Определение № 719 от 07.06.2019, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

Номер 719 Година 2019,07.06. Град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На седми юни

Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Антоанета Андонова

– Парашкевова

Членове:

………………………………………...

Съдебни заседатели:

…………………………………….......

Секретар

Прокурор като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 438 по описа за 2018 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

Ищцата

И.С.С. чрез пълномощника адв. П.В. с адрес ***, офис 6 е предявила обективно кумулативно съединени искове против ,,ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б за осъждане на ответника да й заплати сумата от 130 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени й телесни повреди при ПТП, настъпило на 03.04.2018г.,над доброволно заплатеното от ответника обезщетение в размер на 30000 лв. , ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане. Представя доказателства. Претендира разноски.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове съгласно ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им – вземания за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, което се твърди,че представлява застрахователно събитие по валидно сключена застраховка "гражданска отговорност", следва да се приложи глава Тридесет и втора на ГПК – „Производство по търговски спорове“, поради абсолютния търговски характер на сделката, от която се сочи, че произтича отговорността на ответника, и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. След приемане на исковата молба, поради констатираната й редовност, е осъществена предвидената в глава 32 на ГПК на особеното исково производство по търговски спорове двойна размяна на книжа. В хода на размяната са постъпили допълнителна искова молба, съответно и допълнителен отговор. Налице е правен интерес от предявяването на настоящите искове пред съда, тъй като се твърди, че е налице частично неизпълнение на изискуеми задължения от ответната страна, като исковете са насочени срещу лицето, което се твърди, че следва да удовлетвори ищеца в пълен размер за претърпените вреди. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност с оглед цената на главния иск от 130000 лв. и при приложение на подсъдността по искове на потребител,пред настоящия съд като съд по местожителството на ищцата като потребител на застрахователна услуга-пострадало трето лице при ПТП. Ответната страна е направила възражение за недопустимост на предявената искова претенция,като твърди,че ищцата се домогва да получи два пъти обезщетение за претърпените вреди-извънсъдебно,предявявайки претенции пред него и съдебно-предявявайки настоящия иск.Разпоредбата на чл. 498 от Кодекса на застраховането регламентира задължение на увреденото лице преди да се обърне към съда ,да инициира рекламационно производство пред съответния застраховател.Единствено изпълнението на това задължение е въведено като условие за допустимостта на производството пред съд.Развитието на самото рекламационно производство-липсата или наличие на резултат от него към момента на предявяване на претенциите пред съда ,не е условие за допустимост съдебното производство,а последните са относими към съществото на спора,т.е. към дължимостта на обезщетение ,респ. към неговия размер.В настоящия случай от изложението на обстоятелствата в исковата молба се констатира,че е налице хипотезата на чл.498, ал. 3, предл. трето КЗ,а именно увреденото лице не е съгласно с размера на изплатеното обезщетение,поради което и се открива пътя му за предявяването на претенцията по съдебен ред.Следователно,на посоченото основание предявеният иск не е недопустим.Не са направени от страните, нито са станали до настоящия момент служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове. С оглед на изложеното по-горе книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно, а предявените искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание-на основание чл.374,ал.2 от ГПК.

Съдът намира,че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата,заявени от ищцата.

Проект за доклад:

Ищцата И.С.С. чрез пълномощника адв. П.В. с адрес ***, офис 6 е предявила обективно кумулативно съединени искове против ,,ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б за осъждане на ответника да й заплати сумата от 130 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени й телесни повреди при ПТП, настъпило на 03.04.2018г.,над доброволно заплатеното от ответника обезщетение в размер на 30000 лв. , ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане.Твърди, че на 03.04.2018 г. около 7.40 часа, на път І-9, от с.Маринка в посока-гр. Бургас, на 100м. преди асфалтова база, настъпило ПТП с лек автомобил ,,Пежо“405, рег.№А9759ВА, управляван от Димитър Иванов Атанасов при което пострадала като пътник в автомобила. Излага обстоятелства във връзка с настъпилото произшествие,като посочва, че е пътувала на задна дясна седалка с предпазен колан. Посочва,че вследствие произшествието е загубила съзнание, което наложило приемането й по спешност в УМБАЛ- Бургас,като са й причинени телесни повреди на дясна подбердица;на ляво коляно;комоцио церебри(контузия на мозъка).Заявява,че е последвало поетапно извършване на четири операции. Поради системното главоболие, нервност и тревожност, след извършена медицицинска консултация, на ищцата били предписани лекарства за лечение на депресия, от които получила силна алергична реакция, изразяваща се в обрив по тялото.Подчертава, че към момента на подаване на исковата молба не е възстановена от получените травми- не може да става самостоятелно от леглото и да стъпва на долните си крайници, поради което за нея се грижат съпругът и децата й; придвижва се с инвалидна количка.

