Определение № 2419 от 11.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2419 гр. София, 11.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002102158 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба, подадена от М. И. Г. чрез адвокат Х. Л. от САК срещу въззивно Решение № 7099 от 19.12.2024 г., поправено с Решение № 1288 от 05.03.2025 г. – и двете постановени по в.гр.д.№ 8112/2024 г. по описа на СГС, г.о., II-ж възз.състав.

Ответниците по касация Л. И. Д.-М., Ц. Д. Т., М. А. Т., Д. И. Д., В. В. Н., А. Н. Н.-Г., С. Т. П., Е. Г. Ц., Р. Ц. Ц., Т. Ц. Ц., Я. Г. И., М. Г. И. и 3. С. И. са подали писмен отговор чрез адвокат В. М. от САК, а ответникът по касация А. Р. С. е подал писмен отговор чрез адвокат Б. от САК. Оспорват да е налице основание за допускане на касационното обжалване. Оспорват и основателността на касационната жалба. Ответниците по касация, представлявани от адвокат М., са заявили претенция за присъждане на разноски за защитата пред ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е отменено изцяло Решение № 6658 от 12.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 56301/2022 г. по описа на СРС, г.о., 176 състав, като вместо това е постановено следното: (1) по положителните установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗС, предявени от настоящите ответници по касация и наследодателя на В. В. Н. - В. Н. Н., срещу настоящия касатор, е признато за установено по отношение на М. И. Г., че ищците са собственици на идеални части от поземлени имоти, както следва: поземлен имот с пл.№ *, от който са образувани парцел *-* и парцел *-* в квартал 37 по плана за регулация на [населено място] – С. от 09.03.1955 г., а в последствие са образувани трите процесни имота - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на 1

[населено място], [община], обл. С., одобрени със Заповед № РД 08-59 от 14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], обл. С., одобрени със Заповед № РД 08-59 от 14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], обл. С., одобрени със Заповед № РД 08-59 от 14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, които три имота са били образувани след разделянето на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], обл. С., одобрени със Заповед № РД 08-59 от 14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра с адрес на последния поземлен имот: [населено място], район „К.“, п.к. 2135, [улица]/“9-ти септември“ № 17, с площ: 2 440 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, квартал 37, парцел *, *, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, при следните квоти: 7/30 идеални части за А. Р. С., 1/30 идеална част за Ц. Д. Т., 1/60 идеална част за М. А. Т., 1/30 идеална част за Д. И. Д., 1/30 идеална част за Л. И. Д.-М., 1/30 идеална част за В. Н. Н.

(починал след постановяване на въззивното решение и заместен от своя наследник по закон В. В. Н.), 1/30 идеална част за А. Н. Н.-Г., 1/15 идеална част за С. Т. П., 1/45 идеална част за Е. Г. Ц., 1/45 идеална част за Р. Ц. Ц., 1/45 идеална част за Т. Ц. Ц., 2/45 идеални части за Я.

Г. И., 2/45 идеални части за М. Г. И., 2/45 идеални части за З. С. И. - на основание давност и наследствено правоприемство от общия наследодател Г. С. И., починал на 15.10.1975 г.; (2) на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот на основание давност № 7, том VII, рег.№ 10732, дело № 724/2021 г. в частта, касаеща притежаваните от ищците 41/60 идеални части от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], обл. С., одобрени със Заповед № РД 08-59 от 14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра с адрес на поземления имот: [населено място], район „К.“, п.к. 2135, [улица]/ „9-ти септември“ № 17, с площ: 2 440 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, квартал 37, парцел *, *, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, с който нотариален акт е признат М. И. Г. за собственик по давност на описания имот за притежаваните от ищците 41/60 идеални части от имота.

Въззивният съд е приел за установено следното:

Страните по делото имат общ наследодател - Г. С. И., починал на 15.10.1975 г. От представените писмени доказателства и въз основа на констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която въззивният съд е кредитирал по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че действащият регулационен план на [населено място], околия Е.-П. е одобрен със заповед № 1163 от 09.03.1955 г. В разписната книга към регулационния план Г. С. И. е вписан като собственик за имот *, кв. 37 - без документ за собственост. За имот *, кв. 37 са отредени парцели *-* и *-*. Г. С. И. е декларирал имота като свой с Декларация № 91 от 25.02.1965 г. Поземлени имоти по КККР на [населено място], [община], обл. С., одобрени със Заповед № РД 08-59 от 14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, а 2 именно: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** са идентични с имота, описан като ПИ с идентификатор *** с площ от 2 440 кв.м. в констативен нотариален акт № 7, том VII, рег.№ 10782, дело № 724/2021 г., с който на 09.08.2021 г. по реда на чл. 587, ал. 3 ГПК, ответникът М. И. Г. е признат за собственик на основание давност. Чрез представената по делото преписка от нотариус И. Н. с рег.№ * и с район на действие района на СРС се установява, че за формиране на извод, че ответникът е собственик на имота на основание давност, нотариусът е съобразил показанията на разпитаните по образуваното нотариално дело свидетели В. С. А. и Я. Д. Я.. В протокола и постановлението, които са изготвени в нотариалното производство, нотариусът е посочил за установено, че имотът, който се ползва от М. И. Г., е наследствен и е бил на неговия дядо Г..

Чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите на приетата СТЕ се установява, че имотът, за който ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност, описан като ПИ с идентификатор *** с площ от 2 440 кв.м., е идентичен с ПИ с номер *, за който са отредени парцел *-* и парцел *-* по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 1163 от 09.03.1955 г., за който в разписния списък е бил посочен като собственик общият наследодател на страните - Г. С. И.. Границите на парцели *-* и *-* повтарят („вървят“) по външния зид на оградите, заварени в съседните от север и юг имоти. Със саморъчно завещание от 03.08.1964 г. общият наследодател на страните Г. С. И. е завещал в полза на сина си Р. Г. С. една трета от цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 03.07.1980 г. на V-ти нотариус при Софийския районен съд. Ответникът е оспорил действителността на завещанието с твърдения, че не е написано и подписано от завещателя. Чрез събраните пред първата инстанция съдебно-графически експертизи, които въззивният съд е кредитирал, се установява, че завещателят Г. С. И. е написал собственоръчно и е подписал завещателното разпореждане, поради което оспорването се явява неоснователно. Ищецът А. Р. С. е син на Р. Г. С..

Обсъдени са събраните пред първата инстанция гласни доказателства. От показанията на М.

И. Г., М. А. Б. и Д. С. Д. се установява, че общият наследодател е упражнявал фактическа власт с намерение за своене върху описания имот в периода от 1941 г. до смъртта си през 1975 г.; около две-три години преди това е починала и неговата съпруга - баба Д. (З.); имотът е бил с постройка, която към настоящия момент е полуразрушена, както и откъм [улица]същият е бил ограден с кирпичен дувар, който сега е почти разрушен. Към настоящия момент дворното място е неподдържано, обрасло с трева и бурени. По времето, в което Г. С. И. е живял в имота със съпругата си се е грижел за същия и го е поддържал, засаждал картофи и цвекло. Чрез показанията на доведените от ответника свидетели А. В. С. и Б. Б. П. се потвърждава, че имотът, за който ответникът М. И. Г. е бил признат за собственик с описания по-горе констативен нотариален акт, е бил ползван преди това от неговия баща И. М. Г. (повече от двадесет години), а преди това от неговия прадядо – общият наследодател Г. С. И., като същите са го поддържали и са го обработвали засаждали картофи, цвекло, тикви. Имотът, който се ползва от М., го имат от неговия прадядо Г. И.. М. постоянно пребивава в [населено място], а в [населено място] живее 3 сезонно в друг имот, където негов съсед е свидетелят С..

От правна страна е прието, че Г. С. И. е придобил по давност собствеността върху имот пл.

№ *, от който са образувани парцел *-* и парцел *-* в кв. 37 по плана за регулация на [населено място] – С. от 1955 г., а в последствие и трите процесни имота – ПИ с идентификатори ***, *** и ***, които три имота са образувани след разделянето на ПИ с идентификатор ***. Изложени са принципни постановки по приложението на чл. 79, ал. 1, чл. 68, ал. 1 и чл. 81 ЗС, както и са съобразени разясненията, дадени с ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК. Подчертано е, че ползването на наследствени имоти само от един наследник не доказва намерение за своене на идеалните части на останалите наследници и превръщане на държането на същите във владение, а доказва единствено реализация на правомощието на наследника-съсобственик по чл. 31 ЗС да си служи с общата вещ според предназначението й. След като посочената разпоредба оправомощава всеки съсобственик да си служи с общата вещ и задължава същия да обезщети останалите съсобствениците, ако само той я ползва, то не би могло да се приеме, че действията на сънаследник, изразяващи се в личното ползване на наследствения имот само от него установяват промяна на държането на чуждите идеални части във владение. Възраженията на ответника, че неговият прадядо Г. С. И. не е придобил собствеността върху имота по давност, съдът е намерил за недопустими, тъй като ответникът не въвежда и не заявява самостоятелни права върху имота към периода 1942 г. 1975 г. Възраженията, че имотът попада в стопански двор на ТКЗС, което според доводите на ответника препятства придобиването му по давност, са изложени едва пред въззивната инстанция, поради което са преклудирани с оглед правилата на чл. 131, чл. 133, чл. 147 и чл.

266, ал. 1 ГПК. Освен това същите са определени като недопустими, доколкото не се основават на насрещни права, които ответникът заявява към посочения момент 1949 г. По съществото си тези възражения са и неоснователни, доколкото чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на СТЕ е установено, че отреждането по регулация на имота за Стопански двор на ТКЗС по плана от 04.11.1949 г. е отменено с последващите предвиждания на дворищнорегулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № 1163 от 09.03.1955 г., по който за имот *, кв. 37 са отредени парцели *-* и *-* за жилищно строителство. Имотът на общия наследодател не е внесен в ТКЗС в периода до 1959 г. и не е имал земеделски характер нито към този момент, нито в последващ такъв до настоящия момент. Възраженията на ответника, че общият наследодател Г. С. И. не е придобил собствеността върху имота по давност, са неоснователни. Чрез събраните и обсъдени доказателства е установено по несъмнен и категоричен начин, че общият наследодател Г. С.