Решение № 1189 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20251100900163 по описа за 2025 година

Ищецът ЗК „Лев инс“ АД твърди, че в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Фолксваген“, с рег.

№ ******** е заплатил на Германското бюро „Зелена карта“ застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 11.01.2019 г. на Автомагистрала 4, Айзернах – Дрезден, км. 28,300, Република Германия, изразяващи се в повреди по пътния участък, на който е настъпило произшествието в размер общо на 38 666,56 евро. Твърди, че ответникът „Дженерали застраховане“ АД, в качеството си на застраховател на гражданската отговорност на тегленото от този автомобил ремарке с рег. № ********, според правилата на приложимото според него право – чл. 59, параграф 2, изречение 1 от Застрахователния кодекс на Германия – дължи половината от изплатеното застрахователно обезщетение. Предявява осъдителен иск за регресно вземане в размер на сумата от 37 812,62 лева представляваща левовата равностойност на половината от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва иска. Счита, че според практиката на Европейския съд – Решение от 21.01.2016 г. по съединени дела C‑359/14 и C‑475/14, приложимото право се определя съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I“, съобразно което приложимо е правото на Р.България като право на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахованото имущество. Сочи като приложима разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ, според която, вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това превозно средство по време на движение, се покриват от застрахователя на гражданската отговорност на теглещото моторно превозно средство. Счита, че в полза на платилия застрахователно обезщетение застраховател на гражданската отговорност на теглещото превозно средство не възниква регресно вземане срещу застрахователя на ремаркето в хипотези като настоящата. Оспорва факта на настъпване на вредите и техния размер, както и 1 изплащането на застрахователното обезщетение в полза на правоимащо лице.

Прави възражение за погасителна давност.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа доводите в исковата молба.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи.

Не подлежи на доказване като безспорно между страните: наличието на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, по който ищецът е застраховател на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ********; наличието на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, по който ответникът е застраховател на ремарке с рег. № ********; че на 11.01.2019 г. на Автомагистрала 4, Айзернах – Дрезден, км.

28,300, Република Германия е настъпило ПТП по време на движение по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ********, с прикачено към него ремарке с рег. № ********.

Спорен по делото е въпросъ т относно приложимото право, уреждащо отношенията между застрахователя на теглещо превозно средство, изплатил обезщетение на пострадалите лица на основание договор за застраховка "Гражданска отговорност", при причинено от водача на това превозно средство произшествие, и застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке.

Съгласно мотивите на решение по преюдициелно запитване на СЕС от 21.01.2016г. по съединени дела C-359/14 и C-475/14, Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.

С оглед това решение и съгласно разпоредбите на чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 (Рим II) и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г. (Рим I), приложимото в случая право, уреждащо отношенията по регресния иск на застрахователя на влекача срещу застрахователя на ремаркето е българското право. Според чл. 4 от Регламент Рим I, приложимото право към процесното ПТП, представляващо деликт е правото на държавата, в която е настъпила вредата - в случая немското право. Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че немското право предвижда разделяне на задължението за поправяне на вредата между застрахователя на влекача и застрахователя на тегленото по време на произшествието от влекача ремарке. След като немското право предвижда разделяне на задължението за поправяне на вредата, то приложимото право спрямо иска на застрахователя на теглещо превозно средство, платил 2 обезщетение на увредените лица, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя по правилото на чл. 7 от Регламент Рим I - според държавата по обичайното местопребиваване на застрахователя.

В случая и двамата застрахователи са с обичайно местопребиваване в Република България, поради което и с оглед липсата на направен от страните избор за приложимо право, отношенията по регресния иск между тях се уреждат от българското право.

Съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ, вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС и е функционално зависимо от него по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена относно теглещото МПС, а не от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена относно ремаркето. В хипотези като настоящата, според българското законодателство, нито увреденото лице може да претендира вреди срещу застрахователя на ремаркето, нито застрахователят на влекача може да претендира от застрахователя на ремаркето да му заплати част от платеното на увреденото лице обезщетение. В този смисъл и Определение № 50543 от 14.08.2023 г. по т. д. № 1820/2022 г., т. к., І т. о. на ВКС

Предвид изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788 срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: 030269049 иск за сумата от 37 812,62 лева представлаваща регресно вземане за левовата равностойност на половината от изплатено на Германското бюро „Зелена карта“, застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 11.01.2019г. на Автомагистрала 4, Айзернах – Дрезден, км.

28,300, Република Германия, изразяващи се в повреди по пътния участък, на който е настъпило произшествието.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК: 121130788 да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: 030269049 на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300,00 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3