От безсънието, постоянната болка и обезболяващите медикаменти, е тревожна и нервна, изпада в депресия и е спряла да се храни. Сочи,че са налице остатъчни явления- голям следоперативен белег- на двата долни крайника и главата; предстои нова операция на дясна подбедрица за корекция на ставата. Твърди, че причинените вреди са в пряка причинно- следствена връзка с възникналото на 03.04.2018г. пътно- транспортно произшествие. С оглед прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, намира,че освен негативните емоционални преживявания от нанесените травми и увреждания, е лишена и от възможността за реализиране на доходи.Счита за безспорно доказани настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди ,че съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ е депозирала пред застрахователя претенция, като е приложила необходимите книжа,а с писмо от 14.05.2018г. застрахователят изискал допълнително документи, които представила с допълнително заявление, вх№94-ІІ-61/26.06.2018г. Признава,че на 01.08.2018г., по образуваната застрахователна преписка №43072951800093, застрахователното дружество й е изплатило обезщетение в размер на 30000лв. за неимуществени вреди и 2824.30лева- имуществени вреди.Намира, че изплатеното обезщетение представлявало извънсъдебно признание на основанието на предявения главен иск. Изразява несъгласие с размера на определеното от застрахователя обезщетение, с което обосновава и правния си интерес от предявяване на иска. Претендира разноски по делото , включително адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 38, т. 2 във вр. с чл. 36 от ЗА. Представя и ангажира доказателства.

Предявените искове са с правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът

,,ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК

*********, намира исковете за недопустими, поради липса на процесуална легитимация на ищцата. Твърди, че й е било изплатено обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди в размер на 43384.41лв. Заявява, че на 03.05.2018г., И.С., чрез упълномощения си представител- адв. Найденов е предявила претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, вследствие въникналото ПТП на 03.04.2018г. Посочва представената медицинска документация- Епикриза ИЗ№8445/14.04.2018г., Амбулаторен лист №682/27.06.2018г., Епикриза ИЗ№1587/13.05.2018г.; Епикриза ИЗ№11968/20.05.2018г.; Амбулаторен лист №000782/04.06.2018г., МРТ на ляво коляно от 11.06.2018г.; КТ от 11.06.2018г., от които се установявали следните телесни увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение в лека степен, отворена фактура на костите на дясна подбедрица, травма на дясно коляно с руптура на менискуса, за което на 01.06.2018г било изплатено обезщетение в размер на 32824.30лв. На 26.06.2018г, след предявяване на допълнителна претенция и представяне на нови медицински документи (Епикриза ИЗ№5920/01.07.2018г., Амбулаторен лист№001067/19.07.2018г.), се констатирало, извършването на операция на коляното на ищцата, което определяло обездвижване за срок от 1 месец, забавено зарастване на фрактурата на костта. Предвид здравословното състояние на увредената, на 02.10.2018г., застрахователят изплатил допълнително обезщетение в размер на 10561.11лева.Твърди, че ищцата получила определеното обезщетение, поради което не може да иска присъждане на обезщетение за вреди повторно.Евентуално оспорва исковете по основание и размер. Счита, че с оглед обществените критерии за справедливост, претенцията за допълнителни 130000 лв. е прекомерно завишена. Намира,че не е установена промяна в състоянието на ищцата спрямо предходното, вече изплатено обезщетение от него .Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като посочва, че пострадалата е пътувала без предпазен колан. Излага становище във връзка с претенцията за лихви, твърдейки, че на основание чл.494,т.10 от КЗ, застрахователят не заплащал обезщетение за лихви. Развива съображения във връзка с направените от ищцовата страна доказателствени искания. Представя доказателства.

С депозираната в срок допълнителна искова молба, ищцата взема отношение във връзка с възражението за недопустимост на исковата претенция. Не възразява, че е получила заплатено от застрахователя обезщетение за вреди(32824.30лв.- преди завеждане на иска и 10560.11лева- след предявяване).Заявява, че не е получила обезщетение от виновния водач.Сочи,че между нея и ответника не е постигнато съгласие,обективирано в сключена спогодба,за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие,в което изрично да е заявила,че платената сума ги покрива изцяло. Намира изплатеното обезщетение(определено едностранно от ответника) за несправедливо по размер, неотразяващо действително претърпените вреди. Посочва, че съгласно чл.498,ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, и ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,каквото е положението при нея, поради което намира иска за допустим.Ищцата навежда доводи относно възражението за съпричиняване, като заявява, че е пътувала с поставен обезопасителен колан,но намира,че с оглед механизма на ПТП,обезопасителния колан не е сработил и няма действие.Намира,че ответникът не е отчел някои от получените увреждания,а при други-не е отдал необходимото значение на тежестта им.Развива подробни съображения.Възразява срещу изложените от ответната страна твърдения за прекомерност на претендираното обезщетение. Подчертава, че в медицински протокол от 31.08.2018г. на лекарска консултативна комисия при МЗ се посочвало, че се установява забавено зарастване на фрактурата. На 20.09.2018г., след извършен медицински преглед от ортопед било изложено обективното състояние: първично зараснали оперативни цикатрикцси, хипотрофия на мускулатурата на подбердицата, ограничени движения в глезена. Предвид изложеното, ищцата намира предявеният иск за основателен, а претендираният размер на обезщетение за справедлив.Навежда аргументи и във връзка с направеното от ответника възражение за лихви. Посочва, че на основание чл.45 от ЗЗД, виновният застрахован водач носел отговорност за забава, считано от датата на увреждането. Предвид горното, функционалната отговорност на застрахователя покривала и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбите на чл.494, вр.с чл.429,ал.5 от КЗ счита приложими само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице. Поддържа направените с исковата молба доказателствени искания.Представя допълнителни доказателства.