Определение № 1084 от 13.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1084 гр. София, 13.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601351 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. с чл.345 от НПК.

С определение № 583 от 03.11.2023 г. по НЧД № 744/2023 г., Окръжен съд – Враца, е оставил без уважение искането на осъдения С. А. П. за условно предсрочно освобождаване от остатъка (2 месеца и 16 дни) от наказанието 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 67/2021 г. на РС-Луковит, приведено в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 от НК с определение по НОХД № 1508/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

Против определението е депозирана жалба от адв.П. С., защитник на осъдения П., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че са удовлетворени предпоставките на чл.70, ал.1 от НК, в т.ч. че с поведението си осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Възразява се срещу доклада за оценка на риска, изготвен от затворническата администрация, с аргументи, че не почивал на конкретни данни от затворническото досие, а на предходната съдимост. Навеждат се доводи за липса на доказателства за извършвана ефективна работа с осъдения, съобразно целите по плана на присъдата.

Изтъква се, че П. не е личност с изградени престъпни навици и че е демонстрирал желание да спазва законовите порядки. В тази връзка се иска определението да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което молбата на П., за условно предсрочно освобождаване, да бъде уважена.

Въззивният съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Установено е по делото, че с определение за одобряване на 1 споразумение № 1373/22.12.2023 г., влязло в сила на същата дата, по НОХД № 1508/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, на С. А. П. е било наложено едно общо, най-тежко наказание на осн. чл.23 от НК, за извършени от него на 21.09.2022 г. две престъпления, съответно по чл.142 и чл.142а от НК, а именно 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ решим. С последващо определение по същото дело, произнесено на 22.12.2023 г. и влязло в сила на 07.01.2023 г., ОС-Бургас е постановил съобразно чл.68, ал.1 от НК, изцяло и отделно изтърпяване на наказанието 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим, наложено на П. по НОХД № 67/2021 г. на РС – Луковит.

Съгласно приложената в затворническото досие документация, наказанието 1 година и 4 месеца лишаване от свобода е приведено в изпълнение с начало 22.09.2022 г., като лицето понастоящем е настанено в затвора ***, поради осъществена междувременно замяна на режима на това наказание – от „общ“ на „строг“. От същото наказание, към датата на постановяване на обжалвания първоинстанционен акт (03.11.2023 г.), П. фактически е изтърпял 1 година, 1 месец и 11 дни, от работа са му зачетени 3 дни, като се е получавал остатък в размер фактически на 2 месеца и 19 дни, а със зачитането на работни дни – остатък в размер на 2 месеца и 16 дни. Към момента на произнасянето на апелативния съд остатъкът е редуциран на 2 месеца и 6 дни.

Наказанието по НОХД № 1508/2022 г. на ОС-Бургас 6 месеца лишаване от свобода, предстои да бъде приведено в изпълнение, след горепосоченото наказание по НОХД № 67/2021 г. на РС – Луковит (задействано по чл.68, ал.1 от НК).

За да остави без уважение, подадената лично от осъдения молба за условно предсрочно освобождаване, проверяваната инстанция е приела, че макар да е изпълнено първото от двете изискуеми от чл.70, ал.1 от НК условия – осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание, то не е удовлетворено второто от тези условия – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Крайният извод на първата инстанция за неоснователност на претенцията на осъдения и нейното отклоняване, е правилен, но не по залегналите в оспорваното определение съображения.

Принципно положение е, че когато се прилага чл.68, ал.1 от НК, общо наказание не се определя, като най-напред се изтърпява приведеното в изпълнение наказание, което е било отложено по чл.66 от НК, т.е. наказанието по по-ранния влязъл в сила съдебен акт, условно назован първи, а след него – наказанието по следващия или условно назован втори съдебен акт (§ 1, ал.1-4 от ДР на ЗИНЗС). Съобразно трайната съдебна практика (виж прим. Решение № 134 от 07.04.1989 г. по н.д. № 104/1989 г. на ВС, Решение № 322 от 31.08.1988 г. по н.д. № 344/1988 г. на ВС, Определение № 620 от 22.06.2023 г. по в.ч.н.д. № 715/2023 г. на САС), активираното по чл.68, ал.1 от НК наказание се изпълнява самостоятелно, като въпросът за условното предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК ще се разреши само с оглед 2 на наказанието по втория съдебен акт, след като бъде изтърпяно наказанието по първия (приведеното по чл.68, ал.1 от НК). Или иначе казано, изтърпяната част по чл.70, ал.1, т.1 или т.2 от НК се изчислява само на базата на изтърпяното наказание по втория съдебен акт (в случая това е било определението за решаване на делото със споразумение по НОХД № 1508/2022 г. на ОС-Бургас), а не на базата на наказанието по първия (по НОХД № 67/2021 г. на РС-Луковит) или на база сборуване на наказанията по двата акта.

В разглеждания казус, дори обстойните аргументи на първостепенния съд за неприключил превъзпитателен процес при П., с оглед завишаване на стойностите на риска от рецидив, неколкократно дисциплинарно наказване, неосъзнаване и неполагане на усилия за промяна в противоправния модел на поведение, да се споделят, тяхното излагане е било безпредметно, понеже наказанието, за което осъденият е можел да поиска да бъде условно предсрочно освободен, не е започнало да се изпълнява. В този смисъл липсва първата от заложените в закона предпоставки – изтърпяна част от това наказание и то не по малко от половината от определения му срок.

Ето защо, определението следва да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 583 от 03.11.2023 г. по НЧД № 744/2023 г. на Окръжен съд – Враца, с което е оставено без уважение искането на осъдения С. А. П. за условно предсрочно освобождаване от остатъка (2 месеца и 16 дни) на наложеното му наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 67/2021 г. РС-Луковит, приведено в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 от НК с определение по НОХД № 1508/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3