Решение № 3551 от 15.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3551 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330106707 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, с ЕИК:115010670, против М. А. Д., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 198 от Закона за водите във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 596,18 лева – главница, представляваща незаплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за периода 10.12.2021 г. – 16.10.2023 г. за водоснабден имот, находящ се в град П., ул.

„**************“ № ***, ап. ***, както и сумата от 38, 07 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 28.02.2022 г. – 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8547/07.12.2023 г. по ч.гр.д. № 17989/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V – ти гр. състав.

Ищецът твърди, че ответникът М. Д. има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, в качеството й на собственик на водоснабден имот, находящ се в град П., ул. „***********“ № **, ап. **. Посочва, че в процесния период ответникът имал задължения към ищеца за предоставени 1 услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 596,18 лева, като доколкото не е постъпило плащане в срока предвиден в ОУ на ВиК върху вземането за главница се дължало и обезщетение за забава в размер на 38,07 лева за периода 28.02.2022 г. – 31.10.2023 г. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите, оспорва качеството потребител на ответницата. Навежда доведи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е спазена процедура по чл. 2, т. 1 от ОУ на ВиК за отчитане на потребеното количество вода. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17989/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8547/07.12.2023г.

Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал.

7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

2

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П..

От представените от ********************************* документи се установява, че имотът, находящ се в град П., ул. „***********“ № **, ап.

*** е общинска собственост и за процесния период е бил отдаван под наем на ответника.

Бил е сключен договор за наем на

*************************** от ******************г. /л. ** от делото/, като от страната са подписани и декларации за представянето на настанителната заповед на ищеца и е поето задължение за ежемесечно представяне на бележки за платени консумативи, вкл. ВиК. Ето защо съдът приема, ответницата М. А. Д. е имала качеството „потребител”, поради което за същата е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от ответницата и от членовете на нейното домакинство, видно от представените от ****************** констативни протоколи и от самите договори. Още повече, че лично ответницата е подала по ********************* декларация, че ежемесечно ще представя бележки за платени консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК /л. ** от делото/.

Предвид представените карнети, договорите за наем, и другите събрани писмени доказателства по делото, съдът намира, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че м акар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите доказателства по делото.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в представените по делото карнети е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил обитаван от ответника, поради което същият има качеството „потребител“. Тук следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

Въз основа на представените доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Неоснователно е възражението, че ответницата не дължала пълния 3 претендиран размер на сумите, доколкото имотът се обитавал и от други лица, членове на нейното домакинство. Това е така, доколкото в настоящия случай не се касае за наследствено задължение, при което разделната отговорност на наследниците да се ограничи до наследствената квота. Потребител е самата ответница, поради което за възникналите задължения отговаря единствено тя.

Голословно и недоказано се явява и възражението за изтекла погасителна давност, доколкото началният период на вземането е 10.12.2021г., а заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 06.12.2023г., т.е. не е изтекъл 3-годишният давностен срок.

Относно размера, следва да се вземат предвид утвърдените цени от КЕВР за ищеца, достъпни в решения на интернет страницата на регулиращия орган. Претендираните суми отговарят на определение за периода цени с вкл.

ДДС. В тази насока е и заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза Й. П., което се цени от настоящия съдебен състав. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на претендираните услуги.

В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Размерът на обезщетението за забава възлиза в размер на 38, 07 лева.

Ето защо предявените искове се явяват основателни и като такива, следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 750 лева за исковото производство, от които: 400 лв. – депозит за особен представител, 250 лева – депозит са ССчЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Ще следва на основание чл. 77 ГПК ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 75 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото, доколкото съдът е пропуснал да събере такава.

В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и 4 разноските в заповедното производство в размер на 75 лева, тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

А. Д., с ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, с ЕИК:115010670 следните суми: 596,18 лева – главница, представляваща незаплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за периода 10.12.2021 г. – 16.10.2023 г. за водоснабден имот, находящ се в град П., ул. „**************“ № **, ап. **, както и сумата от 38, 07 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 28.02.2022 г. – 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8547/07.12.2023 г. по ч.гр.д. № 17989/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК М. А. Д., с ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща държавна такса за образуване на делото.