Решение № 106 от 05.08.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. гр.Несебър, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20242150200236 по описа за 2024 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Л. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Я.“, бл. ***, чрез адв. К. К. от БАК, срещу наказателно постановление № 23-0304000957/07.09.2023 г. на началника на РУ Несебър в ОДМВР Бургас, с което на жалбоподателката, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

С жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление и необоснованост относно размера на наложената санкция. Твърди се съществено нарушение на административно-наказателните правила, изразяващо се в неправилно възприета фактическа обстановка и неяснота относно времето, по което се вменява на жалбоподателката да е извършила нарушение на ЗДвП, довело до нарушаване правото на защита. Посочва се, че жалбоподателката е привлечена и в качеството на обвиняема по ДП № 304-ЗМ-789/2023 г. по описа на РУ Несебър, вх. № 11896/2023 г. по описа на РП-Бургас и за това, че на същите дата и място, но в 04,30 часа извършила престъпление, управлявайки соченото в НП МПС, като се аргументира неточно описание на нарушението в НП. Излагат се съображения и за нарушение на задължението на наказващия орган да индивидуализира наказанието наложено с НП по размер, като се счита, че същото е необосновано и произволно определено.

Насрещната страна по жалба – началника на РУ Несебър в ОДМВР Бургас, изразява становище за неоснователност на оплакванията на жалбоподателката.

Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение за производството.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателката не се явява и не се представлява от упълномощения си адвокат. Депозира молба вх. № 6237/05.07.2024 г., с която като поддържа жалбата и моли за отмяната на НП.

1

Претендира съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ангажира писмени доказателства.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 09.08.2024 г., в 03,50 часа, в гр. Несебър, на ул. „Хан Крум“, в близост до бензиностанция „Шел“, по път I-9, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, жалбоподателката била спряна за проверка от полицейски служители при РУ – гр. Несебър – свидетеля О. И. и колегата му С.К., при която била установена и самоличността по представена лична карта. След извършена служебна справка св. И. установил, че жалбоподателката не притежава свидетелство за управление на МПС, което тя лично признала. Предвид установеното св. И. съставил АУАН Серия АД бл. № 486947/09.08.2023 г., връчен при отсъствие на възражение на жалбоподателката. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия АД бл. № 486947/09.08.2023 г., справка за нарушител/водач на РУ – гр. Несебър, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; както и се потвърждава изцяло от разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – актосъставителя О. И.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло, ведно с представените от жалбоподателката два броя постановления за привличане на обвиняем, които по същество не опровергават приетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на постановлението.

По повод оплакванията на жалбоподателката за неизяснена и неправилно установена фактическа обстановка и в частност досежно времето на извършване на нарушението, съдът намира същите за изцяло несъстоятелни. Видно от съдържанието на АУАН и НП не е налице противоречие относно посочения час на нарушението – 03,50 часа на 09.08.2023 г., съответно не може да се приеме, че е нарушено правото на жалбоподателката на защита и възможността да разбере за какво конкретно поведение е била ангажирана административнонаказателната отговорност. Разпитан 2 като свидетел по делото актосъставителят И. потвърждава пред съда, че е забелязал управлявания от И. автомобил около 04,00 часа на 09.08.2023 г. и го е спрял за проверка. Същевременно от представените постановления по ДП № 304-ЗМ-789/2023 г. по описа на РУ Несебър, вх. № 11896/2023 г. по описа на РП-Бургас е видно, че жалбоподателката И. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК и за това, че на 09.08.2023 г., в 04,30 часа, в гр. Несебър, по ул. „Хан Крум“, до бензиностанция „Шел“ в посока магазин „Жанет“ управлявала лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Посочените в постановлението данни за разследваното деяние съставляват работно обвинение, като самата жалбоподателка заявява, че делото понастоящем не е предадено на преценката на съда. Т.е. обвинението би могло да претърпи изменение, вкл. в съдебната фаза на наказателното производство, а съпричастността на И. към извършване на соченото с него престъпление подлежи на бъдещо доказване и при действие на презумпция за невиновността на обвиняемата до постановяването на краен прокурорски или съдебен акт. Същевременно, видно от процесния АУАН, същият е съставен в присъствието на И. и е връчен без вписани възражения от нейна страна, а с жалбата не се заявяват различни от установените в хода на административнонаказателното производство факти /напр. управлението на МПС да е било по друго време, на друго място или да е било осъществено от трето лице/, нито се сочат доказателства за тях. Оплакванията почиват единствено на твърдяното противоречие между установеното с НП и представените постановления, които не притежават обвързваща съда доказателствена стойност. Така, съдът намира, че обстоятелствата по делото са безспорно установени, вкл. че жалбоподателката е управлявала МПС в 03,50 часа на процесната дата без да притежава нужното СУМПС.

Не се констатират и нарушения на материалния закон, които да водят до извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл.

150а, ал. 1 от ЗДвП се въвежда задължение за водачите – при управление на МПС да притежават свидетелство, валидно за категорията, към която спада управляваното от моторно превозно средство. Същевременно, съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП който управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, се наказва с глоба от 100 до 300 лева. Следователно управлението на МПС без притежанието на СУМПС съставлява нарушение по смисъла на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, предвид което и поведението на И. е коректно подведено от административнонаказващия орган под посочената санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

За пълнота следва да се отбележи, че съдебният състав намира, че в конкретната хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани със спазване законовата уредба на ЗДвП, съдът намира, че процесното нарушение не може да се характеризира като такова без или с ниска обществена опасност. Касае се до нарушение на просто извършване, което не може само по себе си да доведе до извод за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН. Вярно е, че липсват данни жалбоподателят да е наказван за други нарушения на ЗДвП, но липсата на предходни наказания не е достатъчно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства, 3 които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

Както бе посочено по-горе, за извършеното нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП законодателят предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. Във връзка с оплакванията за необоснованост на наложеното от наказващия орган наказание и неправилното му определяне, съдът намира същите за основателни. В случая, наказващият орган е наложил на жалбоподателката глоба в размер на 200 лева.

Действително, при съобразяване съдържанието на санкционната норма се налага извод, че наказанието глоба е било определено от наказващия орган към средата при отсъствието на каквито и да е мотиви за това.

При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът съобразявайки доказателствата по делото и отсъствието на данни за предходни нарушения на правилата за движение по пътищата достигна до извод, че справедливата санкция, която следва да се наложи на жалбоподателката-нарушител е глоба в размер на 100 лева, тъй като при липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание, като наложената „Глоба“ се намали от 200 лева на 100 лева.

При този изход на спора следва да бъде разгледано изричното искане на жалбоподателката за присъждане на съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, която съобразно доказателствата възлиза на сумата от 300 лева. По своевременно заявеното от наказващия орган възражение за прекомерност на размера му, съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира същото за неоснователно, а възнаграждението за съответно на минимума, въведен за съответния вид работа. Действително, с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. на СЕС, съдът вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата, но настоящият състав намира, че същите следва да служат като незадължителен ориентир при определяне на справедливия им размер. Предвид изложеното съдът, с оглед изхода на спора на жалбоподателя се следва сумата от 150 лева - съразмерно на изменената част от НП, което да се възложи в тежест на ОД на МВР – Бургас, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи наказващия орган - началника на РУ – Несебър.