Решение № 1520 от 31.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. Русе, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20224520106192 по описа за 2022 година

Адв.Д. М. – пълномощник на „Юробанк България“ АД заявява, че на 13.06.2019г. представляваното от него дружество сключило със С. С. М. Договор за издаване на кредитна карта №МК102243, по силата на който банката предоставила на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2300 лева и издала персонална кредитна карта Mastercard Standart и допълнителна кредитна карта Mastercard Standart, като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит.

Контрагентите постигнали съгласие, че кредиторът има право да променя размера на разрешения кредитен лимит, съобразно реда и начина, посочени в общите условия.

Картодържателят на допълнителната карта се задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения към банката, свързани с издадената допълнителна карта. Всяка карта била валидна до края на месеца, отбелязан върху нея.

Кредитният лимит представлявал общия размер на потребителския кредит, предоставен за ползване от банката на картодържателя, посредством извършване трансакции с картата, визирани в чл.5.1. от Договора. Разполагаемият кредитен лимит съставлявал определения от банката кредитен лимит, намален с общата дължима сума към момента на извършване на трансакцията. Сборът от всички начислени, съгласно общите условия, но непогасени задължения на кредитополучателя (трансакции с картата, начислените от банката падежирали месечни вноски за трансакции, разсрочване на трансакции, лихви, такси и др.) формирал общата дължима сума.

За картодържателят съществувала възможност да заяви разсрочване на начислено задължение за извършена трансакция в срок до 30 дни от датата на изпълнение и 1 осчетоводяване по баланса на картата. Съгласно чл.9 от ОУ, клиентът можел да изплати изцяло или отчасти задълженията си, възникнали при ползване на картата, в срок до датата на издължаване, посочена в последното месечно извлечение. При частично погасяване, остатъка от дължимата сума се олихвявал по реда на чл.10 от ОУ. Кредитополучателят дължал ежемесечно минимална вноска, всички падежирали задължения и сумата, с която е превишил разполагаемия кредитен лимит. Минималната месечна вноска се изчислявала като процент от усвоения, но непогасен кредитен лимит към деня, в който приключва съответния месечен отчетен период. Сумите, които картодържателят заплащал, погасявали задълженията, посочени в месечното извлечение в следния ред: натрупани за периода лихви; всички такси и други разходи; покупки; месечни вноски (при покупки на равни месечни вноски и/или разсрочване по чл.8а); теглене на пари в брой и преводи към друга платежна сметка и/или друг платежен инструмент. При неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, картодържателят дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит.

За предоставянето на кредита и услугите, свързани с ползването на картата, ответникът дължал на банката възнаграждения, посочени в Приложение №1 към ОУ.

С. М. не изпълнила задълженията си, произтичащи от договора, поради което с покана, връчена на 29.06.2021г. по реда на чл.47 ГПК, ищецът я уведомил за формираните просрочия и предоставил срок за погасяване на задълженията, но ответникът не заплатил дълга.

За събиране на вземането, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение №2870/21.10.2021г., издадена по ЧГД №5679/2021г. по описа на РРС и изпълнителен лист срещу С. С. М. за сумите: 2247.99 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта №МК102243/13.06.2019г., дължима за периода 29.12.2020г. – 12.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2021г. до окончателното й изплащане; 524.51 лева – възнаградителна лихва за периода 29.11.2019г. – 29.06.2020г.; 84.29 лева – обезщетение за забава за периода 29.11.2019г. – 12.03.2020г.;

149.87 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2020г. – 12.10.2021г.; 208.62 лева – такси за периода 29.11.2019г. – 12.10.2021г.; 96 лева – нотариални такси за периода 29.11.2019г. – 12.10.2021г.; 66.23 лева – заплатена държавна такса и 415.07 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

По изложените съображения адв.Д. М. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. С. М., ЕГН ********** дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“№260, представлявано от Д.Б.Ш. –......................... и П.Н.Д. – ......................... сумите: 2247.99 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта №МК102243/13.06.2019г., дължима за периода 29.12.2020г. – 12.10.2021г., ведно със 2 законната лихва, считано от 20.10.2021г. до окончателното й изплащане; 524.51 лева – възнаградителна лихва за периода 29.11.2019г. – 29.06.2020г.; 84.29 лева – обезщетение за забава за периода 29.11.2019г. – 12.03.2020г.; 149.87 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2020г. – 12.10.2021г.; 208.62 лева – такси за периода 29.11.2019г. – 12.10.2021г.; 96 лева – нотариални такси за периода 29.11.2019г. – 12.10.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №2870/21.10.2021г., издадена по ЧГД №5679/2021г. по описа на РРС.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.Л. В. – особен представител на ответника С. С. М. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Счита, че не е налице идентитет по отношение вземането, посочено в заповедното производство и това, предмет на исковото производство. В тази връзка сочи, че периодът, за който се претендира главницата е различен от този, визиран в заповедта за изпълнение, а в извлечението от счетоводните книги датата на договора е различна от тази, която е посочена в исковата молба. Въз основа това обстоятелство, приема, че се касае за вземане различно, от това, предмет на заповедта за изпълнение.

