Определение № 20146 от 17.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20146 гр. София, 17.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20231100511857 по описа за 2023 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.279 вр.чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 25029848/24.07.2023 г. на „Голдмън Мениджмънт” ООД (“Goldman Management “ LLC), учредено и регистрирано съгласно законите на Съединени американски щати, Делауеър, с фирмен номер 2720244 (видно от ангажираните доказателства за регистрация), представлявано от М.Д.Д., срещу Определение № 20091834/25.05.2023 г. (с характер на разпореждане), постановено по гр.д. № 6611/2020 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 46-ти състав, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба вх.№ 2002629/06.02.2020 г., с която срещу Р. А. П. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции за заплащане на сумата от 600 щатски долара, ведно със законна лихва, 10 000 лева, ведно със законна лихва, мораторна лихва от 320 щатски долара, ведно със законна лихва и мораторна лихва от 5 000 лева, ведно със законна лихва.

Жалбоподателят излага оплаквания, че атакуваният съдебен акт е постановен от незаконен състав и представлява проява на пристрастие, доколкото са били налице основания да се отведе от разглеждане на делото, тъй като вече е прекратявал инициирани от Д. съдебни производства. Сочи, че актът е постановен по грешен номер на дело. Излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение, доколкото е изпълнил указанията за отстраняване на нередовностите в исковата молба.

В предоставения от съда срок ответникът в първоинстанционното производство е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

1

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

На 06.02.2022 г. частният жалбоподател е депозирал искова молба срещу Р. А. П., с която е претендирал осъждането за сумите от 600 щатски долара, ведно със законна лихва, 10 000 лева, ведно със законна лихва, мораторна лихва от 320 щатски долара, ведно със законна лихва и мораторна лихва от 5 000 лева, ведно със законна лихва. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор, по силата на който ответникът приел да изготви „план за строеж и експлоатация на различни съоръжения“ върху земи на дружеството в с.Локорско срещу сумата от 30 000 лева, поради което на 06.03.2015 г. платило на Р. А. П. 4 500 щатски долара, 1 350 евро и му предало златни накити с общо тегло от 435 грама на стойност 47 850 лева, всичко представляващо аванс за изработка на бизнес план за строеж и експлоатация на електроцентрала „за 375 мегавата, за строителство на аква-парк върху 250 декара, строителство на научно-изследователски център, на лозя и шато върху 900 декара“ до 06.04.2015 г., когато златото следвало да бъде върнато и срещу това да бъде доплатено сумата по аванса до 30 000 лева. Поддържа, че на 11.03.2015 г. платил на ответника и сумата от 600 щатски долара и 10 000 лева, представляващи втори аванс. Поради неизпълнение на задължението на ответника на 28.04.2015 г. дружеството изпратило покана за връщане на платените суми и дадените накити. Сочи, че ответникът отказал да върне парите и отправил заплахи. Твърди се деянията на ответника да са причинили вреди на ищеца, а вината на П. за деликта - да е безспорна.

С разпореждане от 18.10.2021 г. по реда на чл.129, ал.2 ГПК на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности в исковата молба като в седмичен срок от уведомяването уточни петитума на исковата молба, посочвайки дали претендираните суми са дадени като капаро и се претендира връщането им по развален договор или се претендират като обезщетение за причинени вреди, в който случай да изложи твърдения за конкретни действия и бездействия на ответника, довели до причиняване на тези вреди и твърдения за причинната връзка помежду им, да посочи периодите на претендиране на лихвите и върху кои главници са начислени и да заплати държавна такса в размер на 662,04 лева. Съдът е указал последиците от неизпълнението.

В предоставения за това срок е постъпила молба от 18.11.2021 г., с която ищецът е посочил, че претенциите са уточнени по гр.д № 6616/2020 г. на СРС и е приложил копия на подадени по това дело части от утонителни молби. Конкретизирал е, че „лихвата за забава е от датата на даване на парите на 11.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба“ и претендира лихва за забава от 11.03.2015 г., като е намалил претенцията за сумата от 10 000 лева на 1 250 лева, частичен иск от такъв в пълен размер от 10 000 лева, и претенцията от 5 000 лева на 1 250 лева, частичен иск от такъв в пълен размер от 5 000 лева.

С разпореждане от 22.11.2021 г. първоинстанционният съд е констатирал, че 2 нередовностите в исковата молба не са били уточнени в предоставения за това срок и отново е указал на въззивника да изправи същите като в седмичен срок от връчване на разпореждането да уточни петитума на исковата молба, посочвайки дали претендираните суми по главница са дадени като капаро по сключен договор за услуга (изработка на бизнес план) и се претендира връщането им по развален договор, в който случай да изложи твърдения за кога и как е развален процесния договор, или се претендират като обезщетение за причинени вреди, в който случай да изложи твърдения за конкретни действия и бездействия на ответника, довели до причиняване на тези вреди и твърдения за причинната връзка помежду им, да посочи периодите на претендиране на лихвите и върху кои главници са начислени и да заплати държавна такса в размер на 163,86 лева. Съдът е указал последиците от неизпълнението.

В предоставения с разпореждането срок ищцовото дружество е депозирало уточнителна молба от 29.12.2021 г., в която е посочено, че сумите представляват капаро по сключен устен договор за изработка на бизнес план и връщането им се дължи от ответника, тъй като същият не е изпълнил в уговорения месечен срок поетите по договора задължения. Ищецът е заявил, че мораторната лихва от 320 щатски долара е начислена върху главничната претенция от 600 щатски долара, а мораторната лихва от 1 2500 лева, частично заявена от иск в пълен размер от 5 000 лева, е начислена върху главничното вземане от 10 000 лева. Към молбата са представени доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса в определения от съда размер.

