Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 145 от 26.02.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 86/2026
Вид
Определение № 145
Подписан
26.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11,ал.1,т.9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11,ал.1,т.9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Смолян, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С.ов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500086 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 119/14.01.2026г. от Р. Р. А., чрез пълномощника му адв. С. Ж. П. от АК-П. срещу Определение № 388/18.12.2025г., постановено по гр. д. № 37/2025г. по описа на Районен съд- Девин. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразно на обжалваното определение. Излагат се доводи, че съдът не е изложил ясни мотиви защо присъжда разноски и не приема възраженията на страните. В мотивите е посочено, че „съдът споделя изцяло мотивите на атакуваното решение“ и „не е необходимо да ги преповтаря“, което според жалбоподателя не е достатъчно при произнасяне по реда на чл.248 от ГПК. Освен това съдът не е обсъдил конкретно правното основание по чл. 38, ал. 2 ЗА, доказателствата за предоставената безплатна правна помощ, нито е дал отговор защо не следва да се присъди претендираният минимален размер по НВАР.Съдът неправилно е приложил чл. 38, ал. 2 ЗА, като е приел дължимост на възнаграждение при безплатна защита на близък.В молбата по чл. 248 ТПК изрично е претендирано присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като процесуалният представител е предоставил безплатна адвокатска защита и съдействие на близък.Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА е ясна - когато адвокатът е предоставил безплатна защита по чл.

38, ал. 1 ЗАдв., възнаграждението (в минимален размер по НВАР) се присъжда в тежест на насрещната страна, при предпоставките на чл. 78 ГПК. Твърди се, че съдът не е анализирал нито основанието и доказването на предпоставките по чл. 38 ЗА, нито размера по НВАР и не постановил изрични мотиви защо отказва присъждането. Неправилно са разпределени разноските и по насрещния иск. С молбата по чл. 248 ГПК е поставен въпросът за разноските по насрещния иск, включително и в контекста на възраженията по чл. 78 ГПК. Обжалваното определение не дава правен отговор на въпросите кой е дал повод за предявяване на насрещния иск; дължат ли се разноски в хипотези, при които насрещната претенция е била обусловена от поведение/пропуск на претендиращата страна (вкл. при спор относно надлежно настъпване и съобщаване на предсрочна изискуемост и/или относно момента на узнаване/възможността за доброволно изпълнение); как се съотнасят чл. 78 ГПК и спорът относно предсрочната изискуемост, при която едностранното 1 изявление поражда действие от момента на достигането му до адресата (чл. 44 ЗЗД), поради което не може автоматично да се прехвърля тежестта на разноските върху длъжника при първо предявяване на претенцията в рамките на съдебния процес. Изложената от ответника теза в отговора на молбата по чл. 248 ГПК, че разноските не зависели от това дали изявлението за предсрочна изискуемост е връчено преди иска или е включено в исковата молба/насрещната претенция, не може да бъде приета безкритично, защото лишава длъжника от реална възможност за доброволно изпълнение преди процеса. Освен това игнорират се правилата за действие на едностранните изявления (чл. 44 ЗЗД) и принципа, че разноските следват процесуалното поведение и повода за спора (чл. 78 ГПК).Това води до резултат кредиторът да търси процесуални разноски, независимо че сам е поставил длъжника в положение да узнае/да може да изпълни едва след завеждане на претенцията.Поради това, отказът да се измени решението в частта за разноските по насрещния иск е неправилен.Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде изменено решението в частта му за разноските по насрещния иск, като бъдат присъдени разноски в полза на адв. С. П. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с НВАР за адвокатско възнаграждение в минимален размер – 400 (четиристотин) лева за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие на близък по насрещния иск и бъде отменено присъждането на разноски по насрещния иск в полза на „С. К.“ ООД (за присъдената сума от 530 лева, като бъде постановено разпределение на разноските съобразно закона и действителния повод за процеса.

