Присъда № 106 от 13.06.2024, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 106 от 13.06.2024 година, постановена по НОХД № 350/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият Х. А. /Н. А./, гражданин на Сирийска Арабска Република, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 17.05.2024 година, в района на гранична пирамида № 269, находяща се в землището на село Лесово, общ.

Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Н. Г. Г. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на Х. А..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Н. Г. Г. заявява, че от събраните по делото доказателства е установено, че Х. А. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК, като е избягал от собствената си държава заради войната там, поради което при определяне на вида и размера на наказанията съдът следва да се съобрази с неговото чисто съдебно минало, пълните му самопризнания и съдействие на органите на ДП и да наложи наказание при най-ниския предел и приложи и разпоредбата на чл. 66 от НК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Х. А. е роден на **********г. в гр. ***, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и преди две години отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в страна от Европа – в Германия, където имал роднини и искал да живее и да работи. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да премине по незаконен път турско - българската граница и в гр. Истанбул той се свързал с неустановено лице, което срещу парично възнаграждение от 4500.00 евро се съгласило да му помогне да достигне от Турция до Сърбия през Република България. В изпълнение на намерението си на 12.05.2024 г. вечерта подсъдимият, като част от група от общо девет лица, всички имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, били превозени от гр. Истанбул в близост до турско българската граница, след което групата, водена от едно неустановено по делото лице, продължила да се движи пеша в гориста местност и така достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата /т.н. ограда/. Водачът на групата ги оставил за известно време на място и на 17.05.2024 г. се върнал и им казал да тръгват след него, завел ги до направен отвор във възпрепятстващото 1 съоръжение на турско - българската граница, след което подсъдимият преминал през направения отвор заедно с останА.те лица от групата и техния водач, като по този начин влязъл от Република Турция в Република България в района на 269 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. При влизането си в страната подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в страната ни. След това подсъдимият и спътниците му, водени от един водач продължили пеша движението си на територията на Република България.

След три часа вървене подсъдимият и останА.те осем негови спътници се качили в лек автомобил, бял на цвят, комби, с който трябвало да продължат движението си във вътрешността на страната ни. В този автомобил освен шофьорът му, нямало други лица. Малко след като потеглил автомобилът, в който се намирал подсъдимия, той бил спрян от полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения по охрана на държавната ни граница, между които и И. М.. При извършената полицейска проверка на превозното средство и пътуващите в него, подсъдимият бил установен и задържан от полицейските служители заедно с останА.те осем лица от групата чужди граждани и шофьорът на автомобила – молдовски гражданин, а след това отведен от служители на РД „ГП“ – Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При задържането на подсъдимия в него не са били намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимия е представил такива.

След задържането на групата лица, св. И. З. - началник на 02 ГОДГ в ГПУ Елхово към РДГП Елхово, на който било докладвано за мястото на спиране на лекия автомобил, в който били задържаните лица, предприел действия за установяване мястото на преминаване на държавната граница от тези лица и въз основа на проведените разпити на самите лица, които твърдели, че са преминА. отляво на ГКПП Лесово, бил извършен обход на държавната граница в този район и били открити направени отвори във възпрепятстващото съоръжение при 272 гранична пирамида и при 269 гранична пирамида, разС.ието между които било около километър и половина.

До 272 гранична пирамида не били открити следи от преминаване на лица, а и тя се намирала отдясно на ГКПП Лесово, поради което продължили да обследват мястото и до 269 гр.пирамида били открити и пресни следи от преминаване на около 8-9 човека, което било установено по оставените стъпки, както и пътека в тревата. Намерените следи водели от територията на Р Турция към територията на Р България и към вътрешността на страната ни.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е Х.

А. /Н.А./, гражданин на Сирийска Арабска Република.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Х. А. /Н.А./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите С. И. и И.

З., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Показанията на свидетелите С. И. и И. З. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и 2 механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите И. и З., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на открИ.ето му като пътник в спрения от полицейските служители лек автомобил и последвалото задържане на него и спътниците му.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Х. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 17.05.2024 година, в района на гранична пирамида № 269, находяща се в землището на село Лесово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите С. И. и И. З., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, открИ.ето на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.

Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към Германия.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Х. А. за виновен в 3 извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България, след което да продължи към друга държава - Германия.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.