Определение № 1583 от 31.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1583 гр. София, 31.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20248002102206 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288, вр. чл. 280 ГПК.

С решение от 16.01.2024 г. по в. гр. д. № 15040/2021 г. на Софийския градски съд, ГО въззивни състави, ІІ-В състав, е отменено решение № 20172693 от 16.08.2021 г. по гр. д. № 71735/2018 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Принт Медиа“ ООД срещу С. К. Х. и Г. Х. Х. главни искове с правно основание чл. 108 ЗС и вместо това е признато за установено, че ищцовото дружество е собственик, на основание договор № 112-07 от 29.09.2008 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване, на сграда (бивша баня) в УПИ [№] от кв. 13 по плана на [населено място], [улица]и [улица], с разгърната застроена площ от 363.50 кв. м., при посочени граници, която по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-77 от 21.12.2010 г. на изп. д-р на АГКК, е с идентификатор [№] и застроена площ от 292 кв. м., заедно с УПИ [№] с площ 1 500 кв. м., при посочени граници, заснет в КККР с идентификатор [№] и площ 1 475 кв. м., и ответниците са осъдени да предадат на дружеството владението на същия имот.

В останалата му част, с която районният съд е отхвърлил предявените евентуални искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че „Принт Медиа“ ООД е собственик на същия имот на основание давностно владение в периода 01.06.1996 г. 14.10.2015 г., и за осъждане на ответниците да предадат владението на имота, първоинстанционното решение е обезсилено и исковете са оставени без разглеждане поради несбъдване на условието за произнасяне по тях.

В производството участва и Столична община като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Въззивното решение е оспорено със самостоятелна касационна жалба от всеки от 1 ответниците по предявените искове - Г. Х. Х., чрез адв. Р. Т., съответно С. К. Х., чрез адв. Цв.

К.. Независимо от това, постъпилите касационни жалби и изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тях са с напълно идентично съдържание, което обуславя тяхното общо разглеждане. Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Искането е за допускане на касационно обжалване и преразглеждане на въпроса за основателността на предявените искове. Формулирани са общо пет правни въпроса, като за четири от тях се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а за другия - разглеждането му да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Извън това се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК поради явна необоснованост на достигнатите фактически констатации и формираните въз основа на тях правни изводи по предмета на спора.

В писмен отговор „Принт Медиа“ ООД, чрез адв. К. С., заявява становище, че не са налице надлежно формулирани правни въпроси, които да отговарят на изискванията на чл. 280 и сл.

ГПК и да обуславят допускането на касационен контрол. Оспорва доводите за неправилност на въззивното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Столична община не взема становище.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежни страни, насочени са срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са допустими.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Съгласно възприетите фактически констатации в мотивите към обжалваното решение, процесният УПИ [№] е включвал в себе си имоти с пл. №№ 923 и 924 от кв. 13 по стария план на [населено място]. За тях се установява, че са били собствени на наследодател на ответниците Х., като имот пл. № 924 с построените в него едноетажна постройка и две паянтови приземни къщи е отчужден по рег. пр. № 272/1960 г. по реда на ЗПИНМ (отм.), за което е съставен АДС № 3207/17.10.1962 г., а с АДС № 3239/19.04.1965 г. е актуван като държавен и имот пл. № 923, описан като стар общински имот - дворно място с площ 1 288 кв. м., отреден за строеж на баня и предоставен за стопанисване на СНС - К..

Мероприятието, за което са отредени имотите - за баня-пералня в [населено място], е реализирано, като сградата е изградена през 1966 г. и е приета на 22.05.1968 г.

По подадено от С. Х. и Е. И. искане от 31.03.1993 г. е постановен отказ на кмета на СГО № РД-54-27/05.01.1994 г. за отмяна на отчуждаването на имотите на основание чл. 1, ал. 1 и 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В жалбата срещу отказа, въз основа на която е образувано адм. д. № 350/1994 г. на Софийския градски съд, се съдържат твърдения и признания на С. Х., че и двата имота с пл. №№ 923 и 924 от кв. 13 са отчуждени, като собствениците са обезщетени само за сградите, но не и за земята.

През 2007 г. от наследниците на И. С. М., между които и С. Х., са предявени против Столична община искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС при твърдения, че са 2 реституирани собственици на процесните имоти на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.

Исковете са отхвърлени с влязло в сила на 03.01.2012 г. решение по гр. д. № 24899/2007 г. на Софийския районен съд, 26-ти състав.

Междувременно, след надлежно взето решение от Столичния общински съвет и проведен търг с явно наддаване, с договор № 112-07 от 29.09.2008 г. УПИ [№] и сградата са продадени на „Принт Медиа“ ООД. След плащане на цената и съобразно чл. 7, ал. 3 от договора, на 21.11.2008 г. дружеството е въведено във владение, за което е съставен протокол от същата дата.

