Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 555 от 21.02.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2312/2024
Вид
Определение № 555
Подписан
21.02.2025
В сила
21.02.2025
Състав
Вероника Николова, Мирослава Кацарска, Мадлена Желева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 555 гр. София, 21.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002902312 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДЕА ТРЕЙД“ ООД, чрез процесуалния му пълномощник – адв. И. Ч., срещу въззивното решение № 216/09.07.2024г. по в.т.д.№165/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 18/09.01.2024г., постановено по т.д. № 822/2022г. по описа на ВОС, по иск по чл. 74 ТЗ, предявен от В. П. П., срещу „ДЕА ТРЕЙД“ ООД, за отмяна на решенията, взети на Общо събрание на съдружниците на дружеството, проведено на 12.12.2022г., обективирани в протокол от същата дата, а именно: 1. за изключване на В. П. П. като съдружник в дружеството на основание чл.126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ; 2. за поемане дяловете на изключения съдружник; 3. за освобождаване на съдружника В. П. като управител, както и по т. 4 - приемане на нов дружествен договор.

Касаторът поддържа, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. Твърди, че АС – Варна се е произнесъл в противоречие със задълженията си по чл. 12 и чл. 235 ГПК, като 1 напълно е игнорирал представените доказателства за извършените от П. действия и бездействия във вреда на дружествената дейност. Поддържа, че основно средство за търговия на дружеството е електронната му страница, а П. на 09.09.2022г. блокирал достъпа до същата, после свалил контактите от профила на дружеството, считайки че същата е негова лична интелектуална собственост според описаната разменена електронна кореспонденция. Сочи, че блокирането на страницата е дало негативен ефект в отношенията на дружеството с клиентите му. Изтъква, че от приетата писмена кореспонденция било видно и злепоставянето на дружеството, както и на втория съдружник и управител пред клиенти, когото П. наричал „измамник“. Касаторът твърди, и че въззивният съд неправилно е приел, че нормата на чл. 126 ТЗ била неприложима поради паритетното участие на двамата съдружници в капитала.

Оспорва и посоченото от съда, че алтернатива било прекратяването на дружеството. С оглед изложените доводи, жалбоподателят претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на исковете.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Следва ли съдът да обсъди приетите по делото доказателства за всяко едно от посочените действия/бездействия на съдружника по отделно и в тяхната съвкупност?“;

2. „Следва ли съдът да обясни логиката на своите изводи / в случая защо не приема дадено твърдение за доказано/, така че да е проследимо съответствието на вътрешното му убеждение с логическите, опитните и научните правила?;

3. „Следва ли съдът да изгради вътрешното си убеждение не само върху преките доказателства за поведение във вреда на дружествените интереси, но и върху косвените данни за настъпването на вредоносен резултат за дружеството?“;

4. „Следва ли съдът да съобрази не само прякото материално отражение на поведението на съдружника върху дружествената дейност, но и косвеното, перспективно отражение на поведението му върху тази дейност, включително репутационните щети върху нея, както и евентуалното нарушаване на 2 връзките на снабдяване и пласмент на стоки?“;

5. „Следва ли в производството по чл. 74 ТЗ съдът да съобрази ноторните факти относно тенденциите на изменение на дружествената дейност, като например ГФО, които са обявени в публичния ТРРЮЛНЦ?“;

6.

„Представлява ли злоупотреба с право изключването на съдружник с 50% дял от капитала в ООД от другия съдружник с дял от 50% от капитала в ООД?“;

7. „Приложим ли е институтът на чл. 126 ТЗ в ООД с двама съдружници, с дялове 50% всеки?“;

8. „Доколко ликвидацията на търговско дружество е адектватна форма на защита на интересите на самото дружество?“

Касаторът обосновава допускането на касационно обжалване по първите пет поставени въпроса с произнасяне в нарушение на практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК, решение №135/21.06.2019г. по гр.д. №165/2019г. на 3 г.о. на ВКС, решение №50055/24.04.2023г. по гр.д. №197/2022г., 3 г.о. на ВКС, решение № 121/20.06.2022г. по гр.д. №3082/2021г. на 3 г.о. на ВКС и др. По поставените въпроси от шести до осми включително се поддържа противоречие с решение № 2033/29.12.2001г. по т.д. №663/2001г. на ВКС, 5 г.о.

Ответникът по касационната жалба – В. П. П., оспорва същата по съображения, изложени в писмения отговор от 17.10.2024г., подаден чрез процесуалния му пълномощник - адв. С.. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по подробно изтъкнатите доводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Варна е приел, че не е спорно и се установява от служебна справка на електронна страница на ТРРЮЛНЦ, че към датата на атакуваното ОСС, вписаните съдружници са:

3

Антон Венциславов Александров и В. П. П., двамата едновременно с това и управители на дружеството, които го представляват само заедно. Въззивният съд е приел, че с покана за свикване на ОС, в която е обективирано и предупреждение за изключването на съдружника П., дружеството, чрез управителя Антон Александров, свикало Общо събрание на дата 12.12.22г. от 11.00 часа в седалището и адреса на управление, като в поканата се съдържа позоваване на констатираните и обявени на съдружника с предходни електронни съобщения, негови действия против интересите на дружеството /в т.1 - т.7 вкл./, първото от които писма е изпратено на 05.09.22г., с отправена покана за преустановяване на тези действия. Съдът е счел, че от обективираното в поканата за събранието предупреждение за изключване, същото се основава на две основни материални предпоставки по чл.126, ал.3 ТЗ: неизпълнение задълженията на съдружника за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, както и действия против интересите на дружеството. Апелативният съд е приел, че ОС е проведено съгласно представения протокол на 12.12.2022г., като съдружникът Александров е присъствал единствен на същото, а протоколът е със съответните нотариални заверки и отговаря на изискванията на чл. 137, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 ТЗ.

