Решение № 4679 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4679 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова в присъствието на прокурора С. Н. С. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело № 20251100105964 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл. 29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. с чл.

22а, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗЗДт по повод на постъпила молба от Т. И. Б., чрез упълномощената адв. Л. Д. П. от АК – гр.Русе, за връщане на децата Д. П. А. и Д. П.

А., родени съответно на ****г. и на ****., в държавата на обичайното им местопребиваване - Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (в мотивите само Великобритания).

Молбата на Т. И. Б. е подадена на 22.05.2025 г. с искане за връщане на малолетните децата Д. П. А. и Д. П. А. в държавата на обичайното им местопребиваване – Великобритания. В молбата се твърди, че на 02.04.2025 г. бащата на двете деца П. П. А. ги завел в България за пролетната ваканция с уговорката да ги върне на 15.04.2025 г., но ден преди уговорената дата за връщане, заявил на майката, че е решил да се установи в България и децата остават при него. Сочи, че децата са в родния град на бащата — гр. Чирпан, ул. ****. Твърди, че страните са живели в Обединеното кралство на семейни начала и са родители на децата Д. П. А. и Д. П. А..

По-малкото дете е и британски гражданин, а двете деца са родени в Обединеното кралство, живели са там до взимането им от баща им на 02.04.2025 г. и задържането им в България против волята на майка им. Децата са с обичайно местопребиваване в Обединеното кралство. Поддържа, че след прибирането си в България, бащата е 1 инициирал дело за родителски права, което е гр.д. № 445/2025 г. по описа на Районен съд Чирпан. Молителят излага, че страните са се разделили през м. декември 2024 г. и месеците след раздялата са поддържали комуникация заради малолетните си деца, които са живели при майката от раждането им, а тя винаги е полагала грижите за тях, включително и водене и взимане от училище. През месец март 2025 г., бащата на децата е поискал да вземе децата за пролетната ваканция и да ги доведе в България.

Уговорката на родителите е децата и бащата да заминат на 02.04.2025 г. и да се приберат на 15.04.2025 г. Твърди, че бащата на децата е изпратил данни за закупените за него и децата двупосочни билети, а майката подписала декларация, с която дала съгласието си децата да пътуват извън границата на Република България, придружени от баща си – именно, за да може на уречената дата 15.04.2025 г., да се върнат в Лондон. П. П. А. и децата заминали за България на 02.04.2025 г., но след това бащата не върнал децата съгласно уговорката. На 14.04.2025 г. бащата заявил в телефонен разговор, че не възнамерява да върне децата в Лондон, както и че самият той е решил да остане в родния си гр. Чирпан в България.

Молителката излага, че се свързала в Лондон с адвокат и на 21.04.2025 г. подала молба към Върховния съд, отделение по семейни дела. Образувано е дело с номер FD25P00244, като на 07.05.2025 г. е проведено разпоредително заседание и е насрочено открито съдебно заседание на 21.05.2025 г. На проведеното заседание на 21.05.2025 г., съдията е дал указания на майката да подаде молба по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Твърди също, че от училището на децата в Лондон са запознати с незаконното задържане на децата, както и са поставили въпрос до кога да пазят местата на децата. Излага, че от раждането на децата до 02 април 2025 г., те са живели в Лондон, там е тяхната среда, там посещават училище, там са приятелите им. Връзката с майка им е много силна, а са заминали за България с обещанието, че след две седмици се връщат при майка си.

Задържани са от баща им, който в телефонните разговори между П. А. и Т. Б. основно се фокусира върху отношенията с приятеля , как децата му нямало да имат друг баща и категорично отказва да ги върне на майката в Лондон.

Искането на молителя е съдът да постанови връщането на децата Д. П. А. и Д.

П. А. в държавата по обичайното им местопребиваване - Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия по молба на тяхната майка Т. И. Б. срещу бащата П. П. А., на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, като децата Д. П. А. и Д. П. А. да бъдат предадени на тяхната майка Т. И. Б., а при необходимост майката да има право да заяви издаването и да получи всички необходими документи за пътуването на децата от Република България до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Ответникът П. П. А. редовно уведомен, е подал писмен отговор в който оспорва изложените от молителя твърдения. Поддържа, че не са налице материалните предпоставки молителката да иска връщане на децата в държавата на постоянното им пребиваване-Великобритания. Излага, че не се твърди и няма доказателства, че преди довеждане на децата в България молителката има права върху двете деца, поради което задържането им в България от ответника да е извършено в нарушение на постановен съдебен акт за родителски права. Няма твърдения и доказателства, че децата са били задържани от бащата в установени във Великобритания правила и постановено решение от компетентен съд, по силата на което да е била овластена да упражнява самостоятелно родителските. Сочи, че не е налице и отрицателната материална предпоставка молителката да не е дала съгласие децата да посетят България с ответника. Оспорил е изцяло наведените в молбата фактически твърдения на молителката. Поддържа, че в периода на пребиваване в България детето Д. е 2 споделило с него, че новият партньор на майката се е държал невъздържано и агресивно като е дърпал ушите на малкото дете Д.. Твърди, че именно съмненията, че невъздържаният характер и емоционалните реакции ще се отразят и в бъдеще върху децата, което го е мотивирало да откаже завръщането си с децата във Великобритания и да предприеме устройването на живота им в България.

Поддържа, че са налице посочените предпоставки в разпоредбите на чл. 13 б.

