Решение № 1310 от 20.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500911 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260207 от 30.01.2023 г. по гр. д. № 1994/20 21 г. на Софийски градски съд ЗК “Лев инс” АД е осъдено да заплати на М. Г. Г. сумата 50000 лева обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на травматично увреждане, получено при ПТП на 17.02.2016 г., със законната лихва от 07.02.2018 г. Искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 150000 лева.

Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част за разликата до сумата 150000 лева. Оплакването е за несправедливо занижен размер с оглед търпените вреди от влошаването на здравето. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер от 150000 лева.

Първоинстанционното решение е обжалвано и от ответника в осъдителната част над сумата 20000 лева с оплакване за незаконосъобразност 1 и необоснованост. Твърди се липса на ексцес по отношение на белодробното заболяване, което е било проявено и страданията от него – обезщетени в предходното производство. Отстраняването на остеосинтезния материал също било предвидено при присъждането на първото обезщетение. Оспорва се и причинната връзка на процесното ПТП със състоянието „белодробна фиброза и дихателна недостатъчност“. Твърди се прекомерност на присъденото обезщетение.

Всяка страна оспорва подадената от насрещната страна жалба.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от М. Г.

Г. против ЗК “Лев инс” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес в размер на 150000 лева (допуснато увеличение на иска в съдебно заседание на 22.02.2022 г.), ведно със законната лихва от 07.12.2018 г. В исковата молба се сочи, че ищцата пострадала при ПТП на 17.02.2016 г., като за неимуществените вреди от получените телесни увреждания получила обезщетение по гр.д. № 8861/ 2016 г. на СГС. След приключване на посоченото дело състоянието й се влошило; получавала задух при по-усилени движения, във връзка с което била констатирана белодробна фиброза, лекостепенна белодробна артериална хипертония, диастолна ЛК дисфункция.

С решение на ТЕЛК от 11.12.2018 г. била определена 80% трайна загуба на трудоспособност. На 12.10.2020 г. била извършена екстакция на остеосинтезен материал от кост на левия крак. Ищцата твърди, че посочените увреждания й причинили допълнителни неимуществени вреди, които не са възмездени в предходното производство. Претендира 150000 лева за обезщетение на описаните вреди, със законната лихва от 07.12.2018 г.

Ответникът е направил възражения, които се поддържат и във въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.

269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

2

Настоящият състав, като споделя доводите на първоинстанционния съд и по реда на чл.272 от ГПК препраща към изложените от него мотиви, намира жалбата на ответника за неоснователна, а обжалваното решение за правилно.

Пред настоящата инстанция се спори дали посочените в исковата молба увреждания представляват ескцес – влошено здравословно състояние, възникнало след приключване на устните състезания по предходното дело, което не е било предвидено и обезщетено. По този въпрос влязлото в сила решение, с което в полза на ищцата е присъдена сума от 20000 лева, установява със сила на пресъдено нещо, че е налице ексцес – ново страдание, което е в причинна връзка с деликта и не е било предвидено при определяне на обезщетението в предходното производство. Спори се и по справедливия размер на обезщетението, което да е съответстващ на болките и страданията паричен еквивалент.

Съгласно разясненията по приложение на закона, направени с ППВС № 4/1975 г., т.10, ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние на пострадалия се присъжда само ако влошаването се намира в при-чинна връзка с увреждането и ако при присъждане на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено. В случай, че влошаването е довело до по-висока група инвалидност и не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетяване, същото следва да се приеме за ексцес и да се обезщети допълнително.

С решение от 29.01.2018 г. обезщетение по гр.д. № 8861/ 2016 г. на СГС и решение от 11.07.2018 г. по гр.д. № 1643/2018 г. на САС на ищцата е присъдено обезщетение за получените при ПТП увреждания.

Установиха се твърдените в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявеният иск – констатирана в края на 2018 г. белодробна фиброза, дихателна недостатъчност; извършена на 14.10.2020 г. операция за отстраняване от фемура на имплантирани уреди. Оплакването на жалбоподателя ответник, че страданията от тази операция били предвидени при предходното обезщетяване на вредите е необосновано. При определяне на първоначалното обезщетение не е било предвидено, че предстои операция за отстраняване на синтезен материал от бедрената кост.

Неоснователно е и възражението срещу приемането на белодробното заболяване за ново страдание, различно от обезщетеното състояние – наличие 3 на тромби в белия дроб, наложило поставяне на „вена кава филтър“.

Действително състоянието белодробна тромбоемболия е било проявено към момента на първоначалното обезщетяване, но не и състоянието „белодробна фиброза, дихателна недостатъчност и белодробна хипертония“, което нито е съществувало, нито е било закономерно предвидимо към приключване на устните състезания пред САС. Причинната връзка на това последно състояние с получената по-рано тромбоемболия е категорично установена чрез приетите и неоспорени заключения в първоинстанционното производство.

