Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6410 от 21.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10697/2023
Вид
Решение № 6410
Подписан
21.11.2024
В сила
21.11.2024
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6410 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510697 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20096054 от 04.07.2023 г. по гр. д. № 5418/2021 г. Софийският районен съд е осъдил А. Б. Л. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следните суми: сумата 2983,60 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* ******* за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 468,32 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2983,60 лв. в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 14.01.2021 г.; сумата 15 лв., представляваща възнаграждение за извършено дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 лв. за периода от 30.01.2018 г. до 14.01.2021 г., като са отхвърлени исковете за главницата за топлинна енергия за разликата над 2983,60 лв. до пълния предявен размер от 4602,21 лв., за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над 468,32 лв. до пълния предявен размер от 825,95 лв., за възнаграждението за извършено дялово разпределение за разликата над 15 лв. до 1 пълния предявен размер от 17 лв., и за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за разликата над 3,30 лв. до пълния предявен размер от 4,00 лв.

Решението е обжалвано от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Г. С., в осъдителните му части относно дължимите главници за периода от 01.01.2021 г. до м. 04.2019 г., както и лихвите за забава върху тях. Поддържа се в жалбата, че решението относно сумите за този период противоречи на ТР № 4/2013 г. на ВКС, съгласно което погасителната давност за периодични вземания е тригодишна.

Сочи се, че исковата молба е била подадена в съда на 20.01.2021 г., поради което всички вземания преди 21.01.2018 г. били погасени по давност, респ. погасени по давност били и вземанията за забава по чл. 86 от ЗЗД. Иска се решението да бъде отменено в тези му части, касаещи вземания на ищеца за периода от 01.01.2018 г. до 20.01.2018 г.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.

Производството по гр.д. № 5418/2021 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, с която срещу А. Б. Л. и Р. Б. Л. са предявени искове за осъждане на всеки от тях да заплати сумата 2301,10 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, „******* ******* аб. № 4000389133/336882, сумата 412,97 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 14.01.2021 г., сумата 8,50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 2,00 лв., представляваща лихва за забава върху горната сума за периода от 30.01.2018 г. до 14.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба да изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, но не са заплатили стойността на доставената в имота топлинна енергия в посочения период.

С определение от 26.07.2022 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Н.” ЕАД

Поради настъпила в хода на делото смърт на ответника Р. Б. Л. с определение от 10.05.2023 г. на негово място е конституиран наследникът му А. Б. Л. /другия ответник по делото/.

С молба от 11.04.2023 г. ищецът е отправил искане да се осъди ответника А. Б.

Л. да му заплати 4602,21 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончатеното изплащане на сумата, сумата 825,95 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 14.01.2021 г., сумата 17 лв. – главница за дялово разпределение за 2 периода от м. 12.2017 г. до м. 04.2019 г. и сумата 4,00 лв. – мораторна лихва за периода от 30.01.2018 г. до 14.01.2021 г. Ищецът е посочил, че ½ част от сумите ответникът дължи в личното му качество на собственик и ½ част – в качеството му на наследник на Р. Б. Л..

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника А. Б. Л. – адв. Г.

С.. В отговора се излага възражение за погасяване по давност на задълженията за 2017 г. и 2018 г.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, и като съобрази предмета на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.

149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Единственото въведено с въззивната жалба възражение е срещу извода на първоинстанционния съда относно погасените по давност части от претендираните вземания. Жалбоподателят счита, че погасени по давност са всички вземания преди 21.01.2018 г.

Вземанията за стойността на доставена топлинна енергия са периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност – чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая се претендират задължения за доставена топлинна енергия с начален момент 01.05.2017 г., а исковата молба е подадена на 29.01.2021 г. Така погасени по давност са всички задължения на ответника за доставена топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила към 29.01.2018 г., а това са задълженията за периода от м. 05.2017 г. до м.

12.2017 г. За останалата част от исковия период – от м. 01.2018 г. до м. 04.2019 г. вземанията не са погасени по давност. Съгласно заключението на СТЕ дължимите суми за топлинна енергия за посочения период възлиза на сумата 2983,60 лв., като за този период се дължи цената на извършената услуга дялово разпределение в размер на 15 лв. Съгласно заключението на ССчЕ обезщетението за забава върху дължимите суми за топлинна енергия за периода на забавата /15.09.2018 г. до 14.01.2021 г./ възлиза общо на сумата 468,32 лв., а обезщетението за забава върху дължимата сума за дялово разпределение е 3,30 лв.

С оглед на горното и поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за разноски въззивникът А. Б. Л. следва бъде осъден да му заплати внесения депозит за възнаграждение на особения му представител за въззивното 3 производство в размер на 300 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., или общо разноски от 400 лв. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд и дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лв.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20096054 от 04.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5418/2021 г. на Софийски районен съд, в обжалваните му части, с които А. Б. Л. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 2983,60 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* ******* за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 468,32 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2983,60 лв. в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 14.01.2021 г.; сумата 15 лв., представляваща възнаграждение за извършено дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 лв. за периода от 30.01.2018 г. до 14.01.2021 г.

ОСЪЖДА А. Б. Л., с ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 400 лева, представляваща общ размер на разноски за внесен депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение

ОСЪЖДА А. Б. Л., с ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски градски съд сумата 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е постановено с участието на „Н.” ЕООД трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София” ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5