Решение № 5864 от 19.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5916/2023
- Вид
- Решение № 5864
- Подписан
- 19.11.2023
- Състав
- Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева
Цитирани разпоредби
- чл.159 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 ал.2 · Закон за наследството
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.31 ал.2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5864 гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100505916 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5916/2023 г е образувано по въззивна жалба на Е. М. С. ЕГН ********** и М. М.
Ц. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20076239 от 25.01.2023 г по гр.д.
№12618/20 г на СРС , 29 състав , в частта , с която на :
-основание чл.108 ЗС по иск на М. К. С. с ЕГН ********** от гр.София е признато за установено по отношение на въззивниците , че същата е собственик на 3/32 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“*******, съставляващо УПИ XV-160 от кв.167 по плана на гр.София, с идентификатор ***, 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16 ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа с идентификатор *** и въззивниците са осъдени да предадат на М. К. С. ЕГН ********** от гр.София владението върху описаните имоти ;
- всеки от въззивниците е осъден да заплати на М. К. С. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.31 ал.2 ЗС по 1726,29 лева, представляваща обезщетение за ползването за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. на припадащата се на ищцата 3/32 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“*******, съставляващо УПИ XV-160 от кв.167 по плана на гр.София, с идентификатор *** , 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16 ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа, с идентификатор *** , ведно със законната лихва от 06.03.2020 г до окончателното заплащане на сумата ;
1
- въззивниците са осъдени да заплатят на М. К. С. с ЕГН ********** от гр.София 675,40 лева разноски пред СРС .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/.
Докладът на първоинстанционния съд е непълен като липсват указания за доказателствената тежест и за доказателствената стойност на представените нотариални актове по обстоятелствена проверка . Има противоречие в указанията на съда за доказателствената тежест на исковете по чл.108 ЗС и чл.31 ал.2 . Нотариалните актове на ответниците не са оборени от ищците и имат обвързваща доказателствена сила . Незаконосъобразно СРС е допуснал само един от поисканите от въззивниците четирима свидетели . СРС не е изложил надлежни мотиви , включително за извършения сериозен ремонт на имота и за нотариалната покана на въззивниците до ищцата . Към 2008 г въззивниците владеят имота явно , изключително и необезпокоявано , а в нотариалната покана от 03.02.2008 г ищцата признава този факт . Не са обсъдени протоколите на Общото събрание от 2008 г , където е изразено намерение за принудително отстраняване на ответниците от имота . Последното не прекъсва придобивната давност , а решенията на ОС от 2008 г никога не са били изпълнени . Пълно владение върху имота е установено още 1994 г след смъртта на общата наследодателка и ищцата не е имала достъп до имота .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищцата е собственик на идеални част от процесните имоти , а възражението за придобивна давност на ответниците считано от 1994 г е неоснователно . Според показанията на св.Ц. наследодателят на ищцата К. С. е използвал жилищното помещение на втория етаж и владението му не е отнемано . На нотариалната покана от 2008 г ответниците са отговори единствено , че претендираното обезщетение за ползване е завишено . Няма данни за „преобръщане на владението“, което да е манифестирано от ответниците на ищцата . Налице е фактическия състав и на чл.31 ал.2 ЗС . Ищцата е изпратила писмена покана до ответниците за обезщетение за ползване /“наем“/ , като еднократна покана е достатъчна .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 28.02.2023 г , поради което въззивна жалба от 14.03.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна СРС е приел следното. Между страните не е спорно и се установява от представеното удостоверение за наследници изх. №4609 от 21.09.2018 г. на СО-р-н Лозенец, че ищцата е дъщеря и законен наследник на К. М. С., починал на 21.11.2001 г., като освен ищцата, законни наследници на К. С. са и М.Б.Б. - С. - съпруга, В.К. С.-син и С.С.Д. - внук.
От представеното удостоверение за наследници се установява № 133/31.01.1995 г., че наследодателят на ищцата К. С. е син и законен наследник на Е.Ф. С., починала на 2
15.11.1994 г., като нейни наследници са още ответниците Е. С. и М. М. - наследили съгласно чл.10 ал.2 ЗН по заместване М. М. С., поч. 09.05.1992 г. - син на Е.ия С.. Не се спори и от представеното удостоверение за наследници №1925/А/13.12.2001 г. се установява, че Е.Ф.
С., е дъщеря и законен наследник на М.Я.С., поч. на 25.07.1973 г., като освен нея по реда на чл.10 ал.2 ЗН законен наследник е и Е.А.К., като дъщеря на В.Ф.К., поч. 1964 г.
Между страните не се спори и от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот от 05.08.1931 г. се установява, че Ф.А.С. е закупил парцел четвърти е площ от 855 кв.м., представляващ част от нива е обща площ от 4000 кв.м., находяща се в гр.София, местност „*******, между улиците Галичница, Янулница и Кораб.
Представен е протокол от 28.05.1959 г. по гр.д.№3162/1959 г. по описа на СНС, видно от който съдът е одобрил постигнатата между наследниците на Ф.С.: Е.Ф. С. и В.К.-дъщери, и М.Я.С.- съпруга на Ф.С., по силата на която дъщерите на Ф.С. получават по 1/2 ид.ч. от дървена къща е дворно място от 855 кв.м., находящо се в гр.София, кв.Долни Лозенец, на ул.“******* /бивша ул.“******* по рег.план на гр.София.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №23/18.07.1970 г. по описа на нотариус Я. М., I нотариус при СНС, Е.ия С. е дарила на синовете си К. С. и М. С. по 1/6 ид.ч. от дворното място, цялото е площ от 859 кв.м., находящо се в гр.София, кв.Долни Лозенец, на ул.“*******, заедно е находящата се в същото жилищна сграда.