След получаване на разпореждането решаващият съдебен състав е процедирал по реда на чл.131 ГПК, допуснал е правна помощ на ответника на разноски на ищцовото дружество.

След постъпване на писмения отговор, с разпореждане от 29.03.2023 г. съдът е констатирал нередовности в исковата молба, изразяващи се в липсата на яснота относно съществените елементи на твърдения от ищеца ненаименован договор и кога се твърди той да е прекратен, невъзможност да се определи от кои факти и обстоятелства произтича вземането, дали сумите от 600 щатски долара, 1 250 лева и 320 щатски долара се дължат на различни основания, наложили разделянето им в петитума на исковата молба, дали мораторната лихва е начислена върху всички претендирани суми и по какъв начин е изчислена, както и дали се претендира връщане на даденото в задатък злато. При тези констатации решаващият съдебен състав е указал на ищеца необходимостта в седмичен срок от връчване на разпореждането да уточни правопораждащите юридически факти, въз основа на които счита, че между страните е налице договорно правоотношение, какъв е неговият предмет, права и задължения на страните по договора, да уточни петитума на исковата молба като посочи от къде произтичат вземанията за 600 щатски долара, 1 250 лева и 320 щатски долара и какво налага разделянето им като отделни искове, да посочи дали претендира връщане на даденото в задатък злато, да посочи вземанията, за които претендира лихва за забава и начина на изчисляване на същата. Разяснено е, че при неизпълнение в цялост и в срок производството по делото ще бъде прекратено.

3

В указания срок по делото е постъпила молба от 22.05.2023 г., с която по отношение на правопораждащите претендираните вземания факти ищецът е повторил изложеното в исковата молба относно договореностите с ответника, както и уточнението, че се касае за капаро по сключен устен договор за изработка на бизнес план и връщането им се дължи от ответника, тъй като същият не е изпълнил в уговорения срок поетите по договора задължения и не претендира връщане на даденото на последния злато. Посочено е, че лихвата за забава е от датата на даване на парите на 11.03.2021 г. и я претендира от 11.03.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба.

С Определение № 20091834/25.05.2023 г. е върната подадената от жалбоподателя искова молба вх.№ 2002629/06.02.2020 г. и производството по делото е прекратено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав е приел, че дадените с разпореждане от 29.03.2023 г. указания не са отстранени в цялост и в предоставения срок и исковата молба е продължила да не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК.

Единствено искова молба, отговаряща на посоченото в чл.127 ГПК съдържание с посочените в нормата на чл.128 ГПК приложения гарантира законосъобразното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на страните в производството. С оглед на това с чл.129, ал.1 ГПК е вменено задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. При констатирана нередовност на същата, съдът е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

Съгласно чл.129, ал.3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. Актът по чл.129, ал.3 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с акта по чл.129, ал.2 ГПК – неизпълнението на неясни, неточни, непълни указания, както и неотстраняване нередовности на исковата молба, за които не са дадени указания или указанията не са били дължими, не би могло да има за последица връщане на исковата молба.

Сезиралата съда искова молба вх. № 2002629/06.02.2020 г. е нередовна, доколкото не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и чл.128, т.2 ГПК. Поради това, правилно и законосъобразно сезираният съд е дал указания за отстраняване на констатираните нередовностите. В текста на съобщението от 21.10.2021 г. на ищеца е разяснена възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, а съобщението е лично връчено на представляващия ищцовото дружество. В предоставения от съда срок е постъпила уточняваща молба, с която не са изправени констатираните нередовности относно обстоятелствата, на които се основава претенцията, изложени са противоречиви твърдения относно периода на начисляване на мораторните лихви върху двете главнични вземания. Констатираните нередовности в исковата молба са частично отстранени с уточнителната молба от 29.12.2021 г., но след нейното депозиране, последвано от подаване на уточнение от 22.05.2023 г., констатираните от първоинстанционния съд нередовности не са в цялост изправен, макар няколкократно да е предоставяна възможност за това на ищцовото дружество.

4

Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане /петитум. Въпреки изричните указания в предоставения от първоинстанционния съд срок липсват изложени твърдения относно датата на сключване на устния договор за изготвяне на бизнес план за строеж и експлоатация на съоръжения върху земи на дружеството в с.Локорско, срока за изпълнение на поетите от ответника задължения (сочи се неизпълнение в „съответния срок – един месец“, но липсва начален момент, от който тече този срок), липсват изложени твърдения от какво произтича задължението на ответника за връщане на само част от дадената по договора сума като капаро, включително относно упражнено от ищцовото дружество, като изправна страна, право на отказ от договора (като специфична хипотеза на разваляне на договора (Решение № 60131 от 29.06.2021 г. по гр. д. № 3082 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 110 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 3868 по описа за 2016 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 474 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 457 по описа за 2009 година на ВКС, IV г. о.; Решение № 198 от 17.01.2020 година по гр. дело № 661/2019 на ВКС, III г. о.)), както и твърдения за наличие на виновно неизпълнение на договорните задължения от ответника. Наред с това в поредицата уточнителни молби се съдържат противоречиви твърдения относно периода на начисляване на двете мораторни лихви – поддържа се едновременно, че началния момент на начисляване на лихвите е датата на предоставяне на парите, която е посочена като 11.03.2021 г., а сетне се поддържа, че лихвите са начислени за периода от 11.03.2015 г. до датата на депозиране на исковата молба, макар няколкократно на ищеца да е сочена необходимостта от конкретизация на периода на начисляване на лихвите. Дадените от първоинстанционния съд указания са дължими и ясни, въпреки това нередовностите в исковата молба не са били отстранени в предоставения от съда срок, а ищецът е бил предупреден за последиците от неизправяне на посочените му нередовности.