При така установените факти въззивният съд е намерил за доказан фактическия състав на соченото от ищеца главно придобивно основание, а именно - договор за приватизационна продажба по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК приложима редакция по ДВ, бр. 65 от 22.07.2008 г., в сила от 22.07.2008 г.). Като водещо съображение в тази насока са изтъкнати безспорните данни за извършено отчуждаване по реда на ЗПИНМ (отм.) и влезлите в сила отхвърлителни решения, които свидетелстват за това, че не са били налице предпоставките за реституция по чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, и имотите не са възстановени, съответно правата на държавата върху тях са запазени. С оглед на това, с влизане в сила на 17.09.1991 г. на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), по силата на § 7, т. 6 от ПЗР на с. з., собствеността върху имотите е преминала в общината, за което е съставен акт за частна общинска собственост № 1730/11.04.2002 г. Следователно, със сключване на приватизационната продажба собствеността е прехвърлена валидно на ищцовото дружество.

Възраженията на ответниците за нищожност на приватизационния договор са намерени от съда за неоснователни. Прието е, че договорът е сключен след надлежно взето решение за приватизация от компетентния орган по чл. 3, ал. 3, т. 2 ЗПСК (в приложимата му редакция), по предвидения в чл. 32, ал. 3, т. 1 от с. з. ред и в изискуемата съгласно чл. 35 от с. з. форма.

Посочено е, че имотът „баня-пералня“ е такъв за стопански нужди, а изброяването в чл. 1, ал. 2 (неправилно посочено ал. 1), т. 3 от с. з. на общинските нежилищни имоти, които подлежат на приватизация, е неизчерпателно, поради което намерил за неоснователен довода, че тъй като към датата на продажбата банята не функционирала, това можело да обуслови извод за нищожност на договора като противоречащ на закона. Договорът е сключен чрез определен от Столичния общински съвет (неправилно посочено САС) орган Столичната общинска агенция за приватизация, в съответствие с чл. 4, ал. 2 ЗПСК, поради което за неоснователно е прието и възражението, че договорът бил сключен от некомпетентен орган.

За да уважи предявените главни искове за ревандикация и в тяхната осъдителна част, въззивният съд е съобразил, че ответницата Х. не оспорва, че владее поземления имот, а също така твърди да е станала собственик на същия по силата на придобивната давност, а на изградената в него сграда - по силата на приращението. Спрямо ответника Х. несъмнено се установява, че именно той е извършил заграждането на имота, както и че живее в имота на своята майка - ответницата Х., който е съседен на процесния и от който се осъществява 3 достъпът до последния. Посочено е, че въпреки влязлото в сила решение по адм. д. № 969/2015 г. на АССГ, с което жалбата на Х. срещу заповедта за премахване на незаконно изградената ограда е оставена без уважение, оградата съществува и към приключване на устните състезания в първата инстанция, а ищцовото дружество е лишено от владението на имота си.

По възражението на ответницата Х. за придобиване на собствеността по силата на давностно владение, в мотивите към оспорваното решение е прието, че твърдението ответницата да е оградила имота през 2007 г. и оттогава да го владее за себе си, само по себе си противоречи на безспорното по делото обстоятелство, че през същата година тя, заедно с други наследници, е предявила иск по чл. 108 ЗС срещу Столична община, с искане последната да й предаде отнетото й владение върху процесния имот. Показанията на доведените от нея свидетели С. и Б., че С. си ползвала мястото от 2007-2008 г., когато „си го върнала“, че оттогава било заградено с мрежа с метални колове, че тя отглеждала зеленчуци в мястото, че в мястото имало стари овощни дървета, от които давала плодове на посочените свидетели, съдът не е кредитирал, тъй като противоречали както на приетото заключение на техническата експертиза (видно от приложените към което сателитни снимки на имота към м. 03.2012 г., мястото не е заградено и в него няма овощни дървета, а само неовощни такива по границата на имота), така и на приложените към констативен протокол на нотариус М. К. снимки от гугъл мапс към м. март 2012 г. Заключението е оспорено от страните, но е кредитирано в частта му за актуалното състояние на имота към датата на извършения оглед от вещото лице и относно състоянието към м. март 2012 г., а по отношение на сателитните снимки от 2015 г. и 2017 г. вещото лице ясно е посочило, че ограда и овощни дървета „не се виждат“ на снимките, които не са достатъчно ясни. По делото не се установява преди сочения от ищеца момент през 2013 г. имотът да е бил заграден от ответниците с ограда, а че оградата е поставена в този период следва както от показанията на свидетелите И. и А., които съдът е кредитирал като достоверни и кореспондиращи с останалите доказателства, така и от снимковия материал от 2014 г. в административната преписка, на който вече се вижда ограда от телена мрежа и засадени в имота млади фиданки (а не стари овощни дървета, както твърдят свидетелите на ответницата). Посочено е също така, че дори да се приеме, че имотът е ограден от ответницата най-рано след м. март 2012 г., към завеждане на исковата молба в съда на 08.11.2018 г., с което давностният срок е прекъснат, не е изтекъл изискуемият от чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок, поради което възражението на ответницата за придобиване на имота по давност е прието за неоснователно.

С оглед констатацията за основателност на предявените главни искове, първоинстанционното решение е обезсилено в частта му по евентуалните такива и същите са оставени без разглеждане.

При така изложените правни съображения за уважаване на предявените главни искове за собственост, настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на мотивите към обжалваното въззивно решение не се разкриват пороци от визираната в чл. 280, ал. 2, предл.

3-то ГПК категория. Не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито се констатира явна 4 необоснованост на решаващите изводи по предмета на спора вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. Ето защо основанието очевидна неправилност в случая не е налице.