Решение № 5308 от 15.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5308 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Светлана Д. Т.ова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100514171 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.

Подадена е молба от “ЕУРО-БАЛКАН-ФУД“ ЕООД с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение, постановено на 09.07.2024г. по гр.д. № 68963/2023г. по описа на СРС, ГО, 90 състав.

Молителят твърди, че е бил лишен от участие в съдебното производство, по което е постановено процесното решение, тъй като не бил връчен надлежно препис от исковата молба с приложенията, както и че не бил редовно призован за откритото съдебно заседание, проведено пред СРС на 03.07.2024г., в което съдът е обявил, че се произнесе с неприсъствено решение. По същите съображения сочи, че и преписът от съдебното решение бил връчен в нарушение на установените в ГПК правила, а за постановеното решение узнал на 28.10.2024г., на която дата е получил съобщение за образувано срещу него изпълнително дело. Оспорена е като неистинска разписката за връчване на препис от съдебното решение, както и са изложени твърдения, че удостоверените в нея обстоятелства са неверни. Сочи се, че в сградата, в която е адресът на „Еуро-Балкан-Фуд“ ЕООД, няма домоуправител с име К., доколкото от 2021г. и до момента домоуправител е друго лице - Г.А.А.. Освен 1 това връчителят не е удостоверил дали е получил достьп до канцеларията; дали е намерил някого там; дали този някой е идентифициран с имена и с данни, в какво качество пребивава; дали лицето на адреса е отказало да получи съобщението и др. Поддържа се, че преписът от исковата молба, както и призовката за първото съдебно заседание, не са връчени по реда и при условията на ГПК и конкретно се оспорва законосъобразността на извода на съда за наличие на предпоставки за приложение на фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК. Релевирано е оспорване на обстоятелството, че домоуправител на сградата е посоченото лице в разписката за връчване на препис от исковата молба, както и се оспорва отразеното от длъжностното лице по призоваване, че сведенията са събрани от собственика. По отношение на последното обстоятелство в молбата се навежда твърдение, че управителката на дружество е била извън България на посочената в разписката дата – 01.02.2024г., поради което е невъзможно връчителката да е събрала сведения от собственика на апартамента. Във връзка с връчването на призовката за насроченото на 03.07.2024г. публично съдебно заседание, са наведени доводи за невярно и непълно удостоверяване на обстоятелствата, относими към преценката на съда за приложение на фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Изложени са твърдения, че в разписката не е посочено кое лице е дало сведения, че на адреса няма такава фирма, както и че липсват данни кои са „живеещите в апартамента“, дали същите сведения. По тези съображения е направено искане за отмяна на постановеното неприсъствено решение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, както и за обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Ответникът по молбата – Т. И. К., изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че първоинстанционният съд е предприел действия по призоваване на ответното дружество в съответствие с изискванията на ГПК и конкретно на приложената фикция по чл. 50, ал. 2 от ГПК. Счита, че вписаните обстоятелства относно действията по призоваване, отразени във върнатия отрязък от съобщение, съдържат достатъчно данни за формирането на обоснован извод за наличие на предпоставки за приложение на последиците, уредени в нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено 2 следното:

Установява се, че на 09.07.2024г. по гр.д. 68963/2023г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, съдът е постановил неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, като е уважил предявеният от Т. И. К. срещу „ЕУРОБАЛКАН-ФУД“ ЕООД иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Адресът за призоваване на ответното дружество, посочен в исковата молба е гр. София, жк „Красна поляна“, бл. ****. Преписът от исковата молба е изпратен на същия адрес, като съобщението е върнато по делото в цялост, с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че „адресът е посетен на 01.02.2024г. и по сведения на собственика и домоуправителя К. – няма такава фирма“. Първоинстанционният съд е извършил служебна справка по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел и като е установил, че вписаният адрес на управление съвпада с адреса, на който е изпратено съобщение до ответното дружество, е приел, че съобщението е редовно връчено при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

До ответното дружество е изпратена призовка за насроченото на 03.07.2024г. съдебно заседание на същия адрес, която е върната в цялост като невръчена. Връчителят е посочил, че е посетил адреса на 11.04.2024г. и по сведения на домоуправителя и живеещите в апартамент № 21 - няма такава фирма. Съдът е приел, че връчването е редовно при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Постановеното по делото неприсъствено решение е прието за редовно връчено в хипотезата на фингирано връчване по чл. 50, ал. 2 от ГПК въз основа на отразените от длъжностното лице по призоваване обстоятелства във върнатото в цялост съобщение, а именно – „адресът е посетен на 13.07.2024г., няма офис, реклама на фирма, по сведение на домоуправителя К. няма такава фирма“.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип – правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9 3 и чл. 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1/. страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/. при невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по чл. 240, ал.

1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на узнаването на решението правно релевантно значение /за разлика от отмяната на влязло в сила решение при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК/. В тази хипотеза /на производство по чл. 240, ал. 1 от ГПК/ течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на решението на страната, срещу която е постановено. В този смисъл „връчването на неприсъствено решение” не е равнозначно на „узнаване на решението” 4

/определение № 550/12.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 529/2010г., II ТО/.

В конкретния случай се установи, че постановеното неприсъствено решение не е било надлежно връчено на молителя, поради което следва да се приеме, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Същата е и основателна по следните съображения:

С оглед изложените в молбата твърдения се налага извода, че молителят се позовава на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК – ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовката за съдебното заседание.

Ответникът в първоинстанционното производство е юридическо лице – търговско дружество и правилата за връчване на съобщения и призовки са уредени в нормата на чл. 50 от ГПК, съгласно която връчването на търговци и юридически лица, които са вписани в съответния регистър, се извършва в канцелариите им на последния посочен в съответния регистър адрес на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване е последният посочен в съответния регистър адрес. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени/ чл.

50, ал. 2 ГПК/.

В настоящия случай се установи, че преписът от исковата молба е изпратен на адрес, който съвпада с вписания адрес на управление на дружеството по партидата на същото, водена в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Този адрес на управление е вписан още на 15.11.2011г., като вписаната на 13.12.2024г. промяна е ирелевантна за настоящото производство – действията по призоваване на дружеството в първоинстанционното производство са извършени в периода от м.01.2024г. до м.09.2024г. Изпратеното съобщение е било върнато в цялост като невръчено с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че е посетило адреса на 01.02.2024г. и е събрало сведения от собственика и домоуправителя К., че няма такава фирма.

За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл.

50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. Непротиворечивата практика на ВКС приема, че за да се удостовери 5 обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения, познат ли е на това място търговец с такава фирма и известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението и събраните сведения. Съдебните книжа са редовно връчвани при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК при официално удостоверяване от връчителя, че дружеството е напуснало адреса и констатация, че в Регистъра за търговските дружества не е вписан нов адрес /в този смисъл е решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 508/2011 г., решение № 279 от 24.01.2015г. на ВКС, III ГО по гр. д. № 2769/2014 г. , определение № 706 от 21.10.2013 г. на ВКС, I ТО, определение № № 270 от 25.06.2018г. по ч.гр..д. № 1439/2018г. на ВКС и др./.