От представения нотариален акт за замяна на недвижими имоти №15/25.09.1978 г. по описа на нотариус Е. Б., е район на действие на СРС, се установява, че Е.Ф. С. е прехвърлила на сина си М. С. 1/6 ид.ч. от втория етаж на двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр.София, кв.Долни Лозенец, на ул.“*******, заедно е припадащите се 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, а в замяна на описания имот М. С. прехвърля на майка си Е. С. своята 1/6 ид.ч. от първия етаж на жилищната сграда, заедно с припадащите се 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч. от дворното място.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №77/12.04.1978 г. по описа на нотариус Е. Б., е район на действие на СРС, се установява, че Е. К. дарява на непълнолетния си син Е. А. със съгласието на баща му Е. Т. А. ½ ид. ч. от първия етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр.София, кв.Долни Лозенец, на ул.“*******, заедно е припадащите се 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена.
Не се спори и от представения нотариален акт за замяна на недвижими имоти №140/12.12.1983 г. по описа на нотариус Е. Б., е район на действие СРС, се установява, че М. С. е прехвърлил в собственост на майка си Е.Ф. С. притежаваната от него 1/3 ид.ч. от втория етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София, кв.Долни Лозенец, на ул.“*******, а в замяна Е.ия С. е прехвърлила на сина си 1/3 ид.ч. от първия етаж на същата.
Според представения протокол от 30.03.1984 г. по гр.д.№5332/1984 г. по описа на СНС се установява, че съдът е одобрил спогодба между К. С. и М. С., от една страна, и Е.Ф. С. - от 3 друга, по силата на който К. С. и М. С. получават при равни квоти владението и собствеността върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София, кв.Долни Лозенец, на ул.“*******, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 859 кв.м., като Е.ия С. запазва собствеността върху масивната постройка зад основната сграда в имота. Делът на Е. А. се уравнява в пари.
Видно е от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и въз основа на давностно владение №69, том 2, рег.№ 7932, нотар.дело №242/2008 г. по описа на нотариус А. Ш., рег.№ 500 при НК, че Т. С., Е. С. и М. С. са били признати за собственици при равни квоти на дворно място, с площ от 855 кв.м., находящо се в гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“*******, съставляващо УПИ XV-160 от кв.167 по плана на гр.София, с идентификатор ***, заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 72,81 кв.м., заедно с 4/6 ид. ч. от втория етаж на сградата , със застроена площ от 59,70 кв.м., заедно с прилежащите зимнични помещения, заедно с съответните идеални части от общите части на сградата.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит въз основа на давностно владение №199, том I, рег.№5785, н.дело №179/2017 г. по описа на нотариус А. Ш., рег.№ 500 при НК се установява, че Т. С., Е. С. и М. С. са били признати за собственици на основание наследяване и давностно владение на 1/3 ид.ч. от втория етаж на жилищна сграда със застроена площ от 72,81 кв.м. от дворно място, с площ от 855 кв.м., находящо се в гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“*******.
От приетата като неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира, се установява, че пазарният наем за периода 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. за 1/8 ид.ч. от първи етаж на сградата възлиза на сумата от 1580 лв., за 1/16 ид.ч. от втория етаж на сградата възлиза на сумата от 474,90 лв., а за 3/32 ид.ч. от дворното място- сумата от 1819,38 лв.
Според разпитания пред СРС свидетел И.М. Ц. /на ответниците/ , същият е съученик с ответника Е. С., като в началото на 80 - те години двамата били състуденти. Свидетелят наемал през 90-те години квартири в близост до ул .“*******, където живеели Е. С., сестра му М. и бабата на Е.. В този период бабата на Е. била жива. Свидетелят информира, че чичото на Е. също живеел в къщата, виждал го на прозореца на горния етаж, но не контактувал с него, тъй като имали голяма разлика в годините. В жилището живеели Е., майка му и сестра му. Свидетелят твърди, че продължава да поддържа контакти с ответника Е. С., като се виждали един-два пъти месечно. В периода 2002 г. - 2003 г. свидетелят се изнесъл от квартирата си на ул.“Кораб планина“, като първоначално живеел е родителите си, впоследствие живеел в кв.“Витоша“ в столицата. Свидетелят твърди, че не бил свидетел на спорове за имота на ул.“Кораб планина“. Къщата се ремонтирала доста в края на 80-те и началото на 90-те години строили ограда откъм улицата, с бетонова основа, мрежа и врата.
Имало проблеми с водата и канализацията. В началото на 2000 г. правили по-сериозен ремонт, като С. и семейството му плащали на работниците. Свидетелят лично помагал да бъде разчиствано. Ремонтирали се сериозно тръбите за топла вода и канализацията на 4 къщата. Поправял се под, стените и камината в приземния етаж. Поправял се коминът и покривът. Свидетелят твърди, че не му е известно през годините след 1994 г. някой друг освен ответникът Е. С., да се е грижил за ремонта на имота.
От правна страна СРС е приел следното . По силата на осъществени прехвърлителни сделки /дарения и замяна на идеални части /, както и по наследствено правоприемство , съсобственици в процесния недвижим имот са ищцата при квоти 3/32 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“*******, съставляващо УПИ XV-160 от кв.167 по плана на гр.София, с идентификатор ***, 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16 ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа, с идентификатор ***,, ответникът Е. М. С. -9/24 ид.ч. от дворното място, 3/6 ид.ч. от първия етаж, и 3/12 ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда, ответницата М. М. Ц.