Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260004 от 23.03.2022, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 317/2019
Вид
Решение № 260004
Подписан
23.03.2022
В сила
26.07.2024
Състав
РАЛИЦА ИВАНОВА ХАДЖИИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.105 · Кодекс на международното частно право
  • чл.4, ал.2 · Кодекс на международното частно право
  • чл.296, ал.1 · Наказателен кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е № 260004 гр.

Шумен,23.03.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Р.Хаджииванова при секретаря Т.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №317 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:

В молбата си до съда ищците Д.В.Д. и К.Д.К., чрез процесуалния си представител адв.Я.Д. при САК излагат, че са законни наследници на Д.К.Д., починал на 25.08.2015г. при ПТП в РСъбрия. Сочат, че на 25.08.2015г., около 23.50ч., на път 1, А“, гр.Н.-ГПП-Градина, трактор „IМТ577“ с рег.№ SОРI... и теглено от него ремарке, управляван от М.Я., се движил без пуснати светлини на посочения път.

Непосредствено след него се движил лек автомобил „Ауди“-6, управляван от П.А.и пътник Д.К.Д.. Поради липсата на светлини, участникът с лекия автомобил реализирал ПТП - лекият автомобил се ударил в лявата страна на тегленото от трактора ремарке, завъртял се и се озовал на платното за обратно движение, където бил ударен от насрещнодвижещия се лек автомобил

„Фолксваген-Пасат“ с рег.№...., управляван от К.Е.. При инцидента на място починал Д.К.Д. - син на първата ищца и баща на втория ищец.

По повод на соченото ПТП бил съставен констативен протокол/записник о убивая/ 1007/15, в който били описани обстоятелствата за настъпване и участниците в инцидента. С присъда от 10.01.2019г. по дело Кж 879/2018г. на Апелативен съд-Н., водачът на трактора бил признат за виновен, като му било наложено наказание лишаване от свобода.

Ищците излагат също, че по отношение на трактора нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на инцидента, поради което след влизане в сила на присъдата завели претенция пред ответния фонд за изплащане на претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Д.. Образувана била преписка под № GF-00435/19. В отговор на претенцията фондът изпратил на 26.06.2019г. образци на извънсъдебна спогодба, в който било определено застрахователно обезщетение в размер на 4155евро за претърпени неимуществени вреди от К.Д.К. и обезщетение в размер на 4749.28евро за претърпените от Д.В.Д. неимуществени вреди. Така определните размери се явявали ниски, поради което ищците не приели предложението да бъде подписано споразумение с ответника.

Сочат, че

Д. преживяла изключително тежко смъртта на сина си Д.Д., тъй като същата настъпила внезапно и напълно неочаквано за нея. Загубата на най-милия й човек довела до нестихващи душевни болки и страдания. След инцидента психическото й състояние било тежко. Усещала постоянна напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност. Не можела да заспи, а ако успеела да заспи - сънувала спомени от детските и юношеските години на сина си. Започнала да изпада в депресивни състояния , като вече отказвала да излиза навън и да говори с хората. Преди да се изолира напълно, ходела в продължение на месеци всеки ден на гроба на сина си.

Мъката и скръбта й съпътствали и щели да съпътстват ежедневието й.

Ищецът К. също изживял смъртта на баща си изключително тежко. Само за миг той загубил един от най-близките си хора, своя учител и опора, стожера в семейния дом. Между баща и син съществували изключително близки отношения. Липсата на бащина опека щяла да го съпътства в най-важните периоди от живота му. Чувството за невъзвратима загуба нямало да може да бъде преодоляно по никакъв начин.

Предвид изложеното, молят ответника да бъде осъден да им заплати обезщетение за претърпените вследствие смъртта на наследодателя им Д.К.Д. неимуществени вреди-в размер на 200 000лв. за Д.В.Д. и 200 000лв. за К.Д.К., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 25.08.2015г. до окончателното им изплащане. Претендират и присъждане на направените деловодни разноски.