Тези увреждания не са били предвидени от вещото лице при даване заключение относно състоянието на ищеца при предходното дело. Липсвали са клинични данни за настъпилите усложнения, в този смисъл същите не са били предвидими към момента на обезщетяване. Вредите, обезщетение за които се претендира в настоящото производство, съставляват непредвидимо, последващо проявило се във времето влошаване на здравословното състояние на ищцата и са в причинна връзка с непозволеното увреждане при ПТП от 17.02.2016 год. Същите не са били предвидени и съобразени от съда, постановил първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. На този извод не противоречи фактът, че към момента на предходното обезщетяване е било установено наличие на белодробна тромбоемболия, след като по делото не се установява процесните вреди от ексцес да са били неизбежни, сигурни и предвидими. Това е така, защото се търсят вреди не от белодробна тромбоемболия, а от последиците от същата, без обаче да е доказано, че последиците са били неизбежни и установими към предходния момент.

По спорния въпрос за справедливия размер, който да обезщети ищцата.

Към момента при ищцата е установена белодробна фиброза, дихателна недостатъчност от втора степен и белодробна хипертония. Тя е хронично състояние, което означава, че прогресира постепенно с периоди на ремисия и изостряне и се съчетава с нарушения в малкия кръг на кръвообращението.

Проявява се със задух – първо при физически усилия, а впоследствие – и в покой; умора, замайване, ментални проблеми; сърцебиене, вариране на артериалното налягане, като може да прогресира в развиване на хронично белодробно сърце и дясна сърдечна недостатъчност. Състоянието е необратимо поради настъпили структурни и необратими морфологични промени в белия дроб и сърцето. Това състояние води до риск от респираторни инфекции и по необходимост налага трайно наблюдение и 4 лечение.

Наред с вредите от посоченото хронично белодробно заболяване с необратим ход, в настоящото производство се претендира обезщетение за болките и страданията от извършената и на 14.10.2020 г. операция за отстраняване на синтезен материал от бедрената кост. От свидетелските показания се установява трудното възстановяване от последната операция, необходимостта от чужда помощ, изпитваните силни болки.

Посоченото обуславя извод за основателност на оплакването на жалбоподателката ищец за несправедливо занижаване на определения от първоинстанционния съд размер на справедливо обезщетение от 50000 лева.

При определяне на справедливото обезщетение се отчитат както интензитета на търпените болки от последната операция, при която е отстранен синтезен материал от бедрената кост, така и последиците за живота на ищцата от белодробното заболяване предвид нейната млада възраст, очакваното развитие и неблагоприятната прогноза. Настъпили са необратими морфологични промени в белия дроб и сърцето, последвани от патофизиологични промени в тези органи. Пълно възстановяване не само не е възможно, но се очаква състоянието да прогресира с развитие на хронично белодробно сърце, а впоследствие на дясна сърдечна недостатъчност и тотална сърдечна недостатъчност. Настоящата инстанция приема, че паричният еквивалент, който да обезщети справедливо ищцата за новите болки и страдания, е сумата 80000 лева. Обезщетението се определя към датата на възникване на новото страдание, което е установено в края на 2018 г.

Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50000 лева до 80000 лева и ответникът бъде осъден да заплати посочената разлика. В частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение над 20000 лева до 50000 лева решението следва да бъде потвърдено.

По разноските. Жалбоподателката ищец е заплатила на адв. М. 8650 лева възнаграждение за изготвяне на въззивната жалба и процесуално представителство, както и 3050 лева за изготвяне на отговор на въззивната 5 жалба и процесуално представителство. Ответникът е направил възражение за прекомерност, в случай че заплатеното възнаграждение надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004 г. Заплатените възнаграждения не надвишават минималните размери, поради което възражението е неоснователно. При изхода от спора ответникът дължи на ищцата цялата сума, заплатена за защита по въззивната жалба на ответника 3050 лева, както и част от заплатеното възнаграждение за изготвяне на въззивната жалба на ищцата в размер 2595 лева, съответно на уважената част от тази жалба - общо 5645 лева.

Дължимата от ищцата държавна такса пред въззивния съд за уважената част от жалбата е била 600 лева, от предварителното заплащане на която тя е била освободена. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи в полза на съда сумата 600 лева. Върху увеличения размер на обезщетението ответникът дължи държавна такса в размер на 1200 лева. Затова той следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета 1800 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260207 от 30.01.2023 г. по гр. д. № 1994/20 21 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът на М. Г. Г. срещу съд ЗК “Лев инс” АД, София за обезщетение на неимуществени вреди над 50000 лева до 80000 лева и постановява:

ОСЪЖДА съд ЗК “Лев инс” АД, София да заплати М. Г. Г. на основание чл.226, ал.1 от КЗ допълнително сумата 30000 (тридесет хиляди) лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от ексцес, със законната лихва от 07.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер 5645 (пет хиляди шестстотин четиридесет и пет) лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Осъжда съд ЗК “Лев инс” АД, София да заплати държавна такса по сметка на САС в размер на 1800 лева (хиляда и осемстотин) лева.