Решение № 407 от 08.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Перник, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Гражданско дело № 20211720102783 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация - Перник“ АД срещу от Р. Б. В. и В. Б. В., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че всеки един от ответниците разделно дължи на ищеца сумите от по 330,60 лева, представляващи 1/ 2 идеална част от главницата в размер на 661,20 лева на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 7, находящ се в гр.

******, ул. “********“, бл. *, вх. А, дължима за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, както и сумите от по 27,57 лева, представляващи 1/ 2 идеална част от законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода от 08.02.2020 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 260926/05.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1663/2021 г. на Пернишкия районен съд.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответниците е налице неизпълнение на договорните им задължения, а именно: неплащане стойността на потребената топлинна енергия.

1

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Р. Б. В. и В. Б. В. са подали отговори на исковата молба, с които я оспорват като неоснователна. Поддържат, че до имота им не е доставена топлинна енергия в претендирания размер. Твърдят, че след смъртта на майка им отоплителните тела в имота са спрени и единствено е използвана топла вода, но в малки количества.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От представения договор за продажба на недвижим имот, се установява, че Б.С.

В. и Д.И. В.а са закупили процесния апартамент № 7, находящ се в гр. ******, ул.

“********“, бл. *, вх. А на 10.12.1975 г.

Видно от удостоверение за наследници на Б.С. В., същият е починал на 14.08.2012 г., а на 23.11. 2019 г. е починала и съпругата му Д.И. В.а, като са оставили за свои наследници синовете си Р. Б. В. и В. Б. В..

По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза.

От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.

Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС , въведена преди процесния период. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на о б щ и я топломер в Сградата етажна собственост са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно методиката приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, предавани са на предствител на етажната собственост и в законоустановения срок срещу тях не са постъпили жалби и възражения от страна на ответницата.

Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ- прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода- 1 бр. водомер. Начислен е служебен разход на количеството потребена топла вода понеже ответниците не са осигурили достъп до имота за отчет на уреда, който е определен на база брой обитатели на имота- 1 лице с дневно потребление 140 литра.

След провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител в СЕС разходът за топлоенергия е преизчислен и е определено топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки.

Видно от заключение, в имота в помещение- стая има 1 брой работещо отоплително тяло, с монтиран индивидуален разпределител, за което също е начислен служебен разход на топлинна енергия за отопление, понеже ответниците не са 2 осигурили достъп до имота за отчет на уреда. Месечните суми, посочени в таблица 2 в заключението, са прогнозно начислени и след провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Отоплителните тела в кухнята и в дневната са демонтирани.

Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е разпределяна по изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 176 кв.м. Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния сезон.

Определените суми за сградна инсталация са отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Вещото лице е посочило, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.

Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.

Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна уредба. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на общо 661,20 лева, от които БГВ-57,70 лева, Отопление- 229,99 лева, изравнителни сметки и корекции- 367,36 лева и вноска дялово разпределение- 6,15 лева.

При изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточни, че не е посетил процесния имот за оглед, тъй като сумите за отопление и за разход за топла вода са начислени служебно поради това, че ответниците не са осигурили достъп за извършване на отчет на уредите. Видно и от самото заключение на вещото лице, същото се е запознало с представен му констативен протокол от 15.05. 2020 г., подписан от представител на Етажната собственост и фирмата топлинен счетоводител, в който са посочени имотите, за които не е осигурен достъп за провеждане на годишния отчет, като процесният имот е бил отбелязан в протокола.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е приета и изслушана съдебноикономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г. общата начислена сума за главница за доставена и ползвана топлинна енергия е в размер на 639,79 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от 08.02.2020 г. до 04.03.2021 г. възлиза на 53,55 лева, като 1/ 2 идеална част от тези суми възлиза съответно на 319,90 лева и 26,77 лева. Вещото лице посочва, че в приложеното по делото извлечение от сметка е включена и уравнителна сметка в размер на 21,41 лева, която се отнася за периода от м.05.2019 г. до м.06.2019 г. и не се включва в 3 процесния период. Видно от заключението на вещото лице размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, отразени в таблица № 1, приложение към експертизата. От заключението се установява още, че падежите на всяко месечно задължение са съобразени с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения. Експертът посочва, че не е установил извършвани от страна на ответниците плащания на задължението за топлинна енергия. В счетоводството на ищеца, сумите за изравнителни сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение „Нелбо“ АД, са отразени в размер на 345,95 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Приложено е ч.гр.д. № 1663/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 268051/05.04.2021 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Р. Б.

В. и В. Б. В. за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта е са подадени възражения от длъжниците и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията. Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да 4 предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.