В исковата молба ищците сочат също, че българският съд се явявал компетентен да разгледа спора, на основание чл.4, ал.2 от КМЧП. Българското национално право било приложимо и при определяне вида и размера на обезщетението, съгласно чл.105 от КМЧП, тъй като непосредствените вреди за ищците били настъпили на територията на РБългария, където било тяхното постоянно местоживеене, в който смисъл бил и §17 вр. с чл.4 от Регламент /ЕО/№864/2007г на ЕП и Съвета/Рим II/ за приложимото право.че на 22.01.2021г.

Ответната страна в срока за отговор прави възражение за липса на международна компетентност на българския съд, като счита че единствено компетентен да разгледа спора е съдът на РСърбия.

Изтъкнатите в исковата молба аргументи за компетентност на българския съд били неотносими към спора, тъй като РСъбрия не е страна членка на Европейския съюз и не е обвързана от действието на сочения регламент. Компетентен да разгледа спора се явявал съдът по местонастъпване на събитието, съгласно специалната компетентност по делата за права от непозволено увреждане, доколкото вредоносният резултат бил настъпил на територията на РСърбия. Предвид това били налице предпоставките и за разглеждане на делото въз основа на сръбското материално право и законодателство, като приложимо право.

Депозира възражение и за липса на пасивна процесуална легитимация и допустимост на прекия иск, както и че са налице необходимите предпоставки за реализиране правата на ищците. По същество оспорва исковете. Твърди, че не били налице формулираните в исковата молба предпоставки за ангажиране на отговорността й. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и изключителната вина на водача на трактора. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, за когото липсвали данни да е бил с поставен предпазен колан, като счита че това било довело до леталния изход.Налице била съпричастност към настъпилия вредоносен резултат и от страна на водача на лек автомобил „Ауди-6“-П.А., който с действията си бил допринесъл във висока степен за настъпилото събитие -последният се движил с висока и несъобразена с пътните условия скорост в тъмната част на денонощието и поради тази причина не успял да спре пред изникналото на пътя препятствие.

Оспорва исковете и по размер като твърди, че претендираните суми не отговаряли на размерите, определяни по критериите на сръбското право. Размерите не отговаряли и на критериите за справедливост. Предложените застрахователни обезщетения репарирали в пълен обем претърпените болки и страдания, и били съобразени с практиката по подобни случаи в РСърбия. Не се следвала и законна лихва, считано от 25.08.2015г.-датата на настъпване на събитието, тъй като с оглед приложимото сръбско законодателство, същата се следвала от датата на постановяване на съдебното решение.

Депозира и възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане за привличане на трето лице помагач-застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Ауди А6“-ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД.

С определение от 29.04.2010г., съдът на основание чл.28 от КМЧП приел, че е компетентен да разгледа претенциите предявени от Д.В.Д. и К.Д.К.., като е указал на страните да съдействат при установяване съдържанието на приложимото право, тъй като е приел, че в случая материално право уреждащо задълженията от процесното непозволено увреждане, е това на РСърбия.

С молба от

13.07.2020г. ответната страна, във връзка с дадените указания е представила в заверен препис препис-извлечение от приложимото сръбско национално законодателство, касаещо предмета на делото, както и относима съдебна практика. Заявява, че не поддържа възраженията досежно механизма на настъпване на процесното ПТП, възраженията за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на наследодателя на ищците и приноса на водача на МРС“Ауди“А6 - П.А.. Ето защо не поддържа и направените в тази насока доказателствени искания, включително и искането за привличане на трето лице помагач ЗАД“ОЗК-Застраховане“.

Поддържа оспорванията касаещи размера на обезщетението, размера и началния момент на законната лихва, възраженията за погасителна давност и за липса на предпоставки за предявяване на иска и получаване на претендираното обезщетение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Съгласно протокол за извършен оглед , изготвен на 31.08.2015г., във връзка с ПТП станало на 25.08.2015г. в 23.50ч. на първокласен път А4, Н.-граница с Република България, в резултата на ПТП са загинали на място, водачът на л.а. СА...Х П.А., и пътникът в автомобила Д.Д..

