Решение № 46 от 28.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за възобновяване № 20233000600030 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на адвокат Р. Х., в качеството й на процесуален представител на осъдения И. К. М., за отмяна на присъдата по НОХД № 2962/21 г. на РС Варна, и връщане на делото в досъдебното производство.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от осъдения и неговия защитник, а прокурорът от въззивната прокуратура моли то да бъде оставено без уважение.

Съставът на Апелативния съд извърши проверка по искането и констатира, че е подадено в срок, но е неоснователно.

С решение № 116/21.06.2022 г. по ВНОХД № 480/22 г. състав на Окръжен съд Варна е потвърдил присъда № 42/22.02.2022 г. по НОХД № 2962/21 г. на Районен съд Варна, с която И. М. е бил признат за виновен и осъден по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.54 от НК на две години лишаване от свобода, при приложението на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок четири години, както и да заплати на пострадалата от деянието 1 обезщетение за неимуществени вреди в размер на четири хиляди лева.

Искането в основната си част касае обосноваността на осъдителната присъда, но проверка конкретно по това оплакване е извън компетентността на настоящата инстанция в рамките на провежданото производство. По реда на чл.424, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, съгласно и изричната препратка в чл.426 от НПК, подлежат на проверка оплакванията за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и по справедливостта на наказанието, при това само в рамките на изрично посочените такива в иницииращия акт. От разглежданото искане не могат да се извлекат възражения за незаконосъобразност или несправедливост, и единствено оплакването, че не е издирен и допуснат като свидетел сочен от защитата евентуален очевидец, може да се приравни на упрек към съдилищата по същество относно доказателствената им дейност и спазването на процесуалните изисквания. Също така, и съгласно препратката на чл.426 от НПК и връзката с чл.351, ал.2 от НПК, възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство могат да се правят само във връзка с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, каквито не се твърдят, и няма как да бъде удовлетворена молбата за връщане на делото за разглеждане от този стадий, изрично отправена с искането.

В приключеното наказателно производство е прието за установено, че подсъдимият, като клиент на заведение, стопанисвано от пострадалата, след словесно пререкание с нея, й нанесъл юмручен удар в лицето, причинил счупване на зигоматичната кост с разместване на фрагменти, съответно обусловил трайно затруднение в дъвкателната функция.

Конкретните обстоятелства при осъществяване на престъпното деяние, били – инцидентът се развил във вътрешно помещение на заведението, между масите и бар-плота, в което на маса седели подсъдимият със свидетелката К.П., а на отделна по-далечна маса, ситуирана на обособено второ ниво – свидетелят Н.Х. и неговата позната - М., неустановена по делото.

Подсъдимият и пострадалата влезли в спор с размяна на по-остри реплики по повод липсата на салфетки, който ескалирал в упражненото от негова страна насилие – чрез ритници по краката й, и удар със свита ръка в областта на лявото й слепоочие. Към момента на инцидента други лица не е имало, след 2 това, по сигнал до 112 от пострадалата, пристигнали полицаи и спешен екип.

Съставът на първоинстанционния съд е събрал и проверил всички относими доказателства, като в процеса на приобщаването им не са допуснати процесуални нарушения, след което в мотивите към присъдата ги е изложил ясно и последователно, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност, и е аргументирал убедително правните си изводи.

Доказателствени искания от страна на защитата не са били отправяни.

Съставът на въззивния съд е бил сезиран с първоначална жалба и две допълнения към нея. Изложените в тези три документа оплаквания за необоснованост на първоинстанционния акт като постановен при липса на доказателства и необоснованост на експертните заключения, са били разгледани и аргументирано отхвърлени. Пред този съд също не са били отправяни доказателствени искания.

Както вече беше отбелязано, твърденията в искането, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на доказателства, не следва да се обсъждат, тъй като касаят пряко обосноваността на присъдата, а това основание стои извън пределите на настоящия извънреден способ за проверка. А предвид горните констатации, че защитата не е правила пред съставите по същество искания за нови съдебни следствени действия, свързани с издирването и установяването на свидетел очевидец, не може да се твърди обосновано и, че е налице процесуално нарушение в тази връзка, още повече формулирано като липса на воля от страна на обвинението и съда да се издири това лице. Категорично не отговаря на действителното положение твърдението на защитата, че е получила отказ за издирването и установяването на очевидец – произнасяне с такъв предмет по делото няма. Макар и без да е сезиран с изрично доказателствено искане, в пределите на служебната проверка въззивният съд е взел отношение по въпроса, като е посочил в решението си, че от една страна отправните данни за самоличност на лицето „М.“ са били оскъдни, а от друга, което е било и същественото в случая - че по делото е събрана достатъчна по обем доказателствена маса за правилното му решаване.

Твърдението на защитата, че фактическата обстановка е възприета изцяло от показанията на пострадалата, е в пълно противоречие с подробно разгледаната и съобразена от първоинстанционния съд доказателствена 3 съвкупност, изводима от показанията на свидетелите Н., П., Х., Х., Попов и Х., заключенията по няколко съдебно медицински експертизи и разпитите на изготвилите ги вещи лица, множеството писмени документи, всички те предмет на детайлен анализ и съпоставка, при който не се констатират съществени противоречия.

Извънпроцесуалната активност на защитата, свързана с инициирането на различни проверки, за които са приложени писмени доказателства към искането за възобновяване, не е довела до разрешения, намиращи се в пряка връзка с предмета на настоящото дело. В принципен план, съобразяването на обстоятелства по цитирания с искането чл.422, ал.1, т.2 от НПК, са извън компетентността на настоящия съд.

По всички изложени до тук съображения искането за възобновяване на посочените основания се явява неоснователно, поради което и по реда на чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Р. Х., като процесуален представител на осъдения И. К. М., за възобновяване на производството по НОХД № 2962/2021 г. на Районен съд Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4