Определение № 970 от 02.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 970 гр. Б., 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500223 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба, подадена от адв. С. Е., пълномощник на „Районна потребителна кооперация“, ЕИК 000003313, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. Ч. № 5, представлявана от председателя М. К., със съдебен адрес: гр. Б., ул. “Т. А.“ № *, ет.

3, офис № 5, насочена против Определение № 1995/03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1160/2024 г. по описа на РС-Б..

С атакуваното определение е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба се излагат съображения, че постановеното от РС-Б. определение е неправилно, незаконосъобразно, като при постановяването му е нарушен материалният закон и са допуснати нарушения на процесуалния закон.

Твърди се, че „Районна потребителна кооперация“, гр. Б. е кооперация, членуваща в „Областен кооперативен съюз- Б.“. Посочва се, че съгласно чл. 54 ЗК, кооперациите могат да се обединяват в териториални, отраслови, национални и други съюзи. Кооперативните съюзи са юридически лица със статут на кооперации, като за неуредените в глава четвърта от ЗК въпроси, за кооперативните съюзи се прилагат съответно правилата за кооперацията. Твърди се, че с предявяването на иска за отмяна на решението на управителния съвет на ответния кооперативен съюз, кооперацията е упражнила правото си на оспорване на решение на орган на кооперативния съюз, чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 58 ЗК вр. с чл. 54, ал. 5 ЗК.

Поддържа се, че неправилно е прието от районния съд, че за кооперациятаищец, липсва правен интерес от оспорване на решението на УС, тъй като с това решение не се засягали пряко имуществени или неимуществени права на „Районна потребителна кооперация”, а приетото решение на УС за определяне на броя на пълномощниците било такова с подготвителен характер, поради което на оспорване подлежало единствено прието от ОС решение, с участието на нелегитимни пълномощници. Излагат се съображения, че правният интерес от 1 водене на иск за отмяна на решения и действия на органи на кооперацията по чл.

58 ЗК не е обвързан с наличието на правен интерес за ищеца, а единствено от качеството му на член- кооператор. С разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 5 ЗК, законодателят изрично бил предвидил, че членът на кооперацията има право да иска отмяна на незаконните, противоуставните и неправилните решения и действия на нейните органи.

Твърди се, че кооперацията е легитимирана да предяви иск за отмяна на решенията на УС на ответния кооперативен съюз от 31.01.2024 г., тъй като тя е член на „Областен кооперативен съюз- Б.”.

Твърди се, че неправилно от районния съд е прието, че евентуалното положително съдебно решение за отмяна на решението на УС, не би имало присъщото за конститутивните решения преобразуващо действие, т. е. не би довело до целената правна промяна. В тази насока се посочва, че отмяната на решението на УС, с което са определени пълномощници на нечленуващи в кооперативния съюз кооперации, като в същото време членуващите кооперации са лишени от действително полагащия им се брой пълномощници, ще доведе до приемане на ново решение от УС, което да е съобразено с евентуалното положително съдебно решение.

Поддържа се, че цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика в атакуваното определение е неотносима към настоящия случай, тъй като в тези съдебни актове са разглеждани коренно различни от настоящата хипотези, касаещи решения на органи на търговски дружества.

На следващо място, в частната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд е игнорирал изцяло, че по делото от ПК „Възраждане” е подадена молба с правно основание чл. 58, ал. 2, изр. 2 ЗК. С подадената молба, тази членуваща в кооперативния съюз кооперация, е поискала да бъде присъединена към предявения от „Районна потребителна кооперация” иск за отмяна на решение на УС от 31.01.2024 г., като в тази насока са изложени подробни съображения.

Иска се от съда постановяване на определение, с което да отмени атакуваното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

Съдът, като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК първоинстанционен съдебен акт, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 1160/2024 г. по описа на РС-Б. е образувано по искова молба, подадена от „Районна потребителна кооперация“ против „Областен кооперативен съюз- Б.“, с която e предявен иск за отмяна като незаконосъобразно и противоречащо на устава на „ОКС- Б.“, решението, прието на проведеното на 31.01.2024 г. заседание на Управителния съвет на кооперативния съюз, с което УС определя/утвърждава броя пълномощници за 78-то ГОС на „ОКС- Б.“, за членуващите в кооперативния съюз кооперации, с изключение на определените/утвърдени на „Районна потребителна кооперация“ пълномощници.

2

РС-Б. е приел, че така предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото.

