл.193 КТ, счита същите за неоснователни по съображения, че на ищцата са били изисквани обяснения за всяко от нарушенията, довели до налагане на дисциплинарното наказание. Оспорва доводите на жалбоподателката относно приложението на чл.194 КТ. Оспорва доводите на жалбоподателката за приложимост на нормата на чл.333 КТ по съображения, че ищцата е декларирала, че не страда от заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., и от друга страна – не е доказала наличието на такова. Във връзка с доводите на жалбоподателката относно твърдените дисциплинарни нарушения твърди, че процесът на пълнене на продукта „Имуновенин-интакт“ трябва да бъде валидиран. От ангажираните по делото доказателства се установява, че няма пречка пълненето на продукта да бъде извършвано с двупътник, трипътник и четирипътник, стига процесите да са валидирани. Процесът на валидиране се извършва със соево казеинов бульон и този процес имитира истински процес. Валидирането се извършва на всеки шест месеца и доказва, че пълненето на истинските продукти протича по един и същи начин, с едни и същи показатели и качество. Процесът на пълнене с четирипътник не е валидиран, което означава, че симулация не е изпълнена и дружеството няма право да пълни реална партида с четирипътник. От показанията на свидетеляБ. се установява, че малко след като е стартирал процесът на пълнене, е забелязал, че в системата има въздух и се е наложило разлИ.ето на продукта да става поотделно и след като е пуснал първия контейнер, е излязъл и е уведомил ищцата за направеното от него. От показанията на свидетеля се установява и че процесът на пълнене е спрян, за да бъде извършено клампиране на три от маркучите, свързващи контейнерите, за което ищцата е уведомена. Независимо от това, в Мастер формулата на партида 142 е записано, че процесът не е спирал, като ищцата се е подписала за отговорно лице. Именно за извършване на пълненето чрез процес, който не е валидиран (с четирипътник) и за отразяване в документацията на продукта (Мастер формула) на процеси, върху които ищцата не е осъществила необходимия и достатъчен контрол, е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата. От страна на първоинстанционния съд е извършен анализ на ангажираните по делото доказателства, въз основа на които съдът е достигнал до извода, че е доказано извършването на дисциплинарните нарушения, за които на ищцата е наложено наказание дисциплинарно уволнение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.

Ищцата твърди, че по силата на възникнало с ответника трудово правоотношение е заемала длъжността „Ръководител лаборатория „ТОБ-АМПУЛИ“. Със заповед № 2/31.01.2019 г на Н.Б., управител на „БУЛ БИО – НЦЗПБ“ ЕООД, връчена й на 01.02.2019 г., на основание чл.188, т.3 КТ, й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение. Твърди, че едноличен собственик на капитала на дружеството е Министерство на здравеопазването, както и че няма данни на подписалия заповедта да е делегиран мандат за налагане на дисциплинарни наказания.

Твърди, че не е било спазено изискването на чл.193 КТ преди да й бъде наложено дисциплинарно наказание да й бъдат изискани обяснения, а даваните от нея становища и обяснения са във връзка с извършването на вътрешна проверка, а не във връзка с налагането на дисциплинарното наказание.

Твърди, че страда от заболяване, посочено в Наредба №