Апелативният съд е приел, че от страна на ответното дружество са представени няколко покани, изпращани до ищеца на ел. поща, на която е адресирана и поканата за процесното събрание, а именно покана от 05.09.22г., покана от 13.09.2022г., писма от 23.09.2022г., от 12.10.2022г., жалба от 06.11.2022г., чието съдържание описва подробно в акта си.

Въззивният съд е посочил, че кредитира заключението на техническата експертиза, като изчерпателно, обективно и компетентно изготвено, от което се установява след проверка на електронните пощи с адреси: [email protected], [email protected], и ********** , че електронното съобщение от 17.11.2022г., съдържащо покана за свикване на общо събрание на съдружниците „Деа трейд“ ООД и предупреждение за изключване на съдружник, е изпратено в 11:48ч. и е доставено до адресатите в рамките на минута. Вещото лице е посочило в табличен вид, че електронните съобщения в процесната кореспонденция в периода м. 09. 2022г. до 17.11.2022г. са изпратени/получени. Апелативният съд е посочил и че съгласно заключението на експертизата при посещение сайта 4 https://deatrade.eu вещото лице е констатирало наличие на посочен контакт с друго юридическо лице „ДЕА ТРЕЙД БГ“ ЕООД, с различен ЕИК, и управител Борис Борисов, като домейнът deatrade.eu е регистриран от английско дружество /P.D.R Ltd/, предлагащо регистрация на домейни и защита права за интелектуална собственост, а наличната информация в интернет за името на регистранта не се разкрива - „not disclosed!".

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че няма спор относно легитимацията на ищеца като съдружник в „Деа трейд“ ООД, както и че предявяването на конститутивния иск е в срока по чл.

74 ТЗ. По подробно изложените доводи, апелативният съд е приел, че ищецът е получил съобщението с поканата за събранието и предупреждението за изключване своевременно. Посочил е, че страните са ползвали регулярно, именно този способ за комуникация – чрез изпращане на ел.съобщения, вкл. ползваната от ищеца лична ел.поща [email protected], което се установява и от проследените от техническата експертиза други ел. съобщения. АС – Варна е приел, че с оглед естеството на взетите на това Общо събрание решения – за изключване на съдружник и последиците от това, личното присъствие на съдружника не се отразява на законосъобразното провеждане на събранието, тъй като изключваният съдружник не гласува съгласно чл.137, ал.3 ТЗ, а мнозинството по чл.137, ал.3, изр. 1 ТЗ за вземане на решенията за изключване се формира от дяловете на останалите съдружници, като от капитала се приспадат дяловете на всички предложени за изключване съдружници. С оглед горното, апелативният съд е преценил за неоснователно възражението за неспазване процедурата за свикване на Общото събрание съгласно чл.138, ал.2 ТЗ, приемайки, че управителят П. е получил поканата от А. Александров за свикване на събрание, в срока по чл.

139, ал.1 ТЗ, и при наличие на достатъчно време за спазване срока по чл. 138 ТЗ - до датата на провеждане на събранието на 12.12.2022г. е имало повече от две седмици.

Въззивният съд е приел по отношение на материалната законосъобразност на взетите решения по чл. 126, ал. 3 ТЗ, че няма пречка предупреждението за изключване да изхожда от който и да е от съдружниците или от другия управител, както и че не е необходимо предварително решение 5 на Общо събрание на съдружниците за отправяне предупреждение за изключването. АС – Варна е приел, че в предложението има конкретизация в достатъчна степен на сочените нарушения. Въззивният съд не е споделил мотивите в обжалваемото решение на Варненски окръжен съд, за разграничение на действията на ищеца, извършени в качеството на управител от тези, извършени като съдружник в същото дружество, като се е позовал на посоченото в т. 3 от ТР №1/2023г. на ОСТК на ВКС, съобразно което, съдружник може да бъде изключен и за действия, извършени от него в качеството му на управител на дружеството, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по чл. 126, ал. 3, т. 1 – т.3 ТЗ, тъй като когато едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняване на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ.

Апелативният съд е приел, че изключването на съдружник е крайна санкционна мярка и тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение, като следва да се установят виновни действия, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството, причиняващи сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между съдружниците, така и действия, водещи до компрометиране на търговската му дейност, свръхзадлъжнялост и др., както и че тези действия трябва да имат траен, а не епизодичен характер, да демонстрират явно желание на съдружника да действа против интересите на дружеството. Въззивният съд е посочил, че от установеното по делото не се налага безусловно такъв извод. Приел е, че изведените като нарушения действия на съдружника касаят оперирането на интернет страница на дружеството, служебна поща на дружеството, посочените служебни телефони за контакт, комуникацията с клиенти и изнасяне на вътрешно дружествена информация /за влошени отношения между съдружниците/. Апелативният съд е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства да установи, че достъпът до уеб страницата на дружеството е експроприиран от ищеца; че ищецът контролира еднолично пощата на дружеството; че Александров като управител няма достъп до служебната ел. поща на дружеството, чрез която се осъществява кореспонденцията с клиенти / различна от обявената на страницата на Търговски регистър/; че ищецът е блокирал интернет страницата на дружеството през м. септември 2022г.; че осъществява 6 недобросъвестно спрямо ответника конкурентна дейност чрез собствено дружество „Майтек“ ЕООД; че извършва злонамерени действия чрез изключване, а след това и присвояване на служебен телефонен номер, ползван от управителя Александров, като по този начин препятства електронно банкиране на дружеството. Въззивният съд е приел, че не се установяват недобросъвестни действия на другия управител и съдружник, и настъпването на преки имуществени или неимуществени вреди за „Деа трейд“ ООД, вкл. репутационни вреди.