Решение № 1595 от 22.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Елизабет П. Въззивно гражданско дело № 20221000503116 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.06.2022г по гр.д. № 227/2018г СГС , ІГО, 29 състав е отхвърлил предявения иск от Е. Д. М. против Р. П. В. за заплащане на сумата от 26 000лв, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от заявеното от Р.

В. като свидетел по ДП № 57/2016г по описа на СДВР, пр.пр. № 39740/2015г по описа на СРП , обективирано в протокол за разпит от 03.05.2016г за проведено о.с.з. на 15.07.2015г по НОХД № 646/2015г по описа на СНС и за изреченото от М.. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС се обжалва от ищеца Е. М., представляван от адв. Ю. като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Като необоснован се оспорва извода на съда, че в изказването на ответницата няма твърдения за факти, а оценъчни съждения. Според ищецът изложеното от ответницата като свидетел не се установява по делото да се е случило. Според въззивника ответницата като свидетел е заявила неистини, което се установява по настоящото дело. Въззивникът счита, че предявеният осъдителен иск е доказан по 1 основание и размер. Въззивникът моли решението на СГС да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение , с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемата страна Р. В., представлявана от адв. Н., депозира писен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна.

В о.с.з. въззивникът се явява лично, поддържа жалбата си и моли решението на СГС да бъде отменено. Поддържа че е нарушен чл.47 от Хартата на ЕС и чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС. Поддържа, че е посочил конкретни изрази, с които ответницата като свидетел дава тенденциозни показания и имат обиден характер за ищеца, рушат достойнството му и го унизяват. Моли решението да бъде отменено, а предявения искуважен изцяло.

Въззиваемата страна депозира писмена молба, с която заявява , че оспорва въззивната жалба, че счита решението на СГС за правилно и законосъобразно. Оспорва като свидетел да е заявила обидни или клеветнически изрази за ищеца. Оспорва и ищецът да е претърпял неимуществени вреди от дадените показания от ответницата като свидетел. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК-т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба ищецът твърди, че като свидетел по ДП № 57/2016г в проведен разпит на 03.05.2016г ответницата е заявила факти и обстоятелства, които не отговарят на истината, а именно, че Е. М. в производството по НОХД № 646/2015г на СпНС се е обърнал към прокурор от СпС с обидни думи и изрази, като е заявила 2 неистината, че М. е казал над 100пъти „Аллах Акбар”.

Ответникът в отговора на ИМ оспорва исковата претенция , като заявява, че за поведението си по време на заседание по НОХД № 646/2015г Е. М. е осъден с влязла в сила присъда. Оспорва да е обиждала или клеветила ищеца.

По делото е представен протокол за разпит на свидетел от 03.05.2016г по ДП № 57/2016г по описа на СДВР, видно от който протокол Р. П. В. е разпитана като свидетел, като е запозната с отговорността, която носи при съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина. Като свидетел В. е заявила, че е участвала като съдебен заседател на 10състав на СпНС по НОХД № 646/2015г и на 15.07.2015г при проведено о.с.з. по делото М. се обръщал към съда и прокурора с обидни думи и изрази и сто пъти казал „Аллах Акбар”. Протоколът за разпит е подписан от свидетеля В. и от разследващия полицай.

По делото е представен протокол от о.с.з. от 15.07.2015г проведено по НОХД № 646/2015г по описа на СпНС, по което дело Е. М. е бил подсъдим и се е явил в съдебно заседание. От протокола се установява, че Е. М. е заявил, че прокурорът по делото Ц.

В. е извършил престъпление по служба с цел да навреди на М., за което му е поискал отвод. М. е заявил, че е фен на другия прокурор участващ в заседанието- прокурор С., както и че тя лъже/л.10 , л.11

13, 14 от протокола /, че говори страшни глупости/л.27 от протокола/ . При дадена последна дума М. заявява „Аллах е велик”/л.29 от протокола/. След произнасянето на съдебният състав по реда на чл.270,ал.2 от НПК М. заявява, че само Аллах има думата/л.31/, заявява още, че всички са идиоти, отправя реплика към член на съдебния състав и заявява „Аллах Акбар”/л.33 от протокола/.

За отправената реплика към член на съдебния състав, разглеждал НОХД № 646/2015г по описа на СпНС в о.с.з. от 15.07.2015г против Е. М. е образувано наказателно производство, в рамките на което именно е проведен разпита на Р. В. и по НОХД № 2423/2017г по описа на СРС Е. М. е признат за виновен за хулиганство , като му е наложено административно наказание „глоба” по реда на чл.78а,ал.1 от НК.

По делото е представен превод от преводач на фразата „Аллах акбар”, като е посочено, че означава Аллах е най-велик.

По делото са събрани свидетелски показания- свид. П., установяващ неимуществените вреди, претърпени от ищеца и свидетелите П., Ц., П., П. и М.присъствали в о.с.з. на 15.07.2015г, които излагат спомени от поведението на Е. М. в рамките на заседанието.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

3

Предявен е иск за ангажиране имуществената деликтна отговорност на ответника за вреди, които виновно и противоправно е причинил на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Забраната е универсална и неизпълнението на това общо задължение поражда отговорност за нарушителя. Отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато във връзка с него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира.

Поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Съгласно презумпцията , уредена в чл.45,ал.2 от ЗЗД вината на дееца се предполага до доказване на противното, като оборването й е в доказателствена тежест на увреждащото лице. В гражданското право търсейки виновно поведение се изследва не субективното отношението на дееца към деянието , а неполагането на дължимата грижа. По силата на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. 3а установяване на предпоставките, пораждащи деликтната отговорност, с изключение на виновното поведение на увреждащото лице, в това число и претърпяните вреди доказателствена тежест съобразно чл. 154 от ГПК носи ищеца.

По делото няма спор между страните и се установява от представения протокол за разпит на свидетел от 03.05.2016г, че ответникът В . е дала показания по цитираното досъдебно производство, като от протокола се установява безпротиворечиво и съдържанието на показанията. Протоколът е подписан от ответницата, подписите не са оспорени и авторството на изявлението следва да се счита за категоричто установено.

Като свидетел ответникът В. е заявила, че

Е. М. в о.с.з. на 15.07.2015г по НОХД № 646/2015г се е обръщал към прокурора с обидни думи и е казал сто пъти „Аллах акбар”.

Ищецът твърди, че тези показания на свидетеля В. са дадени пред орган на власт и са неистински, клеветнически , засегнали са честта и достойнството му, от което е претърпял неимуществени вреди.

Клеветата като противоправно деяние се изразява или в разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или в приписване на неизвършено престъпление /чл. 147, ал. 1 от НК/. При клеветата се приписват конкретни обстоятелства , свързани с проявите на засегнатото лице, които по своя характер са позорни. Клеветата следва да касае конкретни факти, които да са неистински.

Клеветата засяга достойнстото и доброто име на пострадалия и е насочена към нарушаване на обществената оценка към оклеветения.

4

В случая твърдяното оклеветяването, от което се оплаква ищецът, е осъществено от ответника като свидетел пред орган на разследване. Така твърдяното изпълнително деяние на деликта не е просто оклеветяване, а набедяване или лъжествиделестване.

Съгласно чл. 286 НК съставомерно е деяние, ако лице пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него. Съгласно чл.290 от НК лъжествидетелстване е когато свидетел пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина.

Няма пречка да се предяви граждански иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване вреди от деликт, когато деликтът съставлява и престъпление, като на доказване подлежат всички елементи от фактическия състав на деликта, без вината, която се предполага. В този смисъл по сходен казус е постановено решение № 242/2010г по гр. д. № 4431/2008 г, ІV ГО на ВКС, съгласно което при деликта съставомерно е виновно противоправно деяние на дееца по отношение на пострадалото лице, на което е причинена вреда, като не е необходимо противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда, ако същото изпълва и състава на престъпление, за да се ангажира деликтната отговорност за обезвреда. В случая гражданският съд следва да преценява дали при възпроизвеждане на свои субективни възприятия в наказателно производство пред съответния орган на държавна власт ответникът като свидетел е причинил неимуществени вреди на ищеца като му е приписал позорно обстоятелство или престъпление, затаил е истината, потвърдил е неистина, когато е изложил конкретни фактически твърдения, които са неистински.

Съгласно чл. 117 от НК в показанията си свидетелят излага пред съответния орган своите лични възприятия от определени факти, които имат значение за делото и допринасят за разкриване на обективната истина. Когато бъде призован, той е длъжен да се яви и да изложи всичко, което знае по делото и да отговори на поставените му въпроси /чл. 120 от НПК/.

Именно в изпълнение на тази разпоредба са дадените от ответника като свидетел по протокол от 03.05.2016г показания. Няма спор, че ответникът е използвал думите, които ищецът сочи в исковата си молба. В същото време обаче, по делото се установява от представения протокол от о.с.з. от 15.07.2015г по НОХД № 646/2015г , че подсъдимият по делото И. М.- настоящ ищец- е имал емоционално поведение в посоченото заседание, че е дал словесен израз на съмненията си, че не получава справедливо правосъдие, като за част от емоционалните си изказвания същият е санкциониран с влязла в сила присъда за хулиганство. В това съдебно заседание, освен думите, отправени към част от съдебния състав, Е. М. е отправил реплики към участващите по делото прокурори, които реплики бепротиворечиво се 5 установяват от представения по делото протокол от о.с.з. от 15.07.2015г. Протоколът от о.с.з. , изготвен по реда на чл.311 от НПК и подписан от председателя на състава и секретаря е официален свидетелстващ документ, който обвързва съда и страните да приемат, че отразеното в него се е случило, до доказване на противното. Протоколът от о.с.з. от 15.07.2015г не е поправен по реда на чл.312 от НПК , не е оспорен от страните в рамките на настоящото производство, поради което следва извод,че същият вярно удостоверява случилото се по време на о.с.з. на 15.07.2015г, какви са били по съдържание репликите на участниците в процеса.

Разпечатката съдържа 46 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4df8d25f-4712-44ff-a45a-f8da2b0e491b