„а“ и б. „б“ от Хагската конвенция. Моли да бъде оставена без уважение молбата като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

В открито съдебно заседание молителката лично и чрез упълномощения представител поддържа молбата. В хода на устните състезания пледира за уважаването . Претендира присъждането на разноски.

Ответникът лично и чрез пълномощника си, в открито съдебно заседание оспорва молбата като неоснователна. В хода на устните състезания поддържа, че са налице основанията за прилагането на чл. 13, буква „б“ от Хагската конвенция, за да бъде отказано връщането на децата по съображения, че върху тях може да бъде оказано физическо или психическо насилие и по всякакъв друг начин да бъдат поставени в неблагоприятна ситуация. Пледира молбата да бъде отхвърлена.

Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита молбата за основателна, а децата да бъдат върнати на майката в държавата по обичайното им местопребиваване.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С определението си по доклада на делото, обективиран в съдебния протокол № 6679 за проведеното открито съдебно заседание от 13.06.2025г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, че в тежест на молителя е да докаже извършеното от ответника международно отвличане на малолетните деца Д. П. А. и Д.

П. А., че при връщане на децата във Великобритания, ще бъдат осигурени подходящи условия за гарантиране на защитата им от насилие – физическо или психическо, или защита от други неблагоприятни обстоятелства, съгласно чл. 27, т. 3 от Регламент № 2019/2011 г. на Съвета от 25.07.2019 г., както и че защитата на двете деца след връщането им във Великобритания от физическо и психическо насилие е гарантирана и те няма да бъдат поставени в опасност от насилие и неблагоприятна ситуация, описано в отговора на ответника. Дал е указания, че в доказателствената тежест на ответника е да докаже възраженията срещу молбата за връщане на децата в държавата по обичайното им местопребиваване.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че децата Д. П. А., роден на **** г. и Д. П. А., роден на **** г., имат обичайно местопребиваване във Великобритания към момента на задържането им в Република България.

Страните не са възразили срещу доклада на съда (лист 65-66 от делото).

От заверени копия от оригинали на удостоверение за раждане № 0020190665 от 20.05.2019г., издадено от община Русе, Република България, както и на удостоверение за раждане № ********** от 13.04.2022г., издадено от община Русе, Република България се установява, че децата Д. П. А. и Д. П. А., са родени съответно на ****г. и на ****. във Великобритания от майка Т. И. Б. и баща П. П. А..

От представено в превод на български език удостоверение, подписано от 3 директора на Основно училище „Мишън Гроув“ се установява, че децата Д. П. А. и Д.

П. А., са записани съответно на 07.09.2024г. и на 12.09.2024г. в Основно училище „Мишън Гроув“. Отразено е, че родител с родителска отговорност е майката Т. Б. с адрес: апартамент № ****, Лондон Е 17 7AD.

От удостоверения за настоящ адрес с изх. №№ 1-125 и 1-126, издадени от община Русе на 20.05.2025г. се установява, че Д. П. А. и Д. П. А. имат заявени последни настоящи адреси в гр. Русе, считано съответно от 20.05.2019г. и от 13.04.2022г.

От неоспорените служебни бележки с изх. №№ 044 и 045 от 15.04.2025г., издадени от ДГ „Слънце“, гр. Чирпан се установява, че децата Д. П. А. и Д. П. А. са записани в регистъра на ДГ „Слънце“ от 22.04.2025г.

Видно от представения в надлежно заверен превод на български език Формуляр С100 от 07.05.2025г. по заявление по реда на чл. 8 от Закон за децата от 1989 г. по дело № FD25P00244 на Върховния съд, отделение по семейни дела, Лондон, молителят Т. И.

Б., като заявител е поискала бащата П. П. А. да върне децата незабавно на майката.

Със същото е заявено и искане майката да може да се върне с децата незабавно в Обединеното кралство, а граничните служби и полицията да окажат съдействие на майката за изпълнение на това определение, както и бащата да бъде лишен от правото да взема децата от майката и да ги извежда извън Обединеното кралство.

Като неоспорено доказателство по делото е прието в превод на български език и разпореждане от 22.05.2025г. по дело № FD25P00244 на Върховния съд, отделение по семейни дела, Лондон от което е видно, че жалбоподател е Т. И. Б., а ответник П. П.

А., а на 21.05.2025г. по делото е проведено закрито заседание в което съдът е определил на майката време в което да прекарва с децата Д. П. А. и Д. П. А., които са били с обичайно пребиваващи във Великобритания на 15.04.2025г. и на 07.05.2025г.

Съгласно декларация за съгласие от 07.03.2025г., Т. И. Б. е дала съгласието си Д.

П. А. и Д. П. А., да пътуват извън границите на Република България, придружени от П.

П. А.. Декларацията е с удостоверен подпис на декларатора от завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в Лондон.

Видно от определение, постановено в закрито заседание на 08.05.2025г. по гр. дело № 445/2025г. по описа на РС – Чирпан, съдът е определил привременни мерки, като е постановил упражняването на родителските права върху малолетните деца Д. П.

А., и Д. П. А. на бащата П. П. А., определил е местоживеенето на децата да е на адреса на бащата. Съдът е определил режим на лични отношения между децата Д. П. А. и Д.

П. А. и тяхната майка Т. И. Б. и я осъдил да заплаща на малолетните си деца Д. П. А. и Д. П. А., чрез техният баща и законен представител П. П. А., ежемесечна издръжка в размер на 270 лв., за всяко от децата или общо за двете 540 лв., считано от 24.04.2025 г. до приключване на делото с влязъл в законна сила съдебен акт, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.