Решение № 21200 от 22.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21200 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110147009 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: ****************, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“срещу „ск“ АД c ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *****************,с която се иска:

-да бъде прогласен за нищожен потребителски кредит

№

***********/06.11.2023 г., сключен между ищеца и „СК” АД

-при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата предвидена в чл. 29 от Договор за паричен заем № ***********/06.11.2023 г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение и -ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частична претенция от пълния размер от 108 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № ***********/06.11.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/07.08.2024 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 06.11.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит от разстояние № лева. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер от 400 лева, а размерът на погасителния план е 30 дни, като видът на вноската е месечна. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36,00%, а размерът на годишния процент на разходите е 42,58%, а размерът на общата сума, която следва да върне В. С. е 412,00 лева.

Поддържа се, че в чл. 19 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 29 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 19 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща 1 от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. На ищеца била начислена неустойка в общ размер на 108,00 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следва да върне е 520,00 лева.

Твърди се, че В С. е погасил сумата по сключения договор, като за срока на договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително и неустойка.

Изложени са доводи за нищожност нa целия договор на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита. Поддържа се, че е грешно посочен размера па ГПР, а действителният такъв е в размер многократно на допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Изложени са доводи, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Във връзка с възникване на неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора -нищожност па договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Сочи се, че неустойката накърнява добрите прави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поддържа се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 311К предвижда, че при забава па потребител, кредиторът има право само па лихва върху неплатената в срок сума за времето па забава. Излагат се съображения, че вместо по чл. 71 от ЗЗД кредиторът да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.

Прави се извод, че посочването в договора на размер па ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла па чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и води до недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК.

Поддържа се, че дори и целият договор да не е нищожен, то нищожна е клаузата, с която на е начислена процесната неустойка, в размер па 0.9%.

Сочи се, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност па кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Не се спори, че е сключен процесния договор за кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 400 лв. която сума е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен в търговски обект на Дружеството находящ се в гр. София, като след подписването му на ищеца е предоставена заемната сума в брой след подписване на РКО от негова страна.

Не се спори и, че в чл. 20 и следващите от договора е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя 2 визирани договора, може да му бъде начислена. неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.

Поддържа се , че в проекта на договора за кредит и приложенията към него са посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 11.04.2022 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора.

Сочи се, че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, но въреки това тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Сочи се, че неустойката представлява самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД. Поддържа се, че тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Твърди се, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Изложени са доводи и е цитирана съдебна практика за това, че неустойката отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласявана за нищожна.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № *********** от 06.11.2023 г.

Препис от договора е наличен и по делото като по силата на същия от страна на „ск“ АД на В. С. е предоставен потребителски кредит в размер на 400 лв., при следните условия: срок за погасяване : 30 дни, брой вноски : 1на 06.12.2023 г. ,годишен лихвен процент :

36.00%, годишен процент на разходите : 42.58%, обща сума, дължима от Потребителя: 520 лв. Посочено е, че следва да бъде осигурено обезпечение- поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 19 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване а договора, да:

- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или

-предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

С доклада по делото, приет в о.с.з. съдът е обявил за служебно известни общите условия на ответника.

Съгласно чл. 20 от ОУ на договора Поръчител може да е дееспособно физическо лице 3 навършило 21 (двадесет и една) години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на Заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на Заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на Заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя.

Поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи:минимален осигурителен брутен доход – 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца;липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.;да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ ПОТРЕБИТЕЛ на КРЕДИТОРА; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад считано от датата на предоставянето й пред кредитора.

Третото лице – поръчител подлежи на предварителна проверка и одобрения от страна на кредитора с оглед спазване на изискванията на настоящия член и неговата възможност да изплати обезпеченото вземане. Одобрението се извършва по преценка на кредитора.

Съгласно чл.21 от ОУ третото лице - поръчител, одобрено по реда на чл.21, в 3-дневен /тридневен/ срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с който се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по Договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други. Със сключването на договора за поръчителство, задължението на потребителя за осигуряване на обезпечение се счита за изпълнено.