В срок е постъпил отговорна молбата с вх.№ 3696/04.11.2025г. от „С. К.“ ООД чрез пълномощника му адв. Х. М. от САК, в който се оспорва частната жалба като неоснователна.

Излагат се доводи, че в постановеното решение съдът е изложил подробни мотиви относно присъждането на разноските по първоначално предявения иск, както и по насрещната искова молба, като същите са потвърдени с обжалваното определение. С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск, с който се иска от съда да осъди ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен - на основание чл. 23 ЗПК, да заплати на „С. К.“ ООД сумата в размер на 625 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 11690088/ 18.10.2024 г. С молба от 21.08.2025 г. в хода на делото и във връзка с предявения насрещен иск са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер по НВАР, които служат за ориентир, като са представени договор за правна защита и съдействие, списък с разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение. Към момента на депозиране на насрещния иск заплатената от кредитополучателя сума е в общ размер на 375 лв., т.е. ответното дружество правилно е предявило осъдителен иск за сумата в размер на 625 лв. - частично от отпуснатата главница по кредита в размер на 1000 лв. След депозиране на насрещния иск на 24.03.2025г.ответникът по него е извършил плащане на 27.05.2025 г., с което е погасил претендираната от „С. К.“ ООД сума, т.е. плащането е извършено след депозиране на насрещната искова молба. С направеното плащане ответникът по насрещния иск е признал основателността на иска, но е дал повод за предявяване на насрещната искова претенция поради неплащане на дължимите суми до датата на предявяване на насрещната искова молба. С оглед на това, че плащанията са извършени след депозирането на предявения иск, неоснователно е искането на ищеца за присъждане на разноски по насрещния иск и отхвърлянето на разноските, присъдени в полза на „С. К.“ ООД. Твърди се ,че в настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 78, ал.

2 ГПК и не следва в полза на първоначалния ищец да се присъждат разноски, доколкото към момента на предявяване на насрещния иск вземането за главница по договора за кредит не е било 2 погасено, а и са били налице предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост.Дължимостта на разноските при предявен иск за заплащане на вземане, което е било обявено за предсрочно изискуемо от кредитора, не може да бъде поставена в зависимост от това дали изявлението за предсрочната изискуемост е връчено преди завеждане на иска, или се съдържа в исковата молба за присъждане на вземането,както е в настоящия случай. Кредиторът не е длъжен да упражни преди завеждане на иска това свое право, за да иска присъждане на разноските. От значение е извънпроцесуалното поведение на длъжника, който не е платил една или няколко вноски, чиято изискуемост е настъпила, изпаднал е в забава и е станал причина кредиторът да заведе делото, обявявайки с исковата молба предсрочната изискуемост на цялото вземане, в който смисъл е Определение № 60228/04.06.2021г. по ч.гр.д. № 1916/2021 г. на ВКС. Ищецът по предявения първоначален иск не може да се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът от своя страна предявява срещу него насрещен иск, тъй като именно поведението на първоначалния ищец е повод за завеждане на насрещния иск.Моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно.

Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, възражения в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Ищецът Р. Р. А. е предявил с искова молба вх.№3458/23.12.2024г. срещу ответника „С. К.“ ООД иск за признаване за установено по отношение на ответника, че сключения между страните Договор за паричен заем № 1169008/18.10.2024г. е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.9 и т.11 от ЗПК.

Ответникът „С. К.“ ООД заедно с отговора на исковата молба е предявил с искова молба вх.№ 959/24.03.2025г. насрещен иск срещу Р. Р. А. с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, при условията на евентуалност, ако целият Договор за паричен заем № 1169008/18.10.2024г. бъде обявен за недействителен да бъде осъден ответника Р. Р. А. да заплати на „С. К.“ ООД сумата от 625 лева, представляваща незаплатената част от главницата, ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещния иск.

Ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск Р. Р. А. чрез пълномощника си адв.С. П. е претендирал разноски в общ размер на 938.30 лева, от който 68.10 лева за държавна такса; 470 лева за адвокатско възнаграждение по първоначалния иск и 400 лева за адвокатско възнаграждение по насрещния иск.

Ответникът по първия иск и ищец по насрещния иск „С. К.” ООД чрез пълномощника си адв. Х. М. е претендирал разноски в общ размер на 530.00 лева, от които 50.00 лева за държавна такса по насрещния иск и 480 лева адвокатско възнаграждение.

С Решение № 160/29.09.2025г. , постановено по гр.д.№ 37/2025г. Девинският районен съд е уважил първоначално предявения иск на Р. Р. А. срещу „С. К.“ ООД като е признал сключения между страните Договор за паричен заем № 1169008/18.10.2024г. за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.9 и т.11 от ЗПК, като противоречащ на закона. Отхвърлил е предявения насрещен иск от „С. К.“ ООД срещу Р. Р. А. за заплащане на сумата от 625 лева, представляваща незаплатената част от главницата по Договор за паричен заем № 1169008/18.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещния иск, поради 3 плащане в хода на процеса.Със същото решене е осъдено „С. К.“ ООД да заплати на Р. Р. А. разноски за държавна такса в размер на 68,10 лева, а на адв. С. П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 470,20 лева за оказана безплатна правна защита и съдействие на основание чл.38,ал.2 от ЗА. Осъден е Р. Р. А. да заплати на „С. К.“ ООД 530 лева разноски по насрещния иск.

С молба вх.№ 3403/13.10.2025г. Р. Р. А. чрез пълномощни са адв. С. П. на основание чл.248 от ГПК е поискал да бъде изменено Решение № 160/29.09.2025г. , постановено по гр.д.№ 37/2025г. по описа на Районен съд-Девин в частта му за разноските, като бъде осъдено „С. К.“ ООД да заплати на адв. С. П. на основание чл.38,ал.2 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за оказана безплатна правна защита и съдействие на ответника по насрещния иск, и да бъде оставено без уважение искането на „С. К.“ ООД за присъждане на разноски по насрещния иск, тъй като е отхвърлен.

В представения от „С. К.“ ООД отговор на молбата по чл.248 от ГПК се оспорва същата като неоснователна. Сочи се, че с молба от 21.08.2025г. от него са претендирани разноски по насрещния иск и е представен списък по чл.80 ГПК. Твърди се, че към момента на депозиране на насрещния иск от кредитополучателя Р. А. е била заплатена сума от 375 лева, поради което дружеството е предявил иск за 625 лева-останалата незаплатена част от главницата от 1000 лева.

След предявяване на насрещния иск ответникът по него е извършил плащане на претендираната сума на 27.05.2025г. С това плащане е признал основателността на насрещния иск, но е дал повод за завеждането му , поради неплащане на дължимите суми до предявяване на насрещния иск. С оглед на това неоснователно е искането на Р. А. за присъждане на разноски по насрещния иск и отмяна на присъдените разноски в полза на ищеца по насрещния иск. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 от ГПК, доколкото към момента на предявяване на насрещния иск вземането за главница по договора за паричен заем не е погасено, а са налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. Твърди се, че дължимостта на разноските при предявен иск за заплащане на вземане, което е било обявено за предсрочно изискуемо от кредитора, не може да бъде поставена в зависимост от това дали изявлението за предсрочната изискуемост е връчено преди завеждане на иска, или се съдържа в исковата молба за присъждане на вземането,както е в настоящия случай. Кредиторът не е длъжен да упражни преди завеждане на иска това свое право, за да иска присъждане на разноските. От значение е извънпроцесуалното поведение на длъжника, който не е платил една или няколко вноски, чиято изискуемост е настъпила, изпаднал е в забава и е станал причина кредиторът да заведе делото, обявявайки с исковата молба предсрочната изискуемост на цялото вземане.