Присъда № 58 от 22.03.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 500/2022
- Вид
- Присъда № 58
- Подписан
- 22.03.2023
- Състав
- МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.144 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 190 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 58/22.03.2023г., постановена по НОХД № 500/2022г. по описа на БРС
Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, против Д. Я. Д. - .... с който е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на РП – Бургас по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт, като счита, че в хода на наказателното производство са събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия.
Прокурорът пледира на подсъдимия да се определи наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Прокурорът пледира, разноските по делото, да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Процесуалният представител на ЧО, подкрепя становището на прокурора и моли за справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв. Д. от АК – Бургас, оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деЯ.ето по обвинителния акт и моли подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Според изложеното в ОА, пострадалият И. Н. притежавал имот, находящ се в гр. Бургас, кв. „Ветрен“, в.з. „Минерални бани“, ул. „..... В съседство, на отсрещната страна на улицата имал имот подс. Д.. Той не живеел поС.но в него, а го посещавал през петъчните и почивни дни от седмицата. Между пострадалия и подсъдимия имало конфликт, касаещ материалите, които св. Н. използвал за отопление. Според подс. Д., горените от св. Н. отпадъци били токсични, а миризмата им - непоносима.
Вечерта на 02.12.2018г, подсъдимият бил във вилния си имот. Около 19.00часа, той усетил отново непоносима миризма носеща се от къщата на Н., поради което му позвънил по мобилния телефон и направил забележка относно вида на материалите, ползвани за отопление. От своя страна, св. Н. оправдал миризмата с вида и разположението на имота, като обещал да извика майстори, които да вдигнат комина му по-високо, след което прекратил телефонния разговор. Няколко минути по-късно, подсъдимият отишъл до дворната врата на имота на Н. и започнал силно да удря по нея.
Подследният излязъл на двора, за да види каква е причината за шума.
Подсъдимият бил силно афектиран и още с вида на св. Н. започнал да крещи.
Според показанията на Н., подсъдимият заобиколил имота му и през недовършената ограда на съседния имот, собственост на Г. М. влязъл в двора на св. Н.. Непосредствено пред стълбите, водещи към къщата, Д. спрял Н., 1 извадил от якето си законно притежавания си револвер, марка „Смит и Уесън“ калибър 357 Магнум, с номер CDY6110, насочил го към Н. и го допрял до шията му след което се заканил с думите „Ще се насереш майка ти дебела, ще еба, ще те гръмна“. От къщата излязла съпругата на Н., св. В. Н. след което подсъдимият се оттеглил.
Св. Н. се прибрал в дома си и споделил всичко със съпругата си, след което се обадил на спешен телефон 112 и съобщил за отправената му закана.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства - от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Н., Н., С., Д., Д., А., Р., М., Д. и Ж., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Подсъдимият поддържа защитна теза, че е имал среща със св. Н. на въпросната дата, но двамата са разговаряли и от негова страна, не е имало заплахи и не го е заплашвал с оръжие. Пояснява, че знаейки, че има револвер и знаейки вида и марката му, съседът му Н. е използвал тази информация, за да го злепостави.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията на свидетелите-очевидци Н., Н. и С.. Същите са свидетелиочевидци на инцидента, като лично и от непосредствена близост са възприели действията на подсъдимия и на тъжителя. Свидетелите Н. и Н. са съпрузи и предвид, че св. Н. е конституиран като частен обвинител по делото, съдът намира, че показанията им следва да се преценят, до колко съответстват на събрания по делото доказателствен материал.
Показанията на св. Н. са колебливи, с редица несъответствия с изложеното от него в ДП. Същият твърди, от една страна, че е запазил добрия тон, а от друга заявява, че е напсувал подсъдимия. Твърди, че е бил заплашен с револвер, от страна на подсъдимия и после заявява, че Д. го е душил с двете си ръце, което е на практика е невъзможно. Заявява, че съпругата му е възприела, че е бил заплашен с револвер, а после допълва, че е била в банята.
Сходни са и показанията на св. Н., която първо заявява, че е видяла как съпругът и и подсъдимия се карат. После казва, че е била в банята. После отрича да е виждала пистолет в ръцете на подсъдимия. Заявява, че съпругът и е бил хванат за врата от подсъдимия, а после допълва, че се е дръпнал, макар да е невъзможно да извършва едновременно двете действия. Казва, че е чула скандал между двамата, но не може да посочи какво са си казали.
Воден от гореизложените несигурни показания на свидетелите Н.и и с оглед обстоятелството, че двамата са заинтересовани от изхода на делото, настоящият състав намира, че показанията им не следва да бъдат кредитирани.
Свидетелят С. не се намира в родствени отношения с никоя от страните и не е заинтересован от изхода на делото, поради което следва да бъде счетен за напълно непредубеден и обективен свидетел. От показанията на посочения свидетел се установява единствено, че е имало конфликт между подсъдимия и св. Н., но без физическа саморазправа и отправени заплахи. Свидетелят е 2 категоричен, че подсъдимият е нямал оръжие и не е заплашвал с такова св. Н..