Искът с правно основание чл. 58 ЗК е конститутивен, а потестативното право на отмяна на решения на органите на кооперацията е предоставено в полза на лицата по чл. 58, ал. 2 ЗК, вкл. на всеки член-кооператор за защита на неговите лични (имуществени и неимуществени) членствени права, но и с оглед интересите на останалите член-кооператори и на кооперацията. Правният интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за всички искове, независимо от общото процесуално правило, че при конститутивния иск правният интерес се презумира от закона, регламентиращ защитата на претендираното потестативно право, а при осъдителния иск- с оглед твърдението на ищеца за наличие на вземане срещу ответника. В различни свои решения, макар и по искове с правно основание чл. 74 ТЗ, ВКС приема, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът за отмяна на решения на ОС на съдружниците, както и неговата специфика, следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува- Решение № 150 от 30.06.2014 г. по т. д. № 286/2012 г., II т. о., Решение № 254 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1479/2017 г., II т. о., Решение № 255 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1734/2017 г., II т. о. Същото разрешение е дадено и по отношение иска с правно основание чл. 25 ЗЮЛНЦ, независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, исковете за отмяна решения на ОС предполагат конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото- Решение № 81 от 25.04.2017 г. по т.д. № 563/2016 г., II т. о. С оглед на изложеното в Решение № 27 от 22.04.2021 г. на ВКС по т.д. № 240/2020 г., I т. о., ТК е прието разрешението, че горните принципни разрешения са релевантни и по отношение на иска по чл. 58 ЗК, предявен от член-кооператор за отмяна на решения на орган на кооперацията, вкл. на УС.

При тези разрешения в съдебната практика, предмета на взетото от УС на ответника решение и конкретните основания за незаконосъобразност, изтъкнати от ищеца в исковата молба, не може да се направи категоричен извод за достатъчно обоснован от ищеца правен интерес от оспорване решението на УС от 31.01.2024 г.

Евентуалното положително съдебно решение за неговата отмяна не би имало присъщото за конститутивните решения преобразуващо действие, т. е. не би довело до целената правна промяна. Дори оспореното решение на УС да бъде отменено като незаконосъобразно, като правна последица не би възникнало автоматично право на ищеца да участва в ГОС с повече на брой представители, доколкото за определяне на такива следва да има решение на УС на ответника за определянето им по реда на чл. 15 от Устава. Като правилен следва да се определи изводът на първоинстанционния съд, че по същество аргументите, изтъкнати като доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на УС по същество целят установяване факта на прекратяване на членствено правоотношение между ответника и други членове- кооператори, а оттук и необходимостта от провеждане на допълнителна преценка от съда за допустимост на обжалването при тези основания за незаконосъобразност.

3

За ищеца е налице правен интерес от обжалване на решенията, които ще се приемат от ОС, ако такова се свика и проведе при съобразяване на определените с процесното решение на УС брой пълномощници на всеки член- кооператор.

Именно в това производство ще се преценява правото на участие на всеки от представителите, качеството им на член-кооператори и дали при преценка наличието на кворум или вземане на определено решение с необходимото мнозинство, е било взето и с участие на кооперации, които са загубили членствените си права по право по силата на редакция на устава на кооперативния съюз, с което ищецът твърди въвеждане на безвиновно основание за прекратяване на членство, извън примерно изброените такива в диспозитивната разпоредба на чл. 12 ЗК, уреждаща само минималните основания- Решение № 2 от 20.09.2013 г. по т.д. № 1293/2011 г., на ВКС, II т.о., Определение № 175/18.03.2020 г. по т.д. № 1820/2019 г. на ВКС, I т.о.

С оглед изложеното, частната жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, Окръжен съд- Б.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1995/03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1160/24 г. по описа на РС- Б..

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Определението е подписано с особено мнение от съдия Емилия Дончева.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Емилия Дончева

Особено мнение на съдия Емилия Дончева

Не споделям правните доводи на мнозинството от въззивния съдебен състав, че частната жалба е неоснователна.

Считам, че обжалваното определение е неправилно, а предявения иск по чл.

58 ЗК- допустим.

Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗК решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й. Искът може да се предяви от всеки член на кооперацията, от контролния съвет, от кооперативния съюз, в който членува кооперацията, или от прокурора. Към иска могат да се присъединят и други членове на кооперацията и на контролния съвет. Те могат да поддържат иска и ако той бъде оттеглен- чл. 58, ал. 2 ЗК. За да бъде допустим, искът трябва да 4 бъде предявен в предвидения в чл. 58, ал. 3, 4 и 5 ЗК срок.

Предмет на конститутивния иск по чл. 58 ЗК е потестативното право на всеки член на кооперацията, контролния съвет, кооперативния съюз, в който членува кооперацията, и прокурора да предявят иск за отмяна на решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закони или устава.

Решението на Управителния съвет на кооперативния съюз може да бъде предмет на иска по чл. 58, ал. 1 ЗК, тъй като разпоредбата не ограничава органите на кооперацията, чиито решения подлежат на отмяна поради противоречие на закона или устава. Правният интерес от водене на иск за отмяна на по чл. 58 ЗК не е обвързан с наличието на правен интерес за ищеца, а единствено от качеството му на член- кооператор и доколкото ищецът твърди и се явява член-кооператор, такъв интерес следва да се счита, че е налице- в този смисъл Определение № 750/16.12.2009 г. по т.д. № 659/2009 г. на ВКС, I т.о., Определение № 714/02.10.2023 г. по т.д. № 2452/2022 г. на ВКС, I т.о. Винаги, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявяване на конститутивен иск, защото ищецът не разполага с друг път, за да постигне дължимата правна промяна- вж.