Намира претенциите за недоказани по основание и размер.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са обвързани от облигационни отношения, основани на Договор за издаване на кредитна карта №МК102243/13.06.2019г., по силата на който банката предоставила на С. М. револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2300 лева, като издала персонална кредитна карта Mastercard Standart и допълнителна кредитна карта Mastercard Standart, като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит. Контрагентите постигнали съгласие, че кредиторът има право да променя размера на разрешения кредитен лимит, съобразно реда и начина, посочени в общите условия. Приложени са ОУ, които регулират реда и начина на предаване кредитните карти, ползването им и обслужването на кредита; възнагражденията; таксите; прекратяването на договорните отношения и др.

На 29.06.2020г. ищецът изпратил покана за изпълнение до кредитополучателя, с която го уведомил за формираните просрочия и предоставил срок за погасяване на задълженията. Поканата е връчена по реда на чл.47 ГПК. Във връзка с връчване на поканата са направени разходи в размер на 96 лева – преводно нареждане от 30.07.2021г.

За събиране на вземането, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение №2870/21.10.2021г., издадена по ЧГД №5679/2021г. по описа на РРС и изпълнителен лист срещу С. С. М. за сумите: 2247.99 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта №МК102243/13.06.2019г., дължима за периода 29.12.2020г. – 12.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2021г. до окончателното й изплащане; 524.51 лева – възнаградителна лихва за периода 29.11.2019г. – 3

29.06.2020г.; 84.29 лева – обезщетение за забава за периода 29.11.2019г. – 12.03.2020г.;

149.87 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2020г. – 12.10.2021г.; 208.62 лева – такси за периода 29.11.2019г. – 12.10.2021г.; 96 лева – нотариални такси за периода 29.11.2019г. – 12.10.2021г.; 66.23 лева – заплатена държавна такса и 415.07 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, компетентно и обективно дадено. След извършена справка в счетоводството на банката, вещото лице констатирало, че към 12.10.2021г. (датата, на която е изготвено извлечението от счетоводните книги на банката) задължението на ответника възлиза на 3262.01 лева, формирано от: 2247.99 лева – главница; 524.51 лева – договорна лихва, начислена за периода 29.09.2019г. – 29.10.2020г., дължима в периода 29.11.2019г. – 29.11.2020г.; 234.16 лева – лихва за просрочие, съставляваща сбор от: 84.29 лева за периода 29.11.2019г. – 12.03.2020г. и 149.87 лева за периода 14.05.2019г. – 29.10.2020г.; 66.61 лева – такси, от които 51.61 лева – такса за надвишен кредитен лимит, начислена за периода 08.11.2019г. – 10.03.2020г. и 15 лева – такса блокиране на кредитна карта, начислена на 13.01.2020г.; 92.74 лева – застрахователни премии за периода 28.11.2019г. – 27.03.2020г.; 96 лева – разноски за нотариална покана. Експертът е установил, че ответникът не е обслужвал кредита от 28.10.2019г., като с последното плащане – 142 лева са погасени: 67.66 лева – договорна лихва за периода 28.07.2019г. – 28.09.2019г.; 6.56 лева – лихва за просрочие, начислена на 28.09.2019г.; 8.61 лева – обезщетение за надвишен кредитен лимит, начислено до 28.09.2019г.; 9 лева – такса теглене от АТМ и 50.17 лева – застрахователна премия, дължима до 28.10.2019г.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 2247.99 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта №МК102243/13.06.2019г., дължима за периода 29.11.2019г. – 12.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2021г. до окончателното й изплащане; 524.51 лева – възнаградителна лихва за периода 29.11.2019г. – 29.06.2020г.; 84.29 лева – обезщетение за забава за периода 29.11.2019г. – 12.03.2020г.; 149.87 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2020г. – 12.10.2021г.;

208.62 лева – такси за периода 29.11.2019г. – 12.10.2021г.; 96 лева – нотариални такси за периода 29.11.2019г. – 12.10.2021г., предмет на заповед №2870/21.10.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №5679/2021г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело №5679/2021г. по описа 4 на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заявителят (ищец в настоящото производство) е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, като са му указани последиците при непредявяване на иска. Съобразявайки Определение №49/09.02.2023г. по ВЧТД №13/2023г. по описа на РОС, съдът счита претенцията за допустима, като предявена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес запазване действието на заповедта за изпълнение.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4df9f3c6-edf9-41d1-a7ca-999ab7d64775