Решение № 948 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20221110213008 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от Х. Р. Б., против НП № 21-4332-014992/19.07.2021г. на началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, като сочи, че към датата на вмененото му административно нарушение не е бил уведомен, че регистраията на управляваното от него МПС е била служебно прекратена.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.09.2020г. Ц.Г.П. продал лек автомобил „ПЕЖО 106“ с per. № *** на жалбоподателя Х. Р. Б.. Последният не го представил за регистрация в Отдел „Пътна полиция“- СДВР в законоустановения двумесечен срок от придобиването, поради което на 10.11.2020г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

На 12.05.2021г., около 22:00 часа, в гр. София, по бул. „Цар Борис III“, с посока на движение от гр. Перник към гр. София, жалбоподателят Б. управлявал горепосочения лек автомобил „ПЕЖО 106“ с рег. номер ***, като при проверка от контролните органи било установено, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация от 10.11.2020г.

Във връзка с това бил съставен АУАН, а впоследствие образуваната преписка била изпратена в СРП, където била образувана и прокурорска преписка № 26195/2021г., която приключила с постановлението на СРП от 05.07.2021 г. за отказ да бъде образуването наказателно производство срещу жалбоподателя, тъй като било констатирано, че деянието му не съставлява престъпление по чл.345, ал.2 от НК поради неговата ниска степен на 1 обществена опасност, поради което и материалите били изпратени по компетентност на началник на Отдел „Пътна полиция“ - СДВР за преценка дали следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Въз основа на получените материали срещу жалбоподателя е издадено процесното наказателно постановление № 21-4332-014992/19.07.2021г. от началник група в ОПП-СДВР, при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, с което му е наложена глоба в размер на 300.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

От доказателствата по делото не се установява, жалбоподател Б. да е бил уведомен по някакъв начин за служебната дерегистрация на автомобила.

Гореизложеното се установява с приложените писмени доказателства, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което се кредитират от съдебния състав.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от санкционираното лице в предвидения от закона срок - НП е връчено на 16.09.2022г., а жалбата е подадена на 19.09.2022г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В административната фаза на производството не са допуснати нарушения на съществени процесуални правила - актът и НП са издадени от компетентен орган в рамките и кръга на правомощията им. Съдържат изискуемите реквизити и при издаването им са спазени сроковете за образуване и приключване на адм.наказателното производство в предварителната фаза.

Съдът счита, че в настоящия случай е безспорно установено, че на посочените в НП време и място жалбоподателят е управлявал МПС, което към датата на проверката 12.05.2021г. е било със служебно прекратена регистрация, считано от 10.11.2020г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП поради това, че същият, като купувач на автомобила, не го е представил за регистрация в Отдел „Пътна полиция“- СДВР в законоустановения двумесечен срок от придобиването.

От доказателствата по делото обаче не се установява, жалбоподателят Б. да е бил уведомен по някакъв начин за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.

Съгласно мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г., постановено по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „ГО“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от КЗ. Собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство, а знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Този съдебен състав счита, че същото разрешение следва да бъде прието и при прекратяването на регистрацията на МПС 2 на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, доколкото при тази ситуация и то по идентични съображения също не може да се предполага, че жалбоподателят е узнал по някакъв начин за това обстоятелство.

В настоящия случай няма данни жалбоподателят да е бил уведомен за това, че регистрацията на лек автомобил „ПЕЖО 106“ с рег. номер *** е била служебно прекратена на10.11.2020г. Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е узнал, че регистрацията на притежаваното от него МПС, което е управлявал на процесната дата, е била служебно прекратена, поради което вмененото му с обжалваното НП административно нарушение се явява несъставомерно от субективна страна - деянието в случая не е извършено виновно от въззивника.

Предвид изложените по-горе аргументи съдът достига до извод за неправилно приложение на материалния закон, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Страните по делото не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горните съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-014992/19.07.2021г. на началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Х. Р. Б. е наложена глоба в размер на 300.00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3