С присъда от

06.06.2018г. на Районен съд-П., обвиняемият М.Я. бил признат за виновен в това, че на 25.08.2015г., около 23.50ч., на републикански път А4, категория 1А, в участъка П.-Д., км 81 +350 метра, на околовръстния път около гр. П., при село Полска Ржана в състояние на вменяемост, управлявайки трактор марка „ИМТ 577" с регистрационен номер СО ПИ ... с прикачено ремарке с регистрационен номер СО П. ..., движейки се в посока от П. към Д., в нарушение на разпоредбите на чл. 78, ал. 2 от Закона за безопасността на движението по пътищата, като не е включил задните габаритни светлини на ремаркето с регистрационен номер СО П. ..., с което е извършвал превоз на дърва за огрев при нощни условия на движение и в нарушение на разпоредбите на чл. 111, ал. 2, т. 2 от ЗБДП, тъй като при нощни условия на движение не е включил жълта въртяща се или мигаща светлина на трактора, въпреки че е осъзнавал, че с това може да застраши безопасността на движението по пътищата и да създаде опасност за човешки живот или здраве, но лекомислено е счел, че няма да се стигне до това, вследствие на което лек автомобил марка „Ауди А6" с български регистрационен номер СА .... ТХ, управляван от покойния понастоящем П.А.от Република България, движещ се в същата лента за движение и в същата посока с предния десен ъгъл на автомобила се е ударил в задния ляв ъгъл на ремаркето на обвиняемия и от силата на удара лекият автомобил марка „Ауди А6" е преминал в лявата лента за движение, при което е ударен от лек автомобил марка „Фолксваген Пасат" с регистрационен номер ...., движещ се в посока от Д. към П., управляван от Е.К. от Република Турция, в резултат на което пострадалите, намиращи се в лекия автомобил марка „Ауди А6", получили тежки телесни повреди, от които загинали на място, а именно: пострадалият, понастоящем покойник Д.Д. от Република България, намиращ се на седалката до водача в посочения лек автомобил, получил травми под формата на овална разкъсно-контузна рана в предела на лявата буза с диаметър до 4 мм, дълбочина от 2-3 мм, овални охлузвания и разкъсно-контузни рани под лявото зърно с дължина 1,5 см х 0,4 см х 0,1 см, разкъсно-контузна рана на външната половина на ребрената дъга отгоре надолу с размер 7 см х 4 см, дълбочина до 1 мм, охлузване с овална форма в предела на лявата чашка на колянната става с диаметър 1,5 см, затворена фрактура на двете кости на подколеницата с дължина 10 см, които травми в своята съвкупност предизвикали механична повреда на сърцето и дробовете, вследствие на които настъпила смъртта на покойния Д.Д., докато пътниците в лекия автомобил, марка „Фолксваген Пасат" с регистрационен номер .... получили телесни повреди, като обвиняемият е осъзнавал, че вследствие на застрашаването на безопасността на движението по пътищата могат да настъпят последици във вид на тежки телесни повреди и дори смърт на друг участник в пътнотранспортното произшествие, но лекомислено е смятал, че няма да се стигне до това, с което извършил наказуемо деяние „тежко наказуемо деяние срещу безопасността на движение по пътищата" по чл. 297, ал. 4 във връзка с чл. 289, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК. Същият ден по същото време и на същото място, в състояние на вменяемост, предумишлено като водач на трактор марка „ИМТ 577" с регистрационен номер СО ПИ ... и ремарке с регистрационен номер СО П.

... Я. не е оказал помощ на лицата, чиито телесни повреди е причинил с тези превозни средства, а именно: на потърпевшия Е.К. и потърпевшия Мехмет Карадъ, и двамата от Федерална Република Германия, които са получили телесните повреди в посоченото пътнотранспортно произшествие, като обвиняемият е осъзнавал противозаконността на деянието си и е желаел извършването му, с което извършил наказуемо деяние „неоказване на помощ на трето лице, което е пострадало при ПТП“-чл.296, ал.1 от НК.