Решение № 181 от 19.12.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. гр.Н., 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Административно наказателно дело № 20242150200716 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „К.*“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. Р., общ. Н., обл. Б., ул. „К.“ № **, представлявано от Ж.В.В., чрез адв. С. Ч. , против Наказателно постановление № 787172F784842/10.09.2024г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно или в условията на евентуалност да отмени НП, като приложи чл. 28 от ЗАНН и издаде на дружеството писмено предупреждение. Моли съда също така, че ако счете наказателно постановление за законосъобразно, както и че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, да намали ищуществената санкция до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалоподател се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Претендира разноски, като своевременно представя списък на разноските.

Процесуалният представител на ТД на НАП – гр. Б. в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На 20.08.2024г., около 11:20 часа, е била извършена проверка от служители на НАП, в това число и свидетелят П. Н. К. - на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП, на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин „П.“, находящ се в гр. Н., в.с. „Е.“, к-с „Р.п.“, стопанисван от „К.*“ ЕООД. В обекта имало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, модел DATECS DP – 25” с индивидуален номер на ФУ DT496852 и индивидуален номер на фискална памет 02496852. На място било констатирано, че процесното фискално устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

Бил отпечатан дневен финансов „Х“ отчет, с номер № 0136123/20.08.2024г. При проверката инспекторите по приходите при ТД на НАП – гр. София установили, че при сравнение на данните на фискалното устройство /ФУ/ и наличната сума в касата на обекта има необосновано различие в касовата наличност, както следва: Установеният дневен оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно разпечатания дневен финансов „Х” отчет бил в размер на 442,74 лева, „служебно въведени“ суми във ФУ са били в размер на 0,00 лева, „служебно изведени“ – 0,00 лева, „сторно оборот“ сума във ФУ също са били в размер на 0,00 лева. След изършен опис на паричните средства от присъствата на проверката Павлина В.а – продавач-консултант, се установило, че фактическата наличност на паричните средства е 683,50 лева /20 – гръб/. В резултат на това инспекторите констатирали положителна разлика между регистрирани продажби и фактическа наличност в касата на обекта в размер на 240,76 лева, която според контролните органи не била регистрирана, като изведена сума чрез функциите „служебно въведени“ на ФУ. Предвид гореизложеното, наказващият орган заключил, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност, чрез отразяване като реквизит „служебно въведени“ суми в паметта на фискалното устройство.

Констатираното нарушение било отразено в Протокол за извършена проверка № 0171458 от 20.08.2024г.

При тези данни на дружеството бил съставен и връчен по надлежния ред АУАН № F 784842 от 28.08.2024г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.

118, ал. 4, т.1 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, на 10.09.2024г. било издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си същият твърди, че от страна на АНО е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП, а именно че е налице несъответсвие между часа на извършване на проверката – 11:20 часа, и часа, в който е бил отпечатан дневния финансов отчет – 11:19 часа, което предхождало началния час на проверката.

Това нарушение според жалбоподателя е съществено, доколкото този отчет е послужил за основа на съставянето на АУАН. На следващо място се излагат съображения, че за допуснато нарушение при съставяне на АУАН, доколкото същият е издаден присъствието на свидетели, които не са присъствали при извършването или установяването на нарушението. Липсвало посочване на причина, защо АУАН не се съставя в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението. На трето място се излагат съображения, че в АУАН липсват факти относно причината за установената разлика в касовата наличност. Излагат се съображения, че това касае съставомерните обстоятелства на състава на нарушението, които следвало да намерят отражение в АУАН и НП. На 2 четвърто място са изложени твърдения за незаконосъобразност на НП, поради неясното по отношение на правното основание за налагане на административното наказание. Сочи се, че разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС не визирана хипотезите, за които се налагат санкциите по ал. 1, а препраща към размера на наказанието, но не и по отношение на нарушенията, за които се налагат. Направено е възражение, че АНО не е спазил предвидения в чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН срок, като е издал НП преди изтичането на 14-дневния срок, в който нарушителят може да отправи предложение за сключване на споразумение. Излага съображение, че по този начин са ограничени правата на жалбоподателя. На следващо място се излагат доводи, че НП е незаконосъобразно, тъй като не са изложени смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, които са взети предвид при определяне на наказанието. Излага и съображения, че АНО неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на изложеното, иска от съда да отмени атакуваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаният свидетел П. Н. К. . По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Жалбоподателят не оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административнонаказващия орган. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ -384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В т. 2.1 от същата заповед е дадено правомощие на „органите по приходите” да съставят актове за установяване на административни нарушения. В случая АУАН е съставен от св. К. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Качеството на свидетеля е отразено и в изготвения официален документ протокол за извършена проверка № 0171458 от 20.08.2024г., съдържанието на който не е оспорено по делото. Ето защо са налице достатъчно доказателства за компетентността както на актосъставителя, така и на наказващия орган.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение, тъй то същият е съставен в присъствието на двама свидетели, които не са 3 присъствали при извършването или установяването на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.

40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на такива свидетели или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него - чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Процедурата по съставяне на АУАН по реда на цитираната разпоредба е изпълнена съобразно изискванията на закона. В АУАН изрично е отбелязано, че свидетелите не са присъствали при извършване или установяване на нарушението, както изрично разпорежда разпоредбата на ал. 3 на чл. 40 от ЗАНН. Тази разпоредба не изисква посочване на причината или обстоятелствата, поради която АУАН не е съставен в присъствието на свидетел-очевидец. Това не е и необходимо, тъй като по никакъв начин това не злепоставя правото на защита на нарушителя.

Неоснователно е и възражението, че е налице съществено процесуално нарушение, поради несъответствието на часа на извършване на проверката и часа, в който е отпечатан дневния финансов отчет. Действително посоченият в протокола, АУАН и НП час на извършване на проверката е с 1 минута след посочения в дневния финансов отчет. Това обстоятелство обаче не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото вероятно разликата е в следствие на зададения в ФУ час. Още повече дневният финансов отчет е отпечатан по повод и във връзка с извършваната в търговския обект проверка. Отделно от това разликата от 1 минута не изключва установяването и извършването на нарушението.

Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че липсват факти относно причината за установената разлика, което води до липса на съставомерност на извършеното нарушение. В тази връзка описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя, присъствал при установяване на нарушението. Същият в съдебно заседание заявява, че се е извършил опис на всички налични в обекта парични средства. В изпълнение на това била установена положотелна разлика между данните от фискалното устройство /ФУ/ и наличната сума в касата на обекта, възлизаща в размер н а 240,60 лева, които не били отразени във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени “.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.