Заявява, че не чул отправени от подсъдимия заплахи за живота на Н.. Съдът намира, че показанията на свидетеля са безпристрастни и непротиворечиви и не намери основание същите да не бъдат кредитирани.
Свидетелите Д. и Д. са съответно син и съпруга на подсъдимия. Същите заявяват, че не са присъствали на инцидента и на знаят нищо по въпроса поради което, показанията им, нямат отношение към изясняване на обективната истина.
Свидетелите А. и Р. са поемни лица, по време на разпознаване на цитираното оръжие, собственост на подсъдимия, поради което, показанията им, нямат отношение към изясняване на обективната истина.
Свидетелите М., Д., Ж. и Р. са полицейски служители. Те не са очевидци на инцидента, като М. е приел жалбата на св. Н.. Св. Р. и изпратил екип, във връзка с подадения сигнал до телефон 112, от страна на св. Н., а свидетелите Д. и Ж. са били полицейските служители, които са посетили кв. „Ветрен“, във връзка с подадения сигнал до телефон 112, от страна на св. Н.. Предвид гореизложеното, показанията им, нямат отношение към изясняване на обективната истина.
Вещите лица, поддържат заключенията на изготвените от тях експертизи, като заключенията им не се оспорват от страните.
Предвид събраните по делото доказателства, преценени съобразно степента им на достоверност, съдът прие описаната фактическа обстановка за установена по несъмнен начин. Безспорно са установените фактите, имащи значение за постановяване на крайния съдебен акт, а именно възникването на конфликт между подсъдимия и св. Н., който е преди въпросния инцидент, но не се установиха отправени заплахи, от страна на подсъдимия за живота на св. Н..
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1 НПК, присъдата не може да почива на предположения. За да бъде подсъдимият признат за виновен е необходимо, съгласно чл.303, ал.2 НПК, обвинението да е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай, съдът приема, че това не е сторено, поради което следва на основание чл.304 НПК да признае подс. Д. Я. Д., ЕГН ********** за невиновен.
За да бъде осъществен съставът на чл.144 ал.1 от НК, се изисква в обективираната с думи отправена закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение за осъществяването й. От обективна страна се изисква тази заплаха да е в съС.ие да възбуди основателен страх от осъществяването и у лицето, към което е отправена. От субективна страна, деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В конкретния случай, не се установи по безспорен начин, че по време на инцидента подсъдимият е отправил към св. Н. закана, съдържаща заплаха за живота му. Такива твърдения се съдържат единствено в показанията на св. Н., който е частен обвинител и заинтересован от изхода на делото.
3
Дори и да се приеме, че по време на словесния конфликт, подсъдимият е изрекъл сочените думи, въпреки че не се събраха доказателства в тази насока, то явно не се касае за закана, която реално и обективно, с оглед естеството си, е в съС.ие да възбуди основателен страх у Н.. В този смисъл, обвинението не ангажира каквито и да са доказателства относно доказани елементи от фактическия състав на престъплението, а именно възникването на основателен страх у пострадалия по отношение на неговата личност. Точно обратното, самият Н. заявява, че е напсувал подсъдимия, което е житейски нелогично, при възникнал към момента на конфликта страх за живота му. Не са ангажирани и никакви доказателства относно субективната страна на вмененото на подсъдимия деЯ.е, а именно, че той е съзнавал съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха, ако изобщо такава закана е била изречена.
При така описаната безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деЯ.ето си подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК, което доведе до оправдаването му по тази правна квалификация, внесена с обвинителен акт от РП - Бургас.
Водим от горното, съдът намери подсъдимия Д. Я. Д., ЕГН ********** за невиновен по внесеното му с ОА обвинение , поради което и го оправда изцяло.
Предвид постановената оправдателна присъда, на основание разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК, разноските по делото, остават за сметка на Държавата.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
4
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 58 гр. Бургас, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Съдебни
АТАНАС Д. МЕГДАНСКИ заседатели: Д. Г. ДЕЛЧЕВ при участието на секретаря Д. М. МИХАЙЛОВА и прокурора Д. Ил. И. като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Наказателно дело от общ характер № 20222120200500 по описа за 2022 година въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Я. Д. - ..... ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 02.12.2018г. в гр. Бургас, кв. Ветрен, в.з. Минерални бани, ул. „.... се заканил с убийство на И. Т. Н., ЕГН **********, като насочил срещу него огнестрелно оръжие - законно притежаван боен пистолет марка „Смит и Уесън“, калибър 357 с номер CDY6110 и изрекъл думите „Ще се насереш, майка ти дебела, ще еба, ще те гръмна“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у И. Т. Н. - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
Направените разноски остават в полза на държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в 15дневен срок, считано от днес.
1
Председател: _______________________
Заседатели:
1. _______________